Кубрат събра потомците си край Полтава

Автор: Георги Ватшки

На 8 и 9 юни край древния украински град Полтава се проведе съборът „Кан Кубрат събира потомците си“, обединяващ всички български общности в бившата съветска република. Той бе организиран от Всеукраинския български вестник „Роден край“ и асоциацията „Събор на българите в Украйна“ (СБУ). Целта на проявата е съхраняването на културната идентичност и възраждането на историческото минало на нашите сънародници в голямата славянска държава.

Дните на празника не са избрани случайно, защото именно през юни 1912 г. е открито прочутото съкровище на кан Кубрат в близост до полтавското село Малая Перещепина. На мястото на находката през 2001 г. по инициатива на „Роден край“ и СБУ бе поставен паметник на прабългарския кан. Точно на тази красива поляна, обградена с борова гора, където бе издигнат монументът, се проведе и тазгодишният събор.

Официалните гости на събитието бяха съветникът на нашето посолство в Киев Звезделин Пенков, кметът на Малая Перещепина Виталий Мазан и депутатът от Полтавския областен съвет Дмитрий Христов, който е с български корени. Местните власти бяха представени от председателя на Новосанджарската районна администрация Иван Солодовников и ръководителката на Одеския отдел на националностите Елена Петрова.

В празника се включиха близо 800 наши сънародници от всички краища на Украйна. Сред организациите с най-многобройни делегации бяха „Родна къща“ от Днепропетровск с ръководител Владимир Стафидов, „Възраждане“ от Донецк, „Нашите хора“ от Кировград, начело със Сергей Осадчий, Одеското областно дружество „Тракия“ с председател Мария Грудева и българското дружество при Красносел, ръководено от Марина Собева. Особено колоритна бе групата от нашенци от село Търновка, Николаевска област, предвождана от директора на местния музей Анатолий Волчо.

В събитието участваха и десетки представители на други народности от Украйна – руснаци, волжки татари, кримски татари, чуваши, които също се идентифицират като потомци на владетеля на Велика България. За първи път в събора се включиха жители на така нареченото Българско Поволжие от градовете Саратов, Пенза и Оренбург. Те бяха преставени от Центъра за волжко-татарска култура „Алтън ай“ с ръководител Рахима Ахмерова.

Преди началото на празника участниците бяха посрещнати с хляб и сол от възпитаниците на основното училище в Малая Перещепина, които бяха облечени в български и украински носии. След това те посетиха музея на украинско-българската дружба, създаден към учебното заведение. А шестокласничката Татяна Бондаренко убеди присъстващите, че младото поколение пази близо до сърцето си миналото на своята изконна родина с краткия си разказ за експозицията на музея.

„Добре дошли на нашата земя, свещена за всички българи по света, защото именно тук е последният дом на великия кан Кубрат“ – с тези думи приветства стотиците гости директорът на училището Антоний Береза.
След полагането на венци и цветя на мемориала на прабългарския владетел, дойде време и за началото на тържествата. Те бяха открити от Дора Костова, главен редактор на вестник „Роден край“. „За четвърти път се събираме на тази поляна, където преди хилядолетия се заражда българската нация. Изключително радостен е фактът, че с всяка изминала година участниците се увеличават. Българите в Украйна все повече осъзнават своя произход и желаят да се докоснат до изворите на нашата история. Именно чувството за принадлежност към миналото ни прави част от един народ“.

Гостите бяха приветствани и от кмета на Малая Перещепина Виталий Мазан, който отбеляза: „Гордеем се, че именно на нашата земя се съхранява паметта за великия българин кан Кубрат. Нека приятелството между народите на Украйна и България, което се ражда на това свещено за всеки от нас място, да продължи още дълги години“.

Концертната програма на събора бе на високо професионално ниво, като за хореографията се бе погрижила Мария Станишевская – художествен ръководител на Културен дом „София“ в село Търновка. На сцената първи излезе самодейният състав на домакините от Малая Перещепина. Талантливият певец Николай Яременко буквално просълзи публиката с вълнуващото си изпълнение на прочутата украинска народна песен „Журавли“. Зрителите дълго аплодираха и младата Александра Чорбаджи от село Делени, Арцизка област, която представи авторските си композиции, изпълнени на три езика – български, руски и украински.

Присъстващите бяха очаровани и от групата „Чучулички“ на ДК „София“. Вокалистките на състава Юлия Понамаренко, Виктория Яни и Юлия Пицдуха развълнуваха гостите на събора с невероятните си изпълнения на родопски народни песни. Една от атракциите на вечерта бе певицата от бесарабското село Станкова Елена Дренгач, която представи фолклорни композиции от Добруджанския край, но изпълнени акапелно.

Кулминацията на празника настъпи, когато на сцената излезе директорката на ДК „София“ Лидия Кравченко. Нейното чувствено изпълнение на „Хубава си, моя горо“ трогна дълбоко мнозина от нашите сънародници.
По традиция бе организирана и трапеза, наречена „Кубратов привал“. На нея всички можеха да се почерпят с вкусни гозби и руйно българско вино. Те за миг пренесоха нашенците във времената на прабългарите, когато владетелят е спирал по тези места със своята конница за отдих.

Какво е обаче български събор без народни танци? Фолклорният състав „Надежда“ от читалището в село Димитровка, Татабунарска област, за втори път участваха на „Кан Кубрат събира потомците си“ и зрителите ги очакваха с нетърпение и много аплодисменти. Танцьорите от групата показа завидни умения в Пайдушкото хоро и в ръченицата.
Мнозина от публиката не издържаха и се хванаха на правото хоро, символизиращо единството, завещано от кан Кубрат.

В краят на тържествата президентът на СБУ Николай Габер се обърна към всички участници с думите: „Няма значение на какъв език говориш, българин е този, който носи Родината в сърцето си. Ние винаги трябва да помним безсмъртния завет на кан Кубрат – да бъдем обединени и силни. Така ще съхраним духа на нашата нация през вековете“.
Съборът продължи и на следващия ден с кръгла маса на тема „Само почитайки миналото си,  ние имаме бъдеще”, която се проведе в съседното градче Нови Санжари. Тя също бе организирана от екипа на „Роден край“, като на нея бяха разисквани неизвестните факти в живота на кан Кубрат, нови проучвания на знаменитото малоперещепинско съкровище, както и актуални въпроси за дейността на българските дружества в Украйна.

В научния форум взеха участие Ирина Петренко, професор по история в Полтавския университет за икономика и търговия, и Наталия Самойленко, доцент по славянска история в Киевския национален университет. Двете изтъкнати специалистки са възпитаници на прочутия учен Вера Никаноровна Жук, посветила много свои изследвания в изучаване на темата за владетеля на Велика България и неговите синове. Научните им доклади засегнаха и историята на прочутото Кирило-Методиевско дружество в град Болгар и неговата роля за запазването на българщината в Бесарабия.

На кръглата маса бяха представени и книгите на летеца и учен Анатолий Деордиев от Николаев – „Българи” и „Земляне 2012”, в които той изтъква мястото на нашата нация в световната цивилизация и се спира на различните български символи, използвани през вековете от нашите сънародници в Украйна.
В последвалата дискусия стана ясно, че „Роден край” и Центърът на волжко-татарска култура „Алтън ай“ са подели обща инициатива за поставяне на паметна плоча на основателя на българската държава кан Аспарух пред читалището в град Запорожие.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница