А сега накъде и с кого?

Автор: Велизар Енчев

Диктаторът Борисов падна, но диктатурата на олигархията остава. Трябва да сме много наивни, ако повярваме, че след рухването на правителството демокрацията ще се възроди, а социалната справедливост ще огрее угнетените българи.
Кабинетът на мутренския премиер е в историята, но кадрите му в администрацията, общинската власт и тайните служби заемат възлови позиции, позволяващи им не само да продължат корупционните практики, но и да осигурят електорална подкрепа за ГЕРБ на парламентарните избори.

При това много от назначенията на Борисов в държавните комисии са с мандати от три години, бетониращи върхушката му и позволяваща му да дърпа конците от Банкя.
Погледнете ръководителите на комисиите за финансов надзор и конфискуване на незаконно придобито имущество, за да се убедите какви оръжия за репресии има герберският октопод.

Още по-важен е постът на директора на Националната агенция за приходите, разполагащ с цялата мощ на данъчната администрация, способна да ликвидира всеки неудобен бизнесмен. Всъщност първата работа на следващото българско правителство (ако разбира се е демократично и съставено от почтени личности) е да извърши безкомпромисна ревизия на кадровите назначения и най-вече на самодържеца Борисов.

На първо място е нужна радикална чистка в горните етажи на МВР и ДАНС, където са инсталирани мутри от СИК и ИПОН. Опасно е Младен Георгиев - вербовчикът на агент "Буда", да заема ръководна позиция в ДАНС и да чертае приоритетите в битката с организираната престъпност. Как да вярваме, че босът в Борисовата ИПОН ще откъсне опашката си и ще е честно ченге?
Обсъждаме ли ченгетата, да не пропуснем шефа на Комисията за досиетата Евтим Костадинов, укрил личното и кадрово дело на Цветан Цветанов в Седмо управление на ДС с оправданието, че вътрешният министър бил само постови и куриер.

Няма да се изненадам, ако изскочи и досието на Борисов в Шесто управление на Държавна сигурност, както съобщи сайтът "Бивол". Темата не е маловажна, тъй като тайните зависимости на Борисов и Цветанов дирижират действията им като политици.
Ако кадровата ревизия след ГЕРБ е задължителна, още по-важна е финансовата ревизия във всички министерства и най-вече в структурите, опериращи с европейски фондове. В последните дни се разрази истинска буря с европарите за земеделските производители, заради които Симеон Дянков задължи държавата със заем от 860 млн. лева.

Експерти  твърдят: най-малко 600 милиона ще потекат към 50 избрани олигарси в зърнопроизводството, до един близки на ГЕРБ. И което е най-тревожно - огромната сума е отпусната  срещу задължението част от нея да напълни черната каса на ГЕРБ, за да  купят изборите.
Затова служебното правителство не само е длъжно да осигури провеждането на честни избори, но трябва да пресече нелегалното еврофинансиране на партиите. Ако обаче служебен премиер стане акад. Воденичаров - председател на БАН и едноседмичен министър на Борисов, изборите ще са опорочени.

Читателят учудено се пита защо нападам този скромен на вид човек и аз веднага му отговарям: защото академичният шеф бе уличен в неправомерно получена субсидия от 300 000 лева от фонд "Научни изследвания", която е трябвало да върне още преди две години.
При това ревизорите установили, че 65 процента от сумата отишла за хонорари на ръководения от академика научен колектив, а за научна дейност - скромните 35 процента.
Може ли точно такава персона да е честен арбитър на изборите като служебен премиер? И да забравим ли как угоднически се държа председателят на БАН, когато благодари на Борисов за "изключителните му грижи за българската наука".

Няма ли да направим фатална грешка, ако допуснем академичния слуга на ГЕРБ да организира извънредните избори?
Мутренският проект "Бойко Борисов" е повален, но не е унищожен. Часове след оставката пред парламента се събраха 500 фанатизирани обожатели на премиера, а Фейсбук роди група в негова подкрепа.
Инфантилната мъка по сикаджията разсмива, но не бива да ни приспива. Пипалата му в купените с държавни субсидии медии още дълго ще ги контролират, а милионите от цигарената контрабанда тепърва ще захранват ГЕРБ.

Мутреският премиер най-после падна. А сега накъде и с кого? Ето фундаменталният въпрос, от който зависи бъдещето ни в следващото десетилетие. Разбунтувалият се народ даде рецептата и тя е една: преходът се оказа криминален експеримент, довел милиони българи до просешка тояга. Настанилата се в парламента несменяема политическа класа се редува във властта през четири години и се възпроизвежда във все по-уродливи партийни проекти.

Затова протестиращите искат нова конституция, ограничаваща до два мандата престоя в Народното събрание и позволяваща отзоваване на депутати. Радикалните пледират за елиминиране на партиите, управлявали след 1989 година, както и за лустриране на старите муцуни, много от които са с четири мандата и ще се пенсионират като депутати.
Доживотните патриции в БСП, СДС, ДСБ, НДСВ, ДПС, РЗС отвращават почтените граждани и будят оправдан гняв срещу новата класа, третираща държавата като частна фирма. Тези особи трябва да останат извън политиката и да платят пазарната цена на натрупаното си движимо и недвижимо богатство.

Сега най-често използваните думи са "национализация" и "одържавяване". И с пълно основание. Защото не е достатъчно да отнемем лиценза на електроразпределителните дружества и да ги дадем на следващата чуждоземна хиена. Трите ЕРП-та, ТЕЦ-овете в Гълъбово и водата на София трябва да се одържавят и то незабавно.  Че чехи и австрийци ще ни съдят, това е последната ни грижа, след като десетки хиляди българи студуват и гладуват.

Че американците и Христо Ковачки ще изпищят на умряло заради национализираните мини и Брикетна фабрика, това е само техен проблем.
Че французите ще пият една студена софийска вода, когато си вземем обратно "Софийска вода", това е най-малката ни грижа.

Международният арбитражен съд ще отсъди дали народът разполага с природните си ресурси и със сътвореното от самия него, или България е новата европейска колония.
В крайна сметка народът ще отсъди кой е виновен и кой е жертва на алчните монополи, кой ще го управлява и кой ще отзовава управляващите. Иначе сме обречени да живеем и умрем като най-жалките европейци.

Анализирай това
Инфантилната мъка по сикаджията разсмива, но не бива да ни приспива. Пипалата му в купените с държавни субсидии медии още дълго ще ги контролират, а милионите от цигарената контрабанда тепърва ще захранват ГЕРБ.

В категории: Анализи , Горещи новини