В центъра на Бургас името на освободителя на града Александър Лермонтов продължава да е сбъркано с това на неговия родственик и майстор на перото Михаил Лермонтов
Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net
Преди 135 години в началото на февруари „летящият отряд“ под командването на руския пълководец генерал-майор Лермонтов освобождава Бургас, Айтос, Карнобат, Българово и крайбрежните градчета по Южното Черноморие Созопол, Поморие и Несебър.
Днес в тези населени места тече подготовката по отбелязването на тези събития. В Карнобат дори вече сториха това по стар стил на 24 януари, като жителите на града отдадоха почит пред освободителите, поднасяйки венци и цветя пред Братската могила на 24 пехотна дивизия.
В Българово годишнината ще се отбележи на 3 февруари, като в този ден там се почитат и жертвите на клането в тамошния храм „Свети Атанасий“, извършено от османски главорези малко преди Освобождението на тогавашното селище Уруменикьой.
На 6 февруари ще се състоят тържествата в Бургас и в Айтос, на 7-ми – Созопол и Поморие, а на 8-ми – в Несебър, където свободата донасят воините от 2-ри ескадрон на 13 драгунски полк начело с майор Колонтаевски.
„Църковните камбани ще забият тържествено“ – съобщават от пресцентъра на Община Бургас в разпратена до медиите информация с програмата за честванията. Тъжното в случая е, че в този камбанен хор бургазлии няма да чуят звъна на камбаните от катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“, който доскоро бе един от символите на морския град. Ще припомним, че светинята се пропука драматично, след като в непосредствена близост до входа й започна да се строи мегаломански подземен паркинг, без предварително да се направят достатъчно задълбочени инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания на терена.
Общинските съветници от НФСБ на няколко пъти се опитаха да предотвратят, а после и да спрат изпълнението на безумния проект, но срещнаха яростната му защита от страна на управляващото множество от ГЕРБ в местния парламент. Тревога за съдбата на храма изразиха и от Сливенската митрополия, която се явява собственик на църковната сграда. Свещениците и до днес се тревожат за нейното състояние, което, макар засега да е стабилизирано, остана с неясно бъдеще по отношение на възстановяването й в първоначалния вид.
От „Десант“ поискахме да разберем какво смятат да предприемат от Националния институт за недвижимо културно наследство, тъй като бургаският храм все пак е паметник на културата. Оттам отговориха, че също са много притеснени за съдбата му и че са предали своето становище на Министерството на културата. С което смятат, че са изпълнили своя професионален и граждански дълг.
От министерството на културата пък по повод предприетите действия от страна на подопечния им Инспекторат за опазване на културното наследство ни отговориха, че след постъпването при тях на сигнал за възникване на „аварийна ситуация“ (?!) във връзка със строителството на подземен паркинг в съседство на църква „Св. св. Кирил и Методий”, била извършена „незабавна проверка“, при което били „дадени указания за изпълнение на аварийно укрепване“. И след като то било съгласувано с тях и се пристъпило към неговото изпълнение, от културното министерство обобщават в заключение, че не са предприели административно-наказателни действия по случая, защото... техните указания са изпълнени (!). Пък ако били допуснати нарушения в строителството на подземния паркинг – ей така, съвсем случайно може би, то те били от компетентността на ДНСК.
От това гонене на прехвърляната от институция на институция топка с отговорността за случилото се в центъра на Бургас и за незрящите става ясно, че така и няма да се намери виновен за стореното. Нищо ново под слънцето. Но пък е чудо нечувано и невиждано по планетата това, че в момента – волю, неволю – свещенослужителите от пропукания бургаски храм извършват църковните служби в помещенията на някогашно питейно заведение, отстоящо наблизо!
А православната култова сграда продължава да стои заключена – опасана със строително скеле и предпазна ограда. Спряно е и електричеството й. От килналата се камбанария, чието отклонение може да се забележи и с просто око, вече не се разнася камбанен звън. Той няма да се чуе и в деня на освобождението на града, когато преди 135 години руските воини на генерал-майор Лермонтов (тогава още полковник) са били посрещнати само на петдесетина метра от мястото, където 16 години по-късно ще започне градежът на разцепената днес катедрала.
Като стана въпрос за големия пълководец, тук се натъкваме на друг парадокс с бургаски адрес. Както „Десант“ писа още преди две години, невежи чиновници от морския град са объркали името на генерала с това на... поета Михаил Лермонтов. Точно така е означена една от централните бургаски улици – само на една пресечка от сградата на общината. Бургазлии, особено по-възрастните, много добре знаят, че улицата е кръстена именно на пълководеца, освободил града им. За това информира и руската „Уикипедия“. На отрещния ъгъл срещу табелата с названието й върху красиво старинно здание е поставена паметна плоча, обозначаваща, че „в тоя дом е пребивавал... Александър Михайлович Лермонтов – командир на 13-ти драгунски полк, освободил града от османско иго“.
Пред същата тази плоча за този 6 февруари е предвидено да бъдат поднесени венци и цветя, като в програмата на общината свенливо е посочен като адрес ул. „Лермонтов“ 15. Както показват фотосите обаче продължава и до днес да стои табелата с подробното уточнение, че става реч за големия майстор на перото Михаил Лермонтов, а не, както всъщност е редно – с името на неговия племенник, героя-освободител на Бургас Александър Лермонтов.
Гербаджийското управление на града, упорито продължава да не поправя това умопобъркващо недоразумение. Да речем – инати се, че тъкмо ние раздухахме случая. Но пък оказа се, че и един местен краевед и историк също писмено е сигнализирал общината за непростимия гаф. Но чиновническо невежество оставя и неговия глас нечут.
Всичко това е някак си срамно, някак си неудобно се получава... Ала кой ти придиря за такива работи. Важното е, че имаме празнична програма – една такава спретната, по устав, и не може да пада петънце върху нея, нали?! Щото Бургас пак се бори да спечели титлата „Най-добър град за живеене“. И в него всичко трябва да бъде прекрасно, както е казал Чехов – и лицето, и дрехите, и душата, и мислите... Какво тук значи някаква си личност!
Пък и засега морският град води в гласуването за престижното звание. Току виж вземе, че стане и културна столица на Европа през 2019 г. Тогава какво значение ще има дали уличката в центъра му е кръстена на поет, или на генерал!
За жителите му обаче има – защото и идните поколения ще трябва да знаят кой е освободил родното им място и да тачат светлата му памет.
