Какво точно се случва между 20 ч. на 16 май и 20 ч. на 20 май 1876 година
Автор: Йордан Нецов
Допреди около 50 години, по времето на действието на Варшавския договор, настъпателните операции се разиграваха така, че да бъдат извършвани в рамките на три-четири дена с дълбочина на настъплението до 200 км.
И ако поради малките мащаби на нашата страна и оперативните полоси за извършване на такива операции бяха от порядъка на 50-80 км, то по отношение на тренинга на личния състав бе абсолютно необходимо психиката му да бъде така натоварена, че да може да издържи три-четири денонощия без сън и почивка.
От личен опит знам, че до три денонощия човешкият организъм може да издържи без сън, докато за четвъртото това вече е проблематично.
А сега нека проследим психологическото състояние на гения на българското революционно движение Христо Ботев, в което се намира в периода от 20 ч. на 16 май до 20 ч. на 20 май 1876 г.
Малко предистория
Много са проблемите, които заставят Христо Ботев да напусне през 1875 г. букурещкия БРЦК. Създалите се крайно неблагоприятни обстоятелства на международната арена след Кримската война, предизвикват дълбока стагнация в българското революционно движение.
Пред него имало две възможности. Единият, чрез реформи и компромиси по мирен начин, да се постигне някаква автономия в рамките на Османската империя. Това е т. нар. комформистки вариант, но в замяна на това, денят на дългочаканото освобождение се губи в едно необозримо бъдеще.
Привърженици на това направление са Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Захари Стоянов и др., които създават гюргевския революционен комитет.
Другият вариант предполагал чрез решителна, общонационална въоръжена акция да се възпламени отново Източния въпрос с оглед да се създадат по-благоприятни условия за решаването на Българския въпрос.
Този радикален вариант е много рискован, предполага жертви и кръвопролития, но затова пък рязко ускорява деня на освобождението. Поради това свое преимущество точно този радикален вариант добива подчертано надмощие през 70-те години на ХІХ век, а Христо Ботев става един от най-изявените негови последователи.
С присъщия си политически рефлекс той се превръща във водеща фигура сред българската революционна емиграция.
Чрез в. „Знаме“ Ботев призовава всички българи за революция – „народна, незабавна, отчаяна“, защото, както той изповядва, „ако ние не вземем участие в съсипването на Турция сега, рискуваме утре да бъдем последни, а може би и забравени при решаването на Восточния въпрос“.
В самата концепция за "отчаяна революция" в името на очаквани политически дивиденти е заложена и презумцията за саможертва. Българският народ трябва да плати висока цена за свободата си. Лично Ботев няма колебание по този въпрос. Решението му е категорично и широко обмислено по подобаващ начин. Бунтът би имал смисъл само ако стане по достатъчно атрактивен начин, за да предизвика необходимия обществен резонанс и желания политически ефект.
На 20 април 1876 г. Ботев заминава за Одеса, Николаев, Кишинев – за оръжие, хора и пари. След завръщането си от Русия на 3 май издава първия брой на „Нова България“. Чрез този вестник той бърза да съобщи на света, че българската революция е вече факт, а веднага след това пристъпва към своята четническа акция.
Това, че Априлското въстание е вече потушено не го смущава. По-важното е то да завърши с бляскав драматичен ефект, та цял свят да разбере за дързостта на българина в името на свободата.
На 11 май в Крайова с три тона и половина лой и пастърма пристига Митьо Цветков Бакалбашийски от Враца, като чрез кантората на Цветко Черешаров от Враца продава продуктите за 12 хиляди златни наполеона. При продажбата присъстват Стефан Стамболов, Стоян Заимов, Никола Обретенов и др., които отделят 4 хиляди наполеона за казармата в Гюргево. От тях раздават на войводите Панайот Хитов и Филип Тотю по 250 наполеона, а останалите си поделят.
Този факт обаче става достояние на наелектризираната българска революционна маса, довела до създаването на комитети за преследването на старите войводи, изневерили на първоначалните си обещания и хванали трена от Крайова за Белград.
При така създалата се ситуация на 14 май Христо Ботев провъзгласява решението си да стане войвода.
Последните часове на войводата
Драматична е нощта 16/17 май 1876 г. на палубата на „Радецки“. Покрай съвета с първенците на четата, с които уточнява в салона на втора класа конкретните задачи по превземането на кораба, той намира време да скицира на една от последните страници (стр. 85) на джобното си тефтерче бъдещата си реч, която да произнесе или на палубата на кораба, или при слизането на българския бряг. По-късно той дава тефтерчето на Димитър Горов със заръка да бъде предадено на Тодор Пеюв за съхранение и направа достояние на историята.
Но плеядата исторически изследователи на написаното от Христо Ботев, включително и издателя на тефтерчето професор Николай Жечев Николов, тъй като не могли да разчетат написаното, в коментарите си за стр. 85 отбелязват, че... това е неадресирано писмо „до ботеви приятели“.
С акостирането на кораба на пристана Бекет, Ботев застава на мостика. Като водач на групата от 46 четника (четата „свети Георги“) Никола Обретенов започва да представя хората си. По-късно в спомените си (писани след Освобождението), независимо, че Кирил Ботев се е качил на кораба „Радецки“ на Турно Магуреле, пише: „Христо, идва Кирил, та той е още дете. Много тъжно ще бъде за една майка да изгуби двама сина едновременно“. Тази реплика ясно показва пъклената мисъл на Обретенов, че Христо Ботев няма да оцелее.
От парахода на родна земя слизат Любен Каравелов и Димитър Горов, които се сбогуват с Ботев и му пожелават успех. В Горов имало 400 наполеона, които предложил на Ботев, но войводата отказал категорично, като заявил, че на четата не са нужни и нека останат за следващите, които ще дойдат след тях. Никола Обретенов се писал за касиер на четата и ги взел, като ги прибавил към трите хиляди от лойта и пастърмата – разковничето за смъртта на войводата.
Ако през първата нощ 16/17 Христо Ботев е въодушевен от успеха при овладяването на кораба „Радецки“ и не мигва от вълнение, че неговата молитва се сбъдва, то през следващата 17/18, е помрачен от малкото присъединили се към четата му българи; от отцепилите се 17-18 души, включително брат му Кирил; от разпространилата се сред бунтовниците мълва за „предателство“ и най-вече от лошото дъждовно време, което не дава възможност да се дремне за миг. Но пък ако не са били дъждът и непрогледната мъгла, четата щеше да бъде ликвидирана още в първия си бой на Милин камък.
Може би това е дало основание на големия изследовател на нашето националноосвободителното дело и делото на Христо Ботев – проф. Николай Генчев в „Най-нова история на България“ да запише: „Там, на Милин камък, е убит Христо Ботев“.
Третата нощ за войводата е свързана с прехода от Веслеца; с горчивината, която изживява войводата, като разбира за изневярата на Стоян Заимов и врачани, които се изпокриват по домовете си и не излизат да го подкрепят, както са обещали, а също и с изкачването на стръмната козя пътека по Курдовица до Крушовски извор.
Много са ботевите изследователи, които твърдят, че Ботев е бил неадекватен при изгрева на слънцето и изкачването на Врачанския балкан. Но спомените на Захари Стоянов, написани непосредствено след освобождаването на България, който предвождан от своя шурей Никола Обретенов отива до Крушовския извор, кошарата на Мазната, камъкът с шипката, песента на хайдушката птица кукувица, песента на Ботев за Бяла Рада и т. н. увековечават подвига на героя с премълчаването на факта за действителната му смърт – заграбените от Обретенов пари в Бекет след слизането от кораба, които, ако биха се върнали обратно в Румъния, биха отишли в народната хазна.
През 1939 г., когато Никола Обретенов вече е на смъртен одър, той заръчва да му доведат Тодор Павлов, комуто се изповядва: „Тодоре, ти си умен човек. На тебе ще разкажа истината за смъртта на Христо Ботев, защото не мога да умра“. И започва да разказва...
Тодор Павлов на свой ред не споделя пред никого в България разказаното му от Обретенов.
Но идва и до неговият край.
Тогава той издумва пред своята изповедница – първата му снаха, онова, което аз вече съм отразил в своята книга „Докосване до Ботев“. Тя, на свой ред, в началото на демокрацията у нас се запътва към първия редактор на в. „Българско войнство“ о. з. Полковник Кънчо Кънев, с молба изповедта на Тодор Павлов да бъде оповестена във вестника. Той обаче отказва.
Когато аз му предложих студията си „Отново за гибелта на Христо Ботев“, Кънчев се позасмя, помълча, пък ме попита: „Откъде знаеш тези неща?! Наложи се да му обясня, че моята тъща Русанка Трайкова е била кръстница на Тодор Павлов, Венко Марковски и др. македонски дейци, а също и ятачка на Пеко Таков и други партизани, и в нейния дом на ул. „Пиротска“ № 16 не един път тези господа са се крили под леглото й и са споделяли ред партийни и държавни тайни.
Как на тази жена с 27 лв. старческа пенсия нито за момент не й бе дошло на ум след 9 септември 1944 г. да отиде и да потърси от тези тогавашни величия някакви облаги като народна пенсия и пр.
Христо Ботев не случайно е повел четата от с.Козлодуй,Бутан,Баница,Враца-планините да нея-в този край е било въстанието-Лето-1850 с главен център Белоградчик.Северозападния българин е имал кнезове от Кубратова България 632 година до 1857 през турското робство.След неуспеха на туй въстание-турците събрали пушките на българите от селата до Видин та чак до Кнежа-неселили 1856 год.черкези в селища по реките Огоста и Лома и било трудно да се въстане за българите.Във Враца имало казарма с турски аскер и махала с башибозук.Поради тия причини-психоза-страх от нови погроми-Лето 1850-много селяни във Врачанско ок.Огоста не въстанали.Ботев е загинал убит от свои-четници,но туй не намалява неговият подвиг-славна смърт за свободна България.
