Кой е Кристиан Вигенин?

Автор: Велизар Енчев

Новият външен министър на България е Кристиан Вигенин. Кой е той и какво да очакваме от неговото министерстване.  Вигенин е роден на 12 юни 1975 г. в София. През 1998 г. завършва УНСС, специалности "Международни отношения" и "Макроикономика". През 2001 г. специализира в института за държавна администрация "Джон Кенеди" в Харвардския университет.

Политическата му дейност започва през септември 1994 г., когато става един от учредителите на Българската социалистическа младеж (БСМ). От 2000 г. е член на Висшия съвет на БСП, а от 2001 г. - на Изпълнителното бюро. Ръководи Комисията по външна политика и международни връзки на БСП. Преди да бъде избран в ЕП като водач на лявата листа, бе депутат в 40-ото НС. От март 2007 г. е зам.-председател на групата на Партията на европейските социалисти (ПЕС).

Зад тази биография обаче се крият факти, които тревожат и засилват усещането, че червеният външен министър ще е поредният нихилист в дипломацията, загрижен единствено за благоволението на ЕС и САЩ и техните протежета на Балканите.

Ето първият факт, доказващ туркофилията на Вигенин. На  2 март 2009 г. българският евродепутат и зам.-председател на  ПЕС в Европейския парламент бе на двудневно посещение в Одрин по покана на Асоциацията на младите турски бизнесмени с председател Кадир Чакай и зам.-председател Хакан Инджи.
Заставайки пред представители на турския бизнес, студенти, общински съветници и депутати, Вигенин изнесе лекция на тема "Членството на Турция в ЕС - предизвикателства и възможности". И като истински интернационалист заяви това:

"Турция има бъдеще в ЕС и социалистите работят това да се случи, но този процес има две страни - подкрепа от страна на ЕС, но и изпълнение на ангажиментите за реформи, които Турция е поела пред ЕС".
В отговор на въпрос от залата дали лично той вярва в шансовете на мюсюлманската държава за еврочленство, Вигенин обясни, че в Европа има сили, които смятат, че мюсюлманска държава не може да бъде член на ЕС, но според него това би направило ЕС по-силен и би му дало възможности да играе важна роля в мюсюлманския свят, а Турция може да се превърне в пример за това, че и мюсюлманска държава може да е част от семейството на развитите държави с утвърдена демокрация.

На 3 октомври 2009 г., в интервю за за турската информационна агенция "АВ haber", турският евролобист не само подкрепи турското еврочленство, но и упрекна критиците на Анкара.
Седмица по-рано Вигенин бе избран за председател на делегацията на Европарламента в Парламентарната асамблея за връзки и сътрудничество на ЕС със страните от т.нар. Източно направление.
Именно в това си качество той си позволи да осъди резервираната политика към Анкара на френския президент Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел. 

Вигенин определи критичните изказвания на Саркози и Меркел за европейските перспективи на Турция като изключително вредни и декларира: "Никой и никакви сили не са в състояние да прекратят преговорите на ЕС с Турция. Изказванията на Саркози и Меркел са конюнктурни, лишени от основание и имат характер на политически послания в собствен интерес..."
След като обслужи Турция, интернационалистът насочи интереса си към Република Македония. На 5 април 2011 г. българският социалист бе избран за докладчик на Европейския парламент за Македония.

Вигенин замени на това място словенеца Зоран Талер, подал оставка като евродепутат заради корупционен скандал. Вместо да се притеснят, че докладчик става български евродепутат, македонските медии в един глас отсякоха: "За разлика от други български евродепутати, Вигенин има конструктивен подход към Македония и открито поддържа процеса на разширяване на ЕС..." И не сгрешиха.

За несведущите по темата ще направя важно уточнение: веднъж избрани, докладчиците в Европарламента имат задачата да представят пред месечната пленарна сесия доклади за напредъка в поверената им сфера за наблюдение. Тези документи предварително са одобрени от съответната парламентарна комисия и съдържат предложения за резолюции или законодателни промени, които да бъдат гласувани от ЕП.
В този смисъл Вигенин има ключова роля за приемането на Македония в ЕС, защото думата на докладчика е решаваща при приемането на окончателната оценка за европейските шансове на съответната страна.

Като верен войник на партията, сляпо следващ заповедите на главното командване, на 12 ноември 2012 г. Вигенин реши да покаже мускули и на българския президент. Плевнелиев е последният човек от герберската кохорта, който може да бъде наречен патриот. Но точно тези дни държавният глава си позволи смелост, неприсъща на един глобалист.
Той предупреди Скопие, че ако продължава с присвояването на българската история, София обмисля възможността за налагане на вето върху македонското еврочленство.

Плевнелиев не отправи ултиматум, а само намекна, че е готов да разглежда подобна стъпка.
Вигенин обаче разчете плахата президентска реакция като заплаха за Македония и отговори с тон, повече присъщ на македонския външен министър: "Перспективата Гърция да отпуши преговорния процес за членство на Македония в ЕС, а България да го блокира е възможно най-негативният сценарий, който ще има тежки последици за имиджа на страната ни. Крайната позиция на президента Плевнелиев оценяваме повече като предизборен ход, целящ привличане на националистически електорат, а не като позиция за държавник, загрижен за трайното подобряване на отношенията между България и Македония"...

И за да докаже, че партийната дружба е по-важна от националните интереси, Вигенин обеща БСП да засили политическия диалог със Социалдемократическия съюз на Македония и с неговия председател Бранко Цървенковски, с когото постигнали принципна договорка за подписване на протокол за сътрудничество между двете партии.
В същия ден евродепутатът даде интервю за македонските медии, в което призова да не ровим в историята, а да гледаме в бъдещето.

Реакцията на проф. Божидар Димитров бе незабавна: "Вигенин извършва национално предателство - каза директорът на Националния исторически музей, - като ни кара да се съгласим с геноцида, извършен над българското население във Вардарска и Пиринска Македония в периода 1946–1948 година. Когато четох това интервю, ме обля студена пот. Помислих, че съм се върнал в 1946 година, когато в изпълнение на решението на Коминтерна от 1944 г., Българската комунистическа партия предприе масова македонизация на населението в Благоевградски окръг. Разбирам, че поради партийната си определеност, Вигенин е много пристрастен към тази теория. Но за нас тя е национално предателство..."

На 29 май Народното събрание избра правителството на Пламен Орешарски, в което Кристиан Вигенин е външен министър. Проправителственият "Утрински вестник" не скри радостта на скопското ръководство и написа: "Кристиан Вигенин, младият, неформален и без задръжки политик-социалист ще бъде новият външен министър на България, който ще разплита „добросъседския възел” между Скопие и София. Вигенин е добре познат на македонската общност, тъй като е евродепутат от 2007 г., а през един кратък период бе и докладчик на ЕП за Македония. Първите реакции са, че той е добър избор за Македония, най-вече заради това, че не е представител на стария елит български политици, които живеят с бремето от миналото.

Ако се направи сравнение, Вигенин е по-близо в позициите до Николай Младенов, отколкото до Марин Райков и неговото назначаване е добра новина, въпреки че той основно няма да напусне националната позиция по спорните теми с Македония. Различията, ако се съди по изявленията му досега, ще бъдат в нюансите и подхода, като може да се очаква сериозно подобрение на отношенията с Македония, тъй като той бе един от най-умерените евродепутати по време на дебатите с тази страна..."
След всичко изнесено дотук, с основание се питам: Кой всъщност е Кристиан Вигенин? Външен министър на България или лобист на Турция и Македония?

Анализирай това
За новия шеф на дипломацията партийната дружба е по-важна от националните интереси.

В категории: Анализи , Горещи новини