По военновременните щатове биват назначени 914 лекари, 306 фармацевти и 1480 медицински фелдшери
Автор: Доц. д-р Гео Нешев, дн
Всеки път, когато в България се чувства поредната годишнина на Освободителната война, нашата общественост отдава ден на почит към „загиналите медицински чинове сред лицата от медицинското съсловие“ в Русия, както и към цялата българска медицинска общественост в Русия, Румъния, Австрия и т. н., включила се в действащата армия и в поделенията на Руския Червен кръст.
На 31 октомври 1876 г. след ултиматума, който Русия връчва на турското правителство, е обявена частична мобилизация на войските, предназначени за военни действия срещу Турция, които се обединяват в състава на Дунавската армия. Едновременно се извършва мобилизиране и на нейната медицинска служба.
По военновременните щатове биват назначени 914 лекари, 306 фармацевти и 1480 медицински фелдшери. Освен медицинските чинове от военното ведомство, в медицинското осигуряване вземат участие и значителен брой лекари, фелдшери и милосърдни сестри, изпратени от Дружеството за помощ на ранените и болните воини и от други организации на „частната помощ“. Особено внимание се обръща на окомплектоването на хирурзите.
На 30 април 1877 г. Главното военномедицинско управление командирова в Дунавската армия в качеството си на консултанти най-добрите специалисти – професорите Бергман, Склифасовски, Корженевски, Левшин, професорът-офталмолог Юнге, доцентите Насилов и Ятович – Чайнски. В началото на 1877 година в качеството на лейбмедик на императорската главна квартира пристига и прочутият С. П. Боткин. Но характеристиката на „интелектуалния научен потенциал“ на медицинската общественост в Балканския театър на военните действия би била непълна без многообразната и плодотворна мисия на великия Пирогов.
Ето какво докладва в рапорта си от 9 януари 1878 г. за бойните действия при селата Комат и Чифлик началникът на 5-та пехотна дивизия генерал-лейтенант Шилдер-Шулднер до генерал адютант граф Шувалов: „Поради липсата на каквито и да е местни укрития превързочният пункт на отряда се разположи наблизо до бойните линии... зад могилата“.
Дълъг е списъкът и на българските медици, взели участие в Освободителната война. Формирането на медицинската служба на Българското опълчение се осъществява съгласно приетата по време на войната система за медицинско осигуряване на руската действаща армия. В редовете на Българското опълчение и руската армия участват българските лекари – руски възпитаници: А. Богданов, С. Мирков, К. Везенков, Ив. Панов, К. Бонев, Д. Моллов, Й. Брадел, Ст. Бочаров и т.н.
Изключителната сложност, с която се отличавала обстановката на медицинското осигуряване на Българското опълчение, проличава особено ярко в отбранителното сражение на Шипка. По този повод началникът на главната позиция в прохода полковник Липински докладва: „Пренасянето на ранените, снабдяването с вода, поднасянето на патрони е толкова опасно, колкото и участието в сражението.
Така носачите на ранените нерядко достигат превързочния пункт вместо с един, с двама или трима ранени. На позицията от само себе си са образувани няколко превързочни пункта, а именно: при всяка батарея, до погребите, като по-безопасни места, и в резерва около зарядните сандъци. В тези импровизирани превързочни пунктове се справят фелдшерите, а като материал за превръзки, поради бързото изразходване на всички запаси, се използват бельото и платното на палатките...“
По време на войната по българските земи умират хиляди цивилни и военни в името на едно свято дело – свободата на България. Сред тях има и немалко медици. В тяхна памет в столицата на България се издига единственият в света Докторски паметник. Върху блоковете на този монумент се увековечават имената на 531 медицински работници, сред които е и името на българина д-р Константин Везенков.
Патриотичен календар
1 март — Баба Марта
3 март 1878 г. — Подписан е прелиминарният (предварителен) Санстефански мирен договор, с който се слага край на Руско-турската война и се поставя началото на Третата българска държава. Национален празник на България
3 март 1872 г. — Роден е българският офицер и военен педагог Борис Дрангов
3 март 1913 г. — Основан е първият футболен клуб в България – „Тича“, известен днес като „Черно море“
4 март 870 г. — На Осмия вселенски събор в Константинопол Българската православна църква е призната за автокефална
5 март 1911 г. — Българското книжовно дружество е преименувано на Българска академия на науките
