Как Трифон стана Георги, а параклис – кавалер на орден за храброст
При поставянето на основния камък на параклиса край Сунгурларе, кметът Георги Кенов обяви, че той ще се казва „Св. Трифон“. На Гергьовден обаче се оказа, че храмът носи... името на градоначалника
По Гергьовден в Бургаско бяха открити два църковни храма, в които миряните съзряха недопустими съгрешения и политически страсти
Автор: Диана Славчева
Тази година по волята на съдбата и календара Гергьовден съвпадна с втория ден от Великден, известен и като „разтурни понеделник“. Той пък се свързва с обичая „размятане на яйца“, което се прави за предпазване от градушки и за плодородие.
Дали това застъпване на двата празника внесе хаос в отбелязването им е трудно да се каже, но е факт, че тази година датата бе белязана с две големи нелепости, сътворени в Бургаския регион от местни управници и височайши фактори.
Вярно, нямаше „размятане на яйца“, но пък някои неща в този понеделник наистина се оказаха доста „разтурни“.
Безчинство с адрес – Сунгурларе
Безчинствата на кмета на Сунгурларе д-р Георги Кенов са легендарни. Избран на поста като кандидат на ДПС, той продължава, образно казано, да си разпасва пояса в китното градче, известно с огромните си масиви от плодородни лозя и прословутия си мискет.
Преди време например, той закри футболния отбор в общинския център, но остави да съществуват тимовете в по-големите съставни селца, верни на ДПС и стабилно контролирани от противоконституционата протурска етническа партия.
Но това, което се случи по Гергьовден в Сунгурларе, надминава всякакви граници на благоприличието и кумовата срама. Навръх празника на светеца, чието име носи и сунгурларският градоначалник, той откри параклис, кръстен „Св. вкмч Георги“. Това светло събитие, вместо да възрадва миряните обаче, ги хвърли в пълен потрес. Те изумени се кръстиха – не толкова, за да славят с кръстния знак Бог, колкото заради нечестивото действие на своя кмет, който тихомълком смени първоначало замисления патрон на православния храм.
Няма човек в градчето, който да не помни как на Трифон Зарезан, при зарязването на лозята в местността Ичмята, там същият този кмет, заедно със свещеници от Котел и от Айтос, направи първа копка за строежа на параклиса и постави основополагащия му първи камък. Дори предаде на присъстващия на събитието архимандрит Димитрий послание за идните поколения, което да бъде вградено в основите на култовата сграда.
Та тогава, Георги Кенов обяви и името на бъдещия църковен храм – „Св. Трифон”! То е фиксирано и в официалния сайт на Община Сунгурларе.
Само три месеца по-късно, когато параклисът стана факт, оказа се, че вече е прекръстен... „Св. Георги“. Дали защото случайно кметът носи името на този светец, кой знае. Опитахме се да го попитаме, но така и не го открихме на работното му място, след като го търсихме няколко дена подред преди редакционното приключване на броя. Дори оставихме на секретарката му телефон, на който той да ни се обади, когато се появи в кметството, за да коментира странните си действия. Но уви!
Местните хора са възмутени и от щедрата почерпка на Кенов, дадена за негово здраве при откриването на „преименувания“ храм, като черпнята се оказва за сметка на общината. Както и храмът, който е изграден с общински средства и на общинска земя!
Впрочем, докато намерението параклисът да се строи бе гръмко оповестено из регионалните медии през февруари, сега за откриването на светинята не може да се срещне нито ред където и да било из средствата за масова информация. Дума не е обелена за това и в сайта на Общината. Ясно защо – нали трябва да се дава обяснение как и защо храмът бе прекръстен на кметското име.
Малтийски кръст върху храм край морето
Не по-малко скандален се оказа и откритият на Гергьовден в Морската градина на Бургас друг параклис, носещ също името на свети Георги. Храмът е вдигнат в памет на загиналите във войните и най-вече на героите от Балканските войни. И в тази връзка неговите създатели почти буквално са го превърнали във войнишки паметник, закичвайки над входа му огромно копие на... ордена „За храброст“! С мечове, естествено.
Още по-странно е, защо са се спрели на образеца за втората степен на отличието, която по закон се присъжда само на... офицери?! Нежели параклисът почита само тяхната памет, а не и на обикновените войничета. Вероятно обаче е търсен по-скоро декоративният ефект, тъй като при ордените от тази степен кръстът е покрит с червен емайл, докато другите степени не са така контрастни, защото са с бял емайл, който няма как да изпъкне върху бялата стена над храмовия вход.
Като стана дума за кръста в това военно отличие, нека отбележим, че всъщност иде реч не за оригинален православен християнски кръст, а за... Малтийски кръст. Той, както е известно, е знак на едноименния рицарски орден на тамплиерите. Тъй като Малтийският орден е имал за патрон св. Йоан, кръстът се нарича още Йоанийски, но е известен също и като „осмоъгълен кръст“. Предполага се, че той е бил знак и на финикийското божество Танит, почитано като богиня на плодородието.
Именно тази хералдика сега украсява бургаския параклис на брега на морето. От друга страна, гравирането върху храма на военния орден го превръща „по устав“ в... кавалер на това отличие. Което, както и да го погледнеш, си е една профанация на църковната сграда. Добре поне, че не е използван вариантът на ордена, който по времето на социализма е бил под формата на... червена петолъчка и е възстановен в оригиналния си вид едва пред 2004 г. Впрочем при създаването му, когато е учреден с указ на Батемберг от 1880 г., като модел е използван орденът „За военна заслуга“, съществувал до 1866 г. във великото херцогство Хесен!
Според бургаските свещеници, тъй като сградата е един вид паметник в чест на загиналите български войници, поставянето на такъв светски знак върху нея, не е много парадоксално. Но и те са съгласни, че присъствието на Малтийския кръст донякъде опорочава замисъла. Все пак много по-удачно бе да се постави една паметна плоча на стената, която да обозначава предназначението на храма, вместо да се изтипосва на фасадата му кичозният макет на военен орден.
