Тази снимка е правена през есента на 2011 г., в навечерието на президентските избори. Кандидатът на ГЕРБ позира пред фотографите в компанията на Пиер Льокие. Най-вляво е „надпартийният“ Марин Райков, явно ангажиран с предизборната кампания на Росен Плевне
Погазвайки Закона за дипломатическата служба, посланик Марин Райков организира официални срещи в Париж на кандидат-президента на ГЕРБ
Автор: Велизар Енчев
В първото си изявление като служебен премиер и външен министър Марин Райков гарантира провеждането на честни парламентарни избори. Обаче поучени от 23-годишния криминален преход, ние вече вярваме не на думите, а на делата.
А какви са делата на Марин Райков като зам. външен министър на ГЕРБ и български посланик във Франция?
На 13 октомври 2011 г. поместих критичен коментар във в. "Галерия", провокиран от грубото погазване на закона от посланика ни в Париж по време на кандидатпрезидентската кампания, когато той открито зае страната на герберския кандидат-президент Росен Плевнелиев.
Тогава едва ли някой е предполагал, че един ден Марин Райков ще ръководи служебно правителство, от което зависи почтеността на изборите.
Понеже се опасявам, че зависимостта на Марин Райков от Борисов и Плевнелиев може да се окаже по-силна от дълга му да организира честни избори, предлагам на читателите на вестник "Десант" моя коментар във в. "Галерия".
Изнесените тогава факти за Марин Райков не са остарели, дори са повече от актуални.
Затова сме длъжни да наблюдаваме под лупа действията на служебния премиер, ако не искаме предстоящите парламентарни избори да бъдат опорочени, както това се случи през октомври 2011 година.
Ако в МВнР има класация за хамелеонщина, първото място е резервирано за Марин Райков – талантлив кариерист, способен да отстоява всяка кауза и изпълнява безумните решения на шефовете, които и да са те.
Като посланик в Хърватия (1997-2002), имам лични впечатления как при премиерстването на Иван Костов зам.-министър Райков бранеше българската кауза в Република Македония и българското малцинство в Западните покрайнини. Е, имаше малка атлантическа подробност, помпаща патриотизма на кариеристите в МВнР - Сърбия бе в дипломатическа изолация и по стечение на обстоятелствата американците бяха с нас. Десет години по-късно палачинката в Белград и Скопие се обърна, Барак Обама осинови македонистите, заобича сърбите и Държавният департамент на САЩ отново загърби българите в Повардарието, Босилеград и Цариброд.
Усетил духа на новото време, без колебание и излишни скрупули, Марин Райков смени флага. Само и само да си върне зам.-министерския пост, изгубен при Сакскобургготски и Станишев, Райков преглътна македонизма и обикна сърбите. И за да е пълна промяната му, през 2010-а нахока жалващите се от сръбския терор българи в Ниш като антиевропейци. Тази метаморфоза шокира дори пречупените гръбнаци в МВнР, видели всякакви хамелеони, но такъв изпечен екземпляр – никога.
Че Марин е лоялен слуга на всеки нов господар, призна и самият Борисов. На втората си седмица на „Дондуков“1 той назначи Райков за заместник-министър с абсурден аргумент: по време на неговото кметуване дипломат от МВнР тайно го консултирал и му бил ценен съветник по външната политика. Без да си дава сметка, че го уличава в отвратителен кариеризъм и погазване на Закона за държавния служител, току-що стъпилият във владение премиер даде най-точната характеристика на Марин Райков – професионален хамелеон.
И портиерите на Николай Младенов знаят, че зам.-министерският стол не е детската мечта на Райков, а и на всеки влязъл в този кабинет.
Целта му бе отново да е посланик в Париж, където първия път го изпрати Надежда Михайлова. Затова Марин се отрече от българите в Македония и Покрайнините и подкрепи членството на Скопие и Белград в ЕС, затова стана пуделът на ГЕРБ в МВнР, затова обикна мутрите. Но падението му тепърва предстоеше.
Когато през януари 2010 г. министърът за българите в чужбина Божидар Димитров каза, че компенсациите за тракийските бежанци са условие за присъединяването на Турция към Европейския съюз, Райков влезе в ролята на екзекутор.
По нареждане на премиера, заместник-министърът се разграничи от министъра без портфейл. Няколко часа по-късно Бойко Борисов отправи последно предупреждение към проф. Димитров заради еретичното му искане Турция да ни изплати 20 млрд. долара за имотите на тракийските българи.
Потресен от еничарството на заместник-министъра, председателят на Съюза на тракийските дружества Костадин Карамитрев гневно заяви: "За нас Марин Райков е национален предател и туркофил, който винаги е бил против тракийци и решаването на този проблем. Той застана на страната на турската държава. Да ходи да работи в турското посолство"...
Днес Райков наистина работи в посолство – не в турското, а в българското, не в Анкара, а в Париж. Ала преди да отлети за Франция, Марин ефенди направи още един метан на Турция. Когато Конгресът на САЩ осъди турския геноцид над арменците, говорителят на турското външно министерство се похвали, че Марин Райков приел турския посланик в София и го успокоил с безрецедентна декларация: Българската дипломация ще направи всичко възможно, за да осуети декларация на Народното събрание, осъждаща арменския геноцид.
В името на старото приятелство, реших да се видя с Марин, за да поговорим откровено за удивителната промяна в балканската му политика. Но желанието ми за среща удари на камък. Очевидно контакт на висш дипломат с отявлен критик на Борисов не се вписваше в новата ценностна система на заместник-министъра.
Преди две седмици отново потърсих контакт с българския посланик във Франция. За да го попитам: На какво законово основание организира официални срещи в Париж на кандидат-президента Росен Плевнелиев? Който, след като подаде оставка като регионален министър, няма никаква държавническа функция.
Не, не съм очаквал Райков да ми вдигне телефона. Но по Закона за достъп до обществена информация той трябва да отговори на запитване, уличаващо го в нарушение на два закона - за държавния служител и на новия Закон за дипломатическата служба. При това срамната улика може да се открие на сайта на ГЕРБ – подробна информация за среща на Росен Плевнелиев с Комисията по европейските въпроси във френския Сенат.
Понеже интелектът не е силната страна на герберите, те показаха снимка от разговора на Плевнелиев с Пиер Льокие и колегите му, на която грее и Марин Райков. Но след телефонния ми разговор с посолството ни в Париж, излъчен в „Дискусионно студио“ в ТВ СКАТ, пресцентърът на ГЕРБ се усети и свали от сайта компрометиращата Райков снимка. Затова пък уникалното фото може да се види в „Труд“ и „24 часа“.
Медийните стратези на ГЕРБ свалиха една снимка в интернет, но оставиха друга. Тя пък е още по-разобличителна. На нея виждаме как на 21 септември 2011 г., ден преди визитата му в Сената, Плевнелиев приема в салона на посолството ни в Париж френската певица от български произход Силви Вартан. За радост на гербера, изпълнителката на „Облаче ле, бяло“ пожелала изборен успех на кандидатпрезидентската двойка „Плевнелиев-Попова“.
Нека обобщим фактите: Българското посолство в Париж е превърнато в офис на ГЕРБ. Защо обаче Райков застава пред фотообектива, след като знае, че дипломатическото обгрижване на Плевнелиев е незаконно?
Познавайки Марин Райков и нему подобните в МВнР, смея да твърдя, че парижкият слугинаж на президента е добре обмислено действие. Посланикът е изчислил, че докато Борисов е на власт, той може да си позволи всичко, което е в полза на ГЕРБ и в негова лична изгода. Докато мутрите управляват България, Райков ще е изтривалка на премиера и неговите слуги. Само и само да остане в Париж колкото се може по-дълго. До следващата власт, на която пак дискретно ще предложи услугите си.
Впрочем, сметките на посланика са точни. Ако Плевнелиев стане президент, дори ГЕРБ да бъде изритан от властта на следващия ден, Райков е бетониран в Париж. По закон нито едно правителство не може да върне посланик, ако президентът не издаде указ за отзоваването му. А държавен глава с фамилията Плевнелиев ще брани кадрите на ГЕРБ по посолствата до последно.
Защо ли някой от останалите 17 кандидат-президенти не поиска от шефа на мисията ни в Париж същата програма, каквато той осигури на Плевнелиев – посещение във френския парламент и гостуване на Силви Вартан в посланическите покои. Ако това се случи, Марин Райков има само два полезни хода – или да се покрие, или да излезе в отпуск до 23 октомври.
Тъжна история, жалка дипломация. Да не дава Господ да опираш до нея в странство!
в. "Галерия"
13 октомври 2011 г.
Анализирай това
Посланикът бе изчислил, че докато Борисов е на власт, той може да си позволи всичко, което е в полза на ГЕРБ и в негова лична изгода. Докато мутрите управляват България, Райков ще е изтривалка на премиера и неговите слуги.
