Чрез СРС за „честна“ изборна победа

Автор: Ани Петрова

Някои стари политически вицове са като виното - с годините стават по-добри. Ето и пример: Тези дни в района на „малкото” НДК в София, където се намира и централата на ГЕРБ, двама пенсионери наблюдават ято гарвани, които кръжат в небето с получленоразделни грачения: ”По-високи доходи, повече работни места, нов морал в политиката…”.
Горките – поклаща глава единият мъж. – Пак са преяли с предизборни обещания…

Как е чут този разговор? Много просто – той е прихванат, записан, принтиран, прономерован и прошнурован по програмата „Чрез СРС за честна изборна победа”, финансирана по линия на бюджета на МВР. На снимката (по-горе) дори се виждат симпатичните младежи със слушалки в ушите, чули разговора между двамата пенсионери.
И понеже в кадъра (съвършено случайно) е попаднал и председателят на предизборния щаб на политическа партия ГЕРБ Цветан Цветанов, който на стълбите пред ЦИК отново разобличава Сергей Станишев и Азер Меликов, то хора с мръсно политическо подсъзнание могат да си помислят, че за ГЕРБ нищо не различава политическите опоненти от гинеколозите, както и своите от чуждите.

Не за друго, а понеже преди време Цветанов прочете от трибуната на парламента разпечатки от едни СРС-та, за да мотивира тезата си, че  гинеколози в Горна Оряховица са убили живородено бебе (после им се извини с половин уста), а пък по друг повод излязоха други СРС-та от записи на разговори между президента и премиера, и едни трети СРС-та от записи между Симеон Дянков и Ваньо Танов…

Замерване с думи

Всъщност ето какво казва Цветанов, докато охраната му слуша политически вицове: „На какво основание и на какви професионални качества беше назначен Азер Меликов – неговият (на Станишев) изключително близък личен приятел, в "Информационно обслужване" и не беше ли това подготовка и опит за манипулиране на изборите през 2009 г.”.

Това – в отговор на упреците на Станишев, но също така и на ген. Атанас Атанасов (ДСБ) и на Лютви Местан (ДПС), че присъствието на проф. Михаил Константинов начело на шефския борд на „Информационно обслужване” заплашва с манипулиране на изборните резултати в полза на ГЕРБ.
(Защото самият проф. Константинов се изцепи неотдавна в едно интервю: ”…ако алтернативата на ГЕРБ е Тройната коалиция, аз ще направя всичко възможно, за да не се случи това”).

По този повод във вторник някогашният шеф на Национална служба сигурност ген. Атанас Атанасов коментира: „Съществува риск „Информационно обслужване" да „пипне" някои цифри по време на работата си като фирма-преброител на резултатите от изборите”.
И знаете ли какво е общото в случая между Цветанов, Станишев, Атанасов и Местан? Това е присъствието им във властта през годините, което ще рече – познанието отвътре на механизмите и възможностите в „Информационно обслужване” да се „пипнат” някои цифри. Поради което някои връщат лентата към Азер Меликов (начело на „Информационно обслужване”), а други атакуват Михаил Константинов заради непремереното му до глупост изказване.

Пет причини за песимистични прогнози

На практика в настоящия момент повечето политически партии, без ГЕРБ и РЗС, изразяват опасения за честността на предстоящите избори и притеснения, че резултатите ще бъдат манипулирани в полза именно на ГЕРБ.
Тези притеснения са закономерно следствие от начина, по който ГЕРБ овладя по време на управлението си Президентството, Правителството (вкл. и служебното), Прокуратурата и Полицията.

Петата причина е в самата политическа партия ГЕРБ – опасно силна, заради изцяло тоталитарния, лидерски модел, по който е изградена и функционира, както и в демонстрираната от нея нагласа да печели избори на всяка цена и с всички средства – спомнете си само как на местния вот депутати мъкнеха към ЦИК чували с бюлетини.

Въпреки твърденията си за надпартийност и самоизтъкването си като обединител на нацията, президентът Росен Плевнелиев продължава да е символ на срастването на ГЕРБ с държавата. Доказа го и с назначаването на служебното правителство – все едно дали то ще бъде наричано „Б” отборът на ГЕРБ, или кабинетът, който прикрива и замита следи (по думите на Станишев). На този етап мнозина се съмняват, че правителството ще изпълни задачата си да организира и проведе честни и прозрачни избори, независимо дали Марин Райков ще уволни Михаил Константинов.

С отказа си да смени назначените от ГЕРБ областни управители Марин Райков само потвърждава тезата, че и по време на изборите изпълнителната власт в центъра и по места остава в ръцете на Борисов и Цветанов.
Когато говорим за прокуратурата, вероятно е достатъчно да споменем предизвестения и твърде спорен начин, по който Сотир Цацаров - любимецът на Цветанов и Борисов – бе избран за главен прокурор. Както и действията му по скандала „Доган поръчал да убият Борисов” или бездействието му по не по-малкия скандал с Мишо Бирата и записването със СРС на разговори между президента, премиера и министри.

В тази връзка не е излишно да се припомни, че в предстоящите избори именно на СРС се възлагат надежди за честен вот и недопускане на търговия с гласове. Но употребата на СРС ще се контролира от зам.-главния прокурор Ася Петрова – една от фаворитките на Цветан Цветанов, изгряла покрай делото „Килърите”. И като дъвчем темата за СРС – в интернет шества доволно любопитна информация за любовния живот на Ася Петрова, съпроводена със съответните снимки. Както и с тезата, че източник на тази информация е МВР, а съществуването й прави прокурор Петрова зависима и управляема.  

Полицията е на четвърто, но не и по значение, място сред петте причини за песимистични политически прогнози за предстоящите избори. И то не заради участието й в последните избори, а заради наследилата Цветанов бивша негова подчинена.
Министър Петя Първанова вече обяви категорично, че няма да смени никой от любимците на Цветанов в МВР – нито Станимир Флоров, нито главния секретар Калин Георгиев. Последният пък обясни, че МВР отдавна е деполитизирано – нещо което самият Цветанов опроверга и на последните избори, бидейки едновременно вътрешен министър и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ.

Политически лидери на отчет

Немалко от лидерите на основните политически партии в България се опасяват, че са слушани чрез СРС. И се възмущават, за разлика от редица бивши министри на ГЕРБ (в това число и Плевнелиев), които покрай скандала със записите между Ваньо Танов и Симеон Дянков бяха заявили, че нямат нищо против да бъдат слушани и записвани… защото нямало какво да крият. Така остана скрито единствено чувството им за съблюдаване на гарантирани от конституцията граждански права и увисна твърдението – повтаряно от всеки министър многократно – че сме правова държава.

Преди време депутатът от Коалиция за България Румен Петков обяви, че над 1 милион души годишно са подслушвани законно в България. Имаме основание да му вярваме, защото е бивш министър на вътрешните работи, изкарващ неща от „кухнята”, тъй като вече е в опозиция. По думите на Петков „това е насаждане на страх, мачкане”.
„Когато аз бях министър, подслушванията бяха над 2 пъти по-малко”, похвали се Петков – което всъщност не е никава хвалба, а 500 000 подслушвани.

Би могло да цитираме и  уважавана агенция като „Франс прес”, според която заповедите за подслушвания в България остават на много високо ниво, въпреки обещанието на правителството на Бойко Борисов да ограничи тяхното използване. Агенцията допълва, че броят на разрешените СРС-та през 2011 г. почти се е удвоил спрямо 2008 г., което потвърждава думите на Румен Петков.

Има и една трета статистика - по данни, изнесени от Върховна касационна прокуратура.
През 2008 г. са издадени 5 988  разрешения за използване на СРС, като от тях само 908 са използвани като доказателствен материал в съда. През 2010 г. са издадени съответно 15 946 разрешения, като от тях в кориците по делата са влезли само 1 918. Дори и за лаиците е очевидна злоупотребата със СРС-та за вътрешнополитически цели, сенчести икономически интереси, изнудване и компрометиране. Не по-малко тревожно е тяхното изтичане в публичното пространство.

И за да приключим със статистическата част на нещата, ще цитираме едно заглавие от умерено пожълтял брой на в. „Стандарт”: „Парите, които бюджет 2013 предвижда за БАН, са два пъти по-малко от средствата, предвидени за СРС”.


В категории: Анализи , Горещи новини