Владиката, предводител на въстанието на архиереите срещу султана, увисва на бесилото заради вярата си
На 21 август Българската православна църква почита паметта на свети Симеон Самоковски – Самоковски митрополит, заел достойно място в историята ни. Светското име на владиката е Симеон Попович.
Няма данни за датата и мястото на неговото раждане. Но се знае, че той става Самоковски митрополит през август 1734 г. През това време в Самоков се служи единствено в малката Бельова църква – по това време не е имало голям храм в града. Затова фактическото седалище на митрополит Симеон е в Дупница.
Историческата обстановка по това време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство. Османската империя воюва на два фронта – с Руската и Австрийската империи. Подкрепян от висши духовници, включително и от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, митрополит Симеон става предводител и главен инициатор на заговор срещу османската власт, известен като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско.
Център на заверата е долнолозенският манастир „Свети Спас”, скътан дълбоко в Лозенската планина. Узнавайки за съзаклятието, по заповед на Али паша Кюпрюглюоглу (командващ турските войски на австрийския фронт) в София са обесени около 350 свещеници, монаси и софийски граждани.
През юли 1737 г. митрополитският дом е разбит и ограбен, а свети Симеон – окован и хвърлен в тъмница, където е измъчван 23 дни. Около 18 август, окован във вериги и с железни гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани, той е отведен в София. Затворен е в турските казарми и е измъчван да се потурчи в продължение на още три дни. След показана от него твърдост и неотстъпчивост, владиката е съден като главен организатор и водач на заверата срещу султана. По заповед на Али паша е обесен на 21 август 1737 г. зад църквата „Света София”.
Когато го окачили на бесилото – дървото се скършило. Втория път се скъсало въжето. Едва след третия опит той издъхнал. Тялото му останало да виси три дни, след което въжето отново се скъсало. Али паша забранил Симеон да бъде погребан в София и тялото му било пренесено в Самоков.
Мощите на светеца са намерени при разкопки в Бельовата църква през 1994 г.. Археологът Веселин Хаджиангелов открил тленните му останки в гробната яма заедно с евангелие, митрополитски жезъл и златоткани архиерейски одежди. Легенди разказват, че този храм е издигнат по време на Второто българско царство от местния болярин Бельо и затова носи неговото име.
След 2000 г. става ясно, че митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като мъченик за вярата. Няколко години по-късно мощите на светеца са поставени на видно място в Бельовата църква, а денят на неговата смърт – 21 август, е обявен за празник на град Самоков.
