Стълбите пред храм „Св. св. Кирил и Методий“ през януари 2012 г. (в ляво) и през февруари 2013 г. (вдясно). При появата на първите пукнатини Димитър Николов безотговорно излъга, че са стари и нямат връзка със строежа. Така, както лъже днес и за състояниет
Пълна апатия цари в местните, национални и европейски институции за съдбата на четвъртия по големина храм в страната, съсипан заради един излишен паркинг
Автор: Диана Славчева
Покрай неотдавна отминалите Сирни Заговезни разцепеният бургаски храм „Св. св. Кирил и Методий“ стана обект на масово внимание на медиите у нас. Всъщност прожекторите, камерите и репортерските фотоапарати бяха фокусирани не точно върху опасаната със скелета, ламаринени огради и кулокранове негова сграда, която с всеки изминал ден добива все по-гротестен и уродлив вид, а към близката бивша кръчма, приютила църковната утвар и най-ценните изображения на светци от рушащата се катедрала.
Обект на журналистическото любопитство станаха появилите се сълзи в очите на Божията майка от Касперовската икона, дарена на църквата преди около 100 години.
Да, това е рядък феномен. И наистина бе отразен като интересна новина и от световните средства за масова информация – плачът на иконата, не разцепването на светия храм! То бе споменато с дума-две, като незначителна и досадна подробност. Макар в действителност да е по-голям куриоз от една разплакана Богородица. Но очевидно малцина са хората, които мислят така.
Представителят на концесионера „Глобал технолоджи къмпани“, който е и изпълнител на грандиозния строеж, довел до рушенето на културния паметник – Петко Захариев, в края на юни миналата година заяви пред общинските съветници в Бургас, че пропуканият катедрален храм бил „като клавишите на едно пиано, на което постоянно се свири“! Като оставим настрана цинизма на тази метафора, не можем да не отбележим и какъв е репертоарът на това дрънкане по клавишите – жизнерадостно рондо или минорно звучащо адажио.
И ако перефразираме названието на една от най-легендарните сонати на гениалния Бетовен - „Патетичната“, спокойно бихме могли да кажем, че в случая от клавишите на църквата-пиано се носят звуците на „Апатичната“ соната. Защото е факт, че цяла камара институции продължават да неглижират съдбата на емблематичния за морския град православен храм и да смятат, че случващото се е едва ли не напълно в реда на нещата.
Както казва цитираният вече изпълнител на проекта Петко Захариев – църквата не за първи път се напуква, „това се е случвало още 3-4 пъти през годините, така че тя още от самото си построяване е един нестабилен строеж“. С други думи – сама си е виновна, че се мотае там някъде, край строящия се паркинг.
Апатия се проявява не само на местно ниво, където мнозинството на бургаските общински съветници от ГЕРБ неколкократно отхвърля предложението на колегите си от НФСБ да се спре пагубната концесия и храмът незабавно да се възстанови в първоначалния си вид. Безхаберно отношение проявяват и националните ни институции, като Министерството на културата например, под чиято шапка са и паметниците на културата.
Междувременно открихме, че още през 2007 г. от сектор "Публично-частно партрьорство" към Министерството на финансите са изготвили презентация, в която е даден за пример проектът за изграждане на подземен паркинг на пл. "Св. св. Кирил и Методий" в Бургас.
На стр. 17 в нея изрично е отбелязано, че „изграждането на паркинга не застрашава намиращите се в непосредствена близост сгради на училището, църквата и др."! Попитахме финансовото министерство на какво основание са дали тази гаранция, но се оказа, че служителката, изготвила презентацията, вече не работи в институцията, а и въпросният сектор вече е закрит. Все пак от пресцентъра смятат, че тези твърдения се базират на официални документи по проекта.
В отговора си до нас финансовото ведомство обаче изтъква: „Същевременно, в случай на промени в околните обекти – свличане на земни маси и други подобни, в договора е предвидена именно възможност концедентът да прекрати предсрочно концесионния договор“, като оттам недоумяват защо това не е направено.
Апропо, от безпрецедентното посегателство върху бургаската светиня не се трогват и европейските чиновници. Като член на ЕС все пак нашите културни паметници представляват и европейски ценности. Но и досега нямаме отговор на нашето запитване за това какво ще предприемат от Брюксел по въпроса с рушащата се бургаска църква, което изпратихме в началото на годината до еврокомисаря по културата Андрула Василиу.
Цял хор припява на фона на тази Апатична соната, огласяща центъра на Бургас от раздрънканото „пиано“ на строшения катедрален храм. Всевъзможни „капацитети“, специалисти и общински чиновници се включиха в опитите да се пренебрегне и омаловажи случващото се.
„Няма преместване на сградата, а слягане“, констатира преди време проектантът на фирмата изпълнител проф. Божидар Божинов. Пред юни 2012 г. той успокои гражданството, че близо 140 тона цимент крепят в момента разцепената църква и повече тя няма да се пука и размества.
Петко Захариев тогава се тупна в гърдите, че от „Глобал технолоджи къмпани“ са инвестирали цели 600 000 лева в това укрепване. Като се замисли човек – нещо тези сметки не излизат. Щото един кубик бетон, който струва около 120-140 лв. заедно с транспорта, тежи малко повече от 2 тона и по тези калкулации излиза, че концесионерът се е охарчил за тези „140 тона цимент“ с по-малко от 100 хиляди лв. Айде желязото в него да е за още двойно толкова... Абе, понапомпали са си доста мускулите тези от „Глобал“!
Апропо, като говорим за авторитети, нека все пак отбележим, че маститият професор по геотехника Божинов, който бе рекламиран и като проектант на няколко от станциите на столичното метро, наистина не е случаен човек.
Господинът се оказа личен рецензент на шефа на скандалния Фонд за научни изследвания – оня, дето раздаде милиони за фалшиви проекти на пишман академици от БАН и псевдоучени – проф. Рангел Гюров. Та за това си дело проф. Божинов е „възнаграден" с 260 000 лв., които ще получи под формата на финансиране на проект, одобрен от фонда – разкри в края на миналата година публикация във в. „Сега“.
Оказа се, че семейното ООД на геоложкото светило – „Грунд 1“, също е част от обръча странни фирми, облажили се с тлъсти поръчки от научния фонд. А в примера с проф. Божинов, по ирония на съдбата изследването, за което е прибрал парите, е свързано с... „опазването на сгради и съоръжения при подземно транспортно строителство“. Е, вижда се колко са ценни за родната наука прескъпо финансираните проекти, щом професорът така и не можа да опази църковната сграда от „подземното транспортно (в случая паркингово) строителство“.
Сега остава сторената беля да се поправи. Пита се обаче кой ще плати сметката. През октомври 2012 г. инвеститорите заявиха, че не били съгласни да осигурят цялата сума. Тогава се говореше, че тя ще е няколко милиона. Ако се вярва на директора на НИМ Божидар Димитров, наскоро той цитира бургаския кмет Димитър Николов, който му казал, че „сумата не е особено голяма – само 300 хил. евро, и той вероятно ще поправи църквата“.
Как ще стане това, при условие, че Община Бургас е отпуснала от бюджета за 2013 г. само 50 000 лева за най-неотложното укрепване на двете храмови кули, не е ясно. Тези дни от пресцентъра на общината пуснаха поредната порция прах в очите на бургазлии – обещанието е, че „всеки момент започва укрепването на поддържащото скеле“, което уж временно трябваше да закрепи порутения храм.
А освен избори, през май предстоят и светлите Великденски празници. Миналата година точно преди Възкресението Господне градоначалникът на Бургас издаде заповедта си за затварянето на храм „Св. св. Кирил и Методий“ като опасна сграда. Тогава свещениците изнесоха празничните богослужения под открито небе на централния площад в най-добрия град за живеене.
Сега поповете отново замислят да съберат миряните на уникалното явление – литургия... в кръчмата, в близост до строежа, пригодена временно за храм.
Черна хроника
9 февруари 2011 г. Направена е първата копка за изграждането на подземния паркинг
Декември 2011 г. Появяват се пукнатини в основите и по две от стените на храма
6 април 2012 г. Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е затворена поради опасност от срутване
Май 2102 г. изтича планираният срок за изграждането и пускането на паркинга в действие
15 март 2103 г. В очите на Божията майка, изографисана на чудотворната икона „Св. Богородица Касперска“, преместена от рушащия се храм в импровизиран параклис в съседство, се появяват сълзи
