Плевнелиев погази Закона за дипломатическата служба

Автор: Велизар Енчев

Да водиш писмена кореспонденция с държавния глава е интересно занимание, което и разсмива, и натъжава. Позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, в първия работен ден на президента Плевнелиев го попитах: били ли сте преди 1989 г. щатен или нещатен комсомолски секретар в Пиринския край? Отговорът на канцеларията му бе лаконичен: по този закон Плевнелиев не е длъжен да отговори, тъй като исканата от мен информация нямала характер на обществена, поради което „не се дължи нейното предоставяне".

От гузния отговор разбрах, че държавният ни глава едновременно се срамува и страхува. Срамува се, че е бил комсомолски секретар в Математическата гимназия в Благоевград. Страхува се, че това разкритие оспорва моралната му легитимност да лустрира посланици, работили за тайните служби на комунистическа България. Защото с какви очи комсомолският секретар Росен Плевнелиев преследва дипломати с комунистическо минало, след като самият той е номенклатура на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС), който пък е поделение на Българската комунистическа партия?

В случая с комсомолското досие на президента липсата на отговор е разобличаващ отговор. Отговор, доказващ номенклатурната биография на политик, изживяващ се днес като яростен антикомунист. Най-отвратителното в мълчанието на Плевнелиев е, че той демонстрира двойни стандарти. За неговата свещена особа комсомолската му биография не е грях, понеже той служил с отвращение на тоталитарния режим.

Но останалите в БКП, ДКМС и ДС са престъпници, лишени от правото да заемат държавна длъжност. По стандартите на новото време комсомолският секретар Плевнелиев е почтен човек, но подчинените му комсомолци в Благоевград навеки са дамгосани като червени боклуци.
Припомням комсомолското петно на Плевнелиев, защото в новата ми кореспонденция с държавния глава той не само пак си затваря очите за фактите, но и гази законите на управляваната от него държава.

След като служебният външен министър Марин Райков предложи на служебния премиер Марин Райков да назначи лицето Марин Райков за посланик в Рим, написах писмо до президента, в което оспорих назначението със следните аргументи:
Приетият през 2007 г. Закон за дипломатическата служба, както и допълненията му през 2011 г., обезсилват цялата процедура по командироването на Марин Райков за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Италия.

В Раздел „Дългосрочно командироване" (чл. 65, ал. 2) четем: „Дългосрочното командироване на служителите от дипломатическата служба се предхожда от най-малко две години работа в Министерството на външните работи. По изключение те могат да бъдат командировани и преди изтичане на двегодишния срок със заповед на министъра на външните работи по предложение на постоянния секретар".
В този случай законът е категоричен и недвусмислено повелява, че Райков трябва поне две години да работи в МВнР, преди да бъде предложен за нов мандат в чужбина. В случая обаче законодателят е оставил вратичка за измъкване, вписвайки в закона фразата „по изключение“.

По презумпция въпросното изключение е резервирано само за избрани особи, а не за простосмъртни дипломати. Неслучайно древните са казали, че което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола. Римляните пък уточняват: допустимото за патрициите е недопустимо за плебеите. И понеже патрицият Марин Райков е с божествен статут, Законът за дипломатическата служба важи единствено за плебса във Външно министерство.

В писмото до Плевнелиев обърнах внимание на още един факт, имащ отношение към Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Постоянният секретар, който по Закона за дипломатическата служба предлага на министъра на външните работи Марин Райков лицето Марин Райков да замине за Рим, е подчинено на Марин Райков. Това поставя Райков в явен конфликт на интереси, нарушаващ Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Защото чл. 2, ал. 1, гласи: "Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба".
Алинея 2 в закона уточнява, че "частен е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност". А алинея 3 изрично постановява: "Облага е всеки доход в пари или в имущество и... получаване на или обещание за работа и длъжност"...

И за да видим докъде стига падението на един безогледен кариерист, седмица след края на мандата на служебното правителство разбрахме, че дипломатът Марин Райков имал таланта на ловък търговец. Оказа се, че постоянният секретар на МВнР Иван Сираков, подписал предложението Марин Райков "по изключение да бъде командирован преди изтичането на двегодишния срок", също е в конфликт на интереси.
Защото външният министър Райков връща жеста на подчинения си дипломат и го предлага на премиера Райков за посланик в Любляна. 48 часа по-късно Райков влиза в ролята на служебен министър-председател и парафира това назначение, след което предлага на президента да издаде указ за назначаване на Иван Сираков за посланик в Република Словения.

След изнесеното дотук, при това доказано с безспорни факти и стриктно цитиране на два закона - Закона за дипломатическата служба и Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, изводът е един: Ако Росен Плевнелиев подпише указ за заминаването на Марин Райков за посланик в Рим, той ще е закононарушител.
Но да видим как отговори държавният глава. Ето писмото, което получих от президентската администрация на 13 юни:

Законът не предвижда предварителен минимален период на работа в Министерството на външните работи, твърди главният секретар на президента. Което означава, че или чл. 65, ал. 2 от Закона за дипломатическата служба е отменен, или Росен Кожухаров не е чел закона.

За ужас на президента и съветниците му, законът е в сила. И ако Плевнелиев подпише посланическия указ на Марин Райков, той ще бъде атакуван в съда, и то с добри шансове за успех. Що се отнася до препоръката на Кожухаров да сезирам Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, ще се възползвам от тази възможност. Препоръката обаче е плахо признание, че назначилите се един друг за посланици Марин Райков и Иван Сираков са в конфликт на интереси.

Да бъдем реалисти. Ще продължа войната за законността, но си давам сметка, че това е битка с вятърни мелници. Докато президент е човекът с двойните стандарти Росен Плевнелиев, а съдебната система е подчинена на избрания от корумпирани партии Висш съдебен съвет, дотогава истината ще е в емиграция. А заедно с нея и ние. 

Анализирай това
От гузния отговор на държавния глава на въпроса дали е бил комсомолски секретар в Пиринския край става ясно, че той едновременно се срамува и се страхува.

В категории: Анализи , Горещи новини