Ваканцията на обречените

Автор: Ани Петрова

Самовлюбени, надменни, откъснати от действителността, егоцентрици и егоисти, народните представители от 42-то обикновено Народно събрание се наработиха бързо-бързо (в условията на 4-дневна работна седмица с три пленарни полудни и един вторник за заседания в комисии) и затова в сряда прекъснаха с чиста съвест джафканията по ремонта на бюджета, за да гласуват обичайната си едномесечна ваканция.

Но понеже сме в криза и тъй като има още спешни неща за довършване, и защото още малко демагогия никога не е излишна – то депутатите нечувано орязаха лятната си почивка. С цели 5 дни – на хартия, само с 2 дни – на практика. 
Така богоравните ще почиват официално и за наша сметка от 5 до 31 август. Което за ваше сведение прави точно месец и нито ден по-малко.

Защото 3 и 4 август са събота и неделя. И понеже 1 септември е неделя. Така на цялото депутатско войнство му се събират точно един месец заслужен, макар и прокризисен отдих – но май ще им е за последно.

Обърни се с гняв назад

Този парламент се събра за първи път на 21 май и още тогава заприлича на цирк, въпреки опитите на Стефан Данаилов (в ролята на доайена-председателстващ) да изтъкне добротата и разума в погледите на онези депутати, които не се казват Волен, Бойко, Искра, Цветан, Мая.

И чието присъствие в парламента е израз на осъзнатата необходимост да бъдат (поне проформа) слуги на народа, а не ходещи касички, диагнози и/или носители на злокачествени форми на конфликт на интереси.
Ако се върнем към една доста стара градска песен, с патетичното име „О, спомняте ли си, госпожо?”, бихме могли да потърсим рефрените в това късо, но горещо парламентарно лято:

- Михаил Миков, Мая Манолова и Христо Бисеров оглавяват новия парламент. ГЕРБ безуспешно се опитват да пробутат за нов парламентарен шеф „добрата стара Англия”... извинете – добре познатата и предана на Б.Б. Цецка Цачева и получават първи урок къде е мястото на малкото мнозинство, попаднало в голяма изолация.

- ГЕРБ се обиждат. Ама толкова много се обиждат, че сами се вкарват в сценария „Сърдитко Петко – празна му торбичка”.  Поради което се отказват от участие в комисиите на 42-то Народно събрание. И така се оказват в още по-голяма изолация. И междувременно започват да си играят на влез-излез от пленарната зала, с което изваждат балансьорски жезъл  от джобчето на ризата на Волен Сидеров.

- Сидеров става човекът кворум. Което го прави много ценен и много скъп, и много важен, и много въоръжен, и много подценен.  За което някой ден ще се разкайват мнозина, вкл. и онези, които ще си задават въпроса, защо „Атака” може и да не влезе в следващия парламент.

- А Цветанов започва през ден да се отказва от имунитета си. Първия път – предсрочно, което ще рече незаконосъобразно, а втория път – по устав, но отново показно до преиграване – защото само това умее.
О, спомняте ли си, госпожо, кога дойде началото на края?

Правителство като слънце...

На 29 май, след прегласуване, с гласовете на 121 депутати бе избрано правителство с премиер Пламен Орешарски. Който отдавна знаеше, че ще е министър-председателят на пряко управление от Сергей Станишев (само от него ли?), но още не знаеше колко скоро ще сгреши фатално и ще се превърне в един от най-мразените политици.
Прочее новият парламент се зае на първо място с ремонта на ДАНС и ГДБОП и онази тайна служба за явно подслушване  – СДОТО, с което даде ясен знак на какво ще се опира и на кого ще разчита.

Но бомбата, изригването на вулкана, свършекът на света на мирното управление на Орешарски, Станишев и Местан тепърва предстояха.
На 14 юни началото на пленарното заседание закъсня, защото в залата отсъстваше ръководството. После се разбра, че е имало нещо като председателски съвет с участието на премиера Орешарски. А сетне лично той пое и срама (дълга, поръчката) да предложи не друг, а емблематичния Делян Пеевски за председател на ДАНС.
Което и стана, и рязко маркира началото на края.

Без да изпитваме излишни симпатии точно към експремиера Бойко Борисов, редно е да припомним казаното от него в този паметен ден, защото то прозвуча като излязло от устата на пророчицата Касандра.
При обявяване името на Делян Пеевски за кандидат за председател на ДАНС, групата на ГЕРБ демонстративно напусна пленарна зала.

„Това е краят на Столетницата днес. Толкова съм сащисан от това, което чух, че дори не мога да повярвам, че предложиха Делян Пеевски за председател на ДАНС”, коментира Борисов. После повтори, че БСП вече не съществува като партия.
„Честитя на г-н Пеевски новия пост, а на БСП им честитя края на тази партия. Тя днес приключи. Днес България има една партия, която управлява, това е ДПС. БСП не съществува като партия вече”, многократно повтори Бойко Борисов.

Дневник на протестите

Причините за това предумишлено и безкрайно унизително самоубийство на Орешарски и правителство, на Станишев и БСП, на 42-то Народно събрание като цяло са много дъвкани, но мистерията остава.
И днес продължават да се чуват сериозни предположения от сериозни анализатори и експерти, че това правителство работи под диктовката на външни сили. Последният, който го каза в сряда, бе икономистът проф. Боян Дуранкев.

Така или иначе, началото на ваканцията на депутатите ще съвпадне с 49-ия ден от протестите. Те се оказаха много по-продължителни от февруарските, но на този етап и много по-безплодни.
Въпреки всичко, въпросът –извинете за шаблона – не е дали ще падне правителството на Орешарски, а с него и парламентът, а кога ще стане това и дали следващите предсрочни избори ще са през май догодина – както май вече са се договорили всички парламентарно представени сили без „Атака”.

Финалът на тази лятна парламентарна сесия бе белязан с приемането на второ четене на така спорната актуализация на бюджета, завещан от финансовото недоразумение Симеон Дянков.
Танцът на еднодневките обаче ще бъде запомнен именно с гафа Пеевски, с провокативния до глупост нощен рейд на един бял автобус, в който полицай бил само шофьорът, а полицейските щитове по прозорците се държели от депутати като Йордан Цонев и Антон Кутев; с олекването на депутатството и най-вече на ГЕРБ след оставката на Искра Фидосова.

Както и със замръзването на „вулкана” Цветан Цветанов, станал клиент на прокуратурата и на онази съдебна система, която  е поругавал толкова много пъти, че няма да е чудно, ако днес всеки един магистрат носи в джобовете си по един кози рог за Цв. Цв. 

На плаж преди плашещата есен

В сряда имаше плаж с шезлонги и надуваеми басейни на жълтите павета пред парламента. Имаше купон, имаше виц, имаше непукизъм към предстоящото.
Онези добре охранявани мъже и жени, които в събота ще тръгнат към добре охранявани плажове и барове, може и да не са чули казаното от „ловеца на правителства” Тренчев.
Синдикалистът предрече, че наесен ще има ескалация на напрежението, защото по улиците ще излязат гладните и грозните – тези, които са без работа и без хляб.

А също и стачкуващите миньори например – по същата причина – за хляб и работа.
Ден преди Тренчев депутатът социалист Янаки Стоилов също призна, че очаква гореща есен, в която напрежението ще се повиши рязко, защото хората ще протестират срещу високите цени и ниските доходи, за които не се намери рецепта и във фризирания бюджет 2013.
Тренчев вижда изхода в нови избори, в свикването на Велико Народно събрание и приемането на нова конституция.

Социалистите виждат изхода в протакане на изборите; в задкулисни договорки с видими и невидими сили и формации; в умората на едната част от улицата и в чугунения инат на другата, тяхната част от улицата.
Само че, който дели улицата с барикади, обикновено си отива пропъден с павета, било то и жълти.
Постой лято, че иде есен. Не се съмнявайте – огражденията пред парламента ще останат; страховете в депутатите ще се запазят; само изгубеното време ще е напълнило още едно българско лято.


В категории: Анализи , Горещи новини