14 юни (петък), 9.30 ч. Новата тройна коалиция шокира цялата страна, когато управляващите само за 15 минути избират депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
Премиерът Орешарски мънка небивалици пред журналистите в парламента: „Нямаше да правя предложение, ако не бях убеден. Той има нужните качества и достатъчно опит. Проверил съм дали може да получи достъп до класифицирана информация и получих информация, че няма причина да не получи такъв достъп.“
12.00 ч. Лидерът на БСП Сергей Станишев минава всякакви граници, докато хвали Пеевски в телевизионно интервю: „За мен е абсолютно ясно и съм убеден, че той има волята, решимостта да работи за държавата и за хората и да се противопостави на всякакви икономически интереси. За мен Пеевски е човек, който е преминал душевен катарзис.“ Просто трогателно.
14.30 ч. На фона на разтърсилия цялата страна скандал и надигащите се масови протести, Орешарски се отдава на рязане на ленти. Във Видин той открива „Дунав мост 2“ в присъствието на румънския си колега Виктор Понта и министри от двете държави. Церемонията обаче минава набързо и без особен блясък, въпреки помпозните речи на премиера и опита му да изтъкне илюзорните си заслуги за строежа на съоръжението.
15 юни (събота), 15.00 ч. След обществения натиск и масов протест Пеевски се отказва от поста с отворено писмо, в което се оплаква от „лошия“ народ, като обвинява ГЕРБ, че бунят страната и сълзливо обяснява: “За мен властта не е самоцел. ГЕРБ се боят от неизбежните разкрития. Наясно са, че времето, отредено за новото управление, е техният най-голям бич. Затова тръгнаха по пътя на деструкцията и се прицелиха в мен, защото знаят, че съм човек, който може да им противостои ефективно.“ Проблемът на олигарха е, че освен майка му, Станишев и Местан, друг не му вярва.
17.00 ч. Орешарски бърза да приеме полуоставката на Пеевски, като не пропуска да го похвали: „Приемам заявлението на Делян Пеевски да се оттегли като проява на отговорност и зрялост. Премиера смело обещава, че ще предложи още „по-качествен ръководител на ДАНС.“ След депутата от ДПС това вече не е трудно – всеки друг изглежда подходящ в сравнение с него.
16 юни (неделя), 12.30 ч. Премиерът се е вкопчил във властта, въпреки нарастващия брой протестиращи в страната. В съобщение до медиите Орешарски се изкарва незаменим служител, без когото държавата ще рухне: „Подаването на оставка в този момент е лесно лично решение, но е крайно безотговорно поради опасност от нова дестабилизация на страната, невъзможност за подписване на споразумение с ЕК за следващия програмен период и загуба на милиарди евро европейско финансиране.“
17 юни (понеделник), 14.00 ч. Орешарски отбива номера, като уж се среща с НПО-ота и групи от протестиращи в сградата на Министерски съвет. Срещата преминава тихо и кротко, поканените се надпреварват да се подмазват на управляващите и четат декларации, че не искат тяхната оставка. Манипулацията обаче бързо се разкрива, като се оказва, че поканените организации са лица от февруарските протести , а не хората, които са на улицата. Очевидно тройната коалиция бързо усвоява похватите на ГЕРБ, които също се срещаха с удобни за тях „граждани“.
18 юни (вторник), 10.00 ч. Нарушена бе традицията министрите да се събират преди обяд. Заради парламентарните изяви на Орешарски, на които премиерът се молеше за нов кредит на доверие, редовното заседание бе отложено безпрецедентно за 14.00 ч.
