Росен Плевнелиев инсталира на „Дондуков” 1 поредната кукла на конци, която ще брани чуждите, а не българските интереси
Автор: Велизар Енчев
Ще го кажа в самото начало, за да няма съмнение в отношението ми към служебното правителство: назначеният от президента служебен премиер е сред най-доверените лица на Бойко Борисов, върнал се от Франция с мисията да помогне (с действия и бездействие) за спечелване на изборите от ГЕРБ. "Задачата на това правителство е ясно очертана от основния закон на страната", каза служебният премиер, като подчерта, че то няма да обсъжда конституционни и законодателни промени, както и изменения в Изборния кодекс, нито ще прави дългосрочна програма. "Това правителство е безпартийно. То е тук, за да гарантира, че изборите ще бъдат честни", обяви Марин Райков.
Може би щях да повярвам на тези клетвени слова, ако не бе следващото откровение на служебния премиер: "Чухме гласа на хилядите протестиращи, които промениха дневния ред на страната, сега трябва да дадем думата на мълчаливото мнозинство"...
Какво ни каза Райков с това цинично послание, предварително написано, а не импровизирано?
Посланикът ни във Франция е прям човек, не полагащ усилия да прикрие антисоциалния си образ. Райков не иска да го харесваме, още по-малко да го обичаме. За него е важно да е обичан от господаря си в Банкя, който първо го направи заместник-министър на външните работи, а след това го командирова в Париж.
Роденият в дипломатическо семейство във Вашингтон, възпитаният в семейство на червен аристократ, престоял 30 години по посолствата ни в гнилия Запад, не познава лишенията на обикновения българин, даже не знае цената на парното и тока.
Райков е чистокръвен продукт на номенклатурната комунистическа класа, която на 10 ноември 1989 г. смени флага, а с него и идеите. И от български комунист се прероди в задграничен капиталист.
Верен на новата си класа, на 3 март т.г. посланикът ни във Франция разговаряше с протестиращите пред посолството българи, както турският султан някога общувал с раята - с презрение и отвращение.
Както свидетелства Румяна Угърчинска, участвала в емоционалния диалог между дипломатическия патриций и емигрантската плебс, посланикът заявил: "Не си въобразявайте, че протестиращите в България ще направят нов Десети ноември. Това нито е възможно, нито е нужно. По площадите на страната са хиляди, но мълчаливото мнозинство от народа е съставено от милиони..."
Марин Райков е откровена персона, която не крие мислите си. Това, което говори в Париж пред младите емигранти, това изрече и в Президентството като служебен премиер.
Познавайки отблизо дипломата Марин Райков, който е със самочувствието на аристократ по рождение, твърдя със сигурност: колкото и да е отблъскващо, той говори това, защото има подкрепата на мощни вътрешни и външни фактори.
Официално Райков е агент на Борисов, неофициално - на консервативните кръгове в ЕС и САЩ, които отдавна са го осиновили. Как иначе Франция ще даде агреман (и то за два посланически мандата) на сина на български дипломат, вербувал през 60-те години на миналия век френски военен министър?
А помните ли еврооткровението на Плевнелиев? Дни преди огласяването на служебното правителство, той отлетя за Брюксел, където гордо заяви: Информирах Жозе Барозу за състава на новия кабинет”. Сиреч, съгласувал е с отговорните фактори в Европа имената на служебния премиер и възловите министри.
Ето още един факт за васалната същност на Марин Райков - два дни след интронизирането му за министър-председател, френският посланик в София си позволи нещо недопустимо в международните отношения.
Той погази дипломатическия протокол, непозволяващ на чужд посланик публично да оценява държавни и правителствени ръководители в страната на акредитацията си, и даде персонална оценка на служебния премиер.
С покровителствен тон Филип Отие каза пред софийските медии: "Марин Райков работи с постоянство и сила за интересите на България"...
Тези думи по прилягат на френски губернатор в колониален Алжир преди 60 години при представянето на новоназначен местен чиновник, подчинен на метрополията.
Откровението на посланик Отие е френското алиби на Райков, което трябва да разсее съмненията, че е агент на Франция. Съмнения за това се породиха, когато Симеон Сакскобургготски, Марин Райков и Меглена Кунева бяха отличени с "Орден на Почетния легион".
Орденът се дава само за изключителни заслуги към Франция - и то на хора, многократно доказали своята лоялност към френските интереси в политиката, културата и икономиката.
За френските оръжейни сделки на премиера-цар сме информирани, даже ги забравихме. За Кунева и богато заплатеното й присъствие в борда на френската банка "Париба" също знаем предостатъчно. Но за приноса към Франция на посланик Райков, проличал при светкавичното освобождаване на позорно арестуваните у нас френски командоси, все още гадаем.
За да разберем абсурдността на ситуация, да си представим какво би произтекло в Париж, ако български посланик даде персонална оценка за френския премиер пред в. "Монд".
Първо, вестникът няма да я отпечата, за да не накърни гордостта на болезнено чувствителните французи. Второ, дори вестникът да направи този гаф, отговорният редактор ще си плати солено за тиражиране на омаловажаващ националното самочувствие текст. Трето, поне месец френското външно министерство няма да вдига телефона на самозабравилия се балкански посланик.
Изследваме ли външните зависимости на Райков, да не пропускаме адвокатската му пледоария в полза на австрийското електроразпределително дружество. За да успокои чуждите инвеститори, той нападна радетелите за одържавяване на ЕРП-тата и ги нарече популисти.
"Договорите с чуждите компании са свещени и трябва да се спазват. ЕВН е държавна австрийска компания, как да одържавим една държавна компания”, гневно попита служебният премиер и сам си отговори: "Няма да национализираме!"
Тук Райков се размина с местния си работодател Бойко Борисов, който в първите месеци на "Дондуков" 1 размаха пръст на електроразпределителните компании, плашейки ги с отнемане на лиценза и одържавяване. В края на мандата си герберът се поправи и продаде миноритарния държавен дял от 33 процента в ЕРП-тата.
Така ги направи господари на тока, а нас - техни роби.
Командированият в Париж колониален чиновник защити интересите на ЕВН, но неблагодарната империя не уважи жеста. На извънредна пресконференция в БТА австрийската компания заяви: ще съдим България!
Австрийците обвиниха българската страна, че заради задължението да изкупуват "зелена енергия" от юли м. г. досега дружеството е на загуба от 100 млн. лв. И ултимативно предупредиха: ако до шест месеца няма промяна, ще се обърнем към Международен арбитражен съд. Според изпълнителния директор на "ЕВН България" Йорг Золфелнер в следващите три месеца компанията ще загуби още 40 милиона, ако правителството не промени енергийното законодателство.
Просто да ги оплачеш австрийците. Но след като осем месеца могат да работят с такава загуба, защо продължават престоя си в България? Защо не продадат губещия бизнес и така си спестят най-малко 100 милиона?
Сега ще видим дали новият министър на икономиката - "харвардското чудо", ще поиска от ДКЕВР да намали обема изкупувана енергия от ВЕИ-тата, дали ще увеличи за тяхна сметка произвежданата електроенергия от държавните мощности, дали ще поиска намаляване на изкупната цена на енергията?
Предлагам да разиграем ситуацията с австрийския рекет, но на австрийски терен. Какво би станало, ако българска държавна компания приватизира снабдяването с плодове и зеленчуци на потребителите в Североизточна Австрия?
И как би отговорило правителството във Виена, ако след някоя-друга година българите му поставят този ултиматум: или вдигате цените на доставяните от нас продукти, или ще ви съдим в международен съд заради претърпени загуби на австрийския пазар?
Отговорът на този хипотетичен въпрос е един: Австрия начаса ще прекрати договора - и заради обидния ултиматум, и заради недопустимото пазарно поведение на чужда компания.
Способен ли е служебният министър-председател на такава стъпка към непочтените чужди инвеститори? Да, ако е държавник, служещ на своя народ, а не на Борисов и външните му господари.
Марин Райков е всичко друго, но не и български премиер.
Анализирай това
Посланикът ни във Франция е прям човек, не полагащ усилия да прикрие антисоциалния си образ. Райков не иска да го харесваме, още по-малко да го обичаме. За него е важно да е обичан от господаря си в Банкя, който първо го направи заместник-министър на външните работи, а след това го командирова в Париж.
