Подпише ли този посланически указ, президентът ще погази Закона за дипломатическата служба и Закона за конфликт на интереси
Автор: Велизар Енчев
Освен че ще остане в историята като "Б" отбора на ГЕРБ, служебното правителство ще се запомни и с друг скандал. Служебният външен министър Марин Райков предложи на служебния премиер Марин Райков лицето Марин Райков да стане посланик в Рим. След което премиерът Райков поиска от президента Плевнелиев да издаде указ за назначаването на Райков за посланик.
За да покаже, че е ампутиран от всякакви морални задръжки, оглавяваното от Райков МВнР изпрати до Италия искане за агреман. Тук нахалството му се изроди в наглост, внушаваща ни, че пожизненото му посланичество е аксиома, която изобщо не подлежи на обсъждане, още по-малко - на критика.
С тези действия Райков лъсна като безогледен кариерист, газещ не само етичните норми, но и законността.
Като говоря за закони, нека припомня приетия през 2007 г. Закон за дипломатическата служба и допълненията му през 2011 г., обезсилващи цялата процедура по заминаването на Райков за Рим.
В Раздел "Дългосрочно командироване" (чл. 65, ал. 2) четем: "Дългосрочното командироване на служителите от дипломатическата служба се предхожда от най-малко две години работа в Министерството на външните работи. По изключение те могат да бъдат командировани и преди изтичане на двегодишния срок със заповед на министъра на външните работи по предложение на постоянния секретар".
В случая законът е категоричен - Марин Райков трябва да търка поне две години бюрата в МВнР, преди да кандидатства за нов мандат в чужбина. За съжаление фразата "по изключение" е вратичка за измъкване от двегодишния престой в София.
Но постоянният секретар, предлагащ на министъра на външните работи Марин Райков лицето Марин Райков да замине за Рим, е подчинено на същото лице.
Това поставя Райков в явен конфликт на интереси.
И точно тук незаконните му действия се сблъскват със Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Защото чл. 2, ал. 1, гласи: "Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба".
Алинея 2 в закона уточнява, че "частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност".
И за да няма двояко тълкуване каква облага консумира Марин Райков, нареждайки на подчинения му главен секретар да заобиколи Закона за дипломатическата служба, алинея 3 изрично постановява: "Облага е всеки доход в пари или в имущество и... получаване на или обещание за работа и длъжност"...
При това положение е страшно интересно дали президентът ще подпише указа за Райков. Дали Плевнелиев ще посмее да узакони в "Държавен вестник" беззаконието на назначения от него служебен премиер и външен министър?
И още нещо скандално.
Дипломатът Иван Сираков е подписалият предложението Марин Райков "по изключение да бъде командирован преди изтичането на двегодишния срок".
Предлагайки Райков за посланик в Рим, постоянният секретар на МВнР Иван Сираков също се оказва в конфликт на интереси, защото външният министър Райков връща жеста на подчинения си дипломат и го предлага за посланик в Словения.
Повече от ясно е, че в МВнР е в сила циничният принцип "аз на тебе - ти на мене". Не е ясно обаче защо това се толерира от парламента и президента.
Докато чакаме последната дума на президента, ще напомня, че той вече защити своето протеже, като заяви, че "не можем да го хвърлим на кучетата".
Сиреч, държавата не може да върне за две години в МВнР Райков, както това се случва с всички завършили задграничния си мандат посланици. Понеже той е безценнно национално богатство.
Че безценният любимец на Плевнелиев е отговорен за незаконно отпечатаните 400 000 и незнайно още колко бюлетини, това е без значение за държавния глава.
В деня, в който Плевнелиев го бранеше, служебният премиер даде пресконференция, на която демонстрира удивително нахалство. Отговаряйки на декларацията на БСП, настояваща президентът да спре посланическите назначения, Райков нарече тази реакция „призив за мъст и реванш” и обвини критиците си, че подавали негативни сигнали към европейските ни партньори.
Значи така - всеки, оспорващ грозното самоназначаване на Райков за посланик, е отмъстителен, реваншист и антиевропеец. Това минава всякакви граници и ме принуждава да кажа: Този е изключителен наглец! И ако новото правителство му позволи да отлети за Рим, това ще е първият провал на Пламен Орешарски.
Декларацията на "Позитано" бе премерено остра, но реакцията на евродепутата Ивайло Калфин бе направо гневна. Във Фейсбук бившият външен министър написа:
„Самоназначаването на служебния премиер за посланик разкрива духовната низост на един чиновник. Безличното и запомнено с изборни скандали премиерство се увенчава с уреждане на пост. Нелепият опит на президента да защити това решение подсилва чувството за дребнави сметки във висшата власт. След като след година назначение наскоро българският посланик в Рим най-после си зае поста, сега трябва да уведомим италианските власти, че той отишъл по погрешка. Защото на г-н Райков му се доискало точно в Рим да си прекара следващите четири години..."
Ето къде е заровено кучето. Ето защо служебният външен министър изпраща за посланик в Париж още неразопаковалият багажа си в Рим Ангел Чолаков. За да му заеме поста във Вечния град, където ще дочака края на мандата на Плевнелиев, изтичащ през 2016 година.
А след това - я камилата, я камиларят. Дотогава и мутрите може да се върнат във властта и звездата на Райков пак да изгрее.
Където е текло, пак ще тече.
Анализирай това
Предлагайки Райков за посланик в Рим, постоянният секретар на МВнР Иван Сираков също се оказва в конфликт на интереси, защото външният министър Райков връща жеста на подчинения си дипломат и го предлага за посланик в Словения.
Повече от ясно е, че в МВнР е в сила циничният принцип "аз на тебе - ти на мене". Не е ясно обаче защо това се толерира от парламента и президента.
