Може би др. Станишев е обещавал да върне държавата на господата Орешарски, Доган, Местан и Сидеров, както и на шефа на Корпоративна банка, на „Лукойл“ и на правилните протестиращи...
На кой „народ“ всъщност Станишев предизборно обеща да върне държавата. И защо сега тя се отказва от златните си акции
Автор: Ани Петрова
Време е да боядисаме държавата в червено. Това рече оня ден един от протестиращите от клана „Не съм платен – мразя ви безплатно!”, докато гледаше вапцаната в розово скулптурна група върху Паметника на Съветската армия в София.
Излишно е да уточняваме чувствата на протестиращия към паметника, символиката му и периодичното оцветяване на монумента, независимо дали в стил Батман или „Всичко е розово”. Човекът не виждаше в бронза символ на армия-освободителка, нито се чувстваше признателен, но пък и не би хукнал по нощите да боядисва гранитни солдати в розово.
Всъщност ставаше дума не за розово, а за червено...
В конкретния случай протестиращият от клана „Не съм платен – мразя ви безплатно!” имаше предвид въпиющата необходимост от вписването на държавата в Червената книга на застрашените от изчезване видове. И в тази си позиция той – 30-годишният некомунист, антиолигархист и полуглобалист – изведнъж застана рамо до рамо с другаря Станишев.
Защото и др. Станишев до преди изборите вдигаше шум, ако не до Бога, то поне до Брюксел, че държавата е в опасност; че ГЕРБ унищожават държавността; че управляващите бягат от отговорностите си към народа. В този смисъл др. Станишев обеща, както на конгреса с временната му победа над др. Първанов, така и в предизборните послания на червената партия, че ще върне държавата на хората. Не веднага и не еднолично, разбира се, а като се върне на власт и с помощта на господата Орешарски, Доган, Местан и Сидеров.
Или може би не сме разбрали достатъчно точно. Може би др. Станишев е обещавал да върне държавата на господата Орешарски, Доган, Местан и Сидеров, както и на Делян Пеевски и майка му; на шефа на Корпоративна търговска банка (КТБ) и руските му партньори; на „Лукойл“ и на правилните протестиращи. Какво друго са всичките изброени, плюс пипалата им, плюс гавазите им, плюс пиарите им, плюс медиите им, плюс банките им... ако не народ.
Значи връщането на държавата на народа е в ход. Само дето протестиращият от клана „Не съм платен – мразя ви безплатно!” не е застанал от правилната страна на барикадата народ – антинародни типове. При все, че когато насред народа има барикади – това прилича на революция: Парижка например; или на Пражка пролет (Паметникът на Съветската армия бе боядисан в розово именно като спомен за 45-годишнината от нахлуването на войските на Варшавския договор в Прага, за да смажат Пролетта...), или на Арабска пролет, както твърди др. г-н ген. инж. д-р Бойко Борисов.
Моят събеседник, протестиращият, си има и един плакат, на който пише: „Липсата на еволюция у вас предизвиква революция у нас!”.
Става дума за управляващите, които обещаваха да върнат държавата на народа... Което ни връща към предложението да боядисаме държавата в червено. И този път да посветим и обясним оцветяването с една червена партия и нейните малки, твърди като орехчета чичкови червенотиквеничковчета. А държавата да си върне златната акция.
Нормално погледнато, ние – гражданите – трябва да притежаваме своеобразна златна акция, с която да упражняваме контрола върху държавата. Това мисли, говори и вероятно сънува моят събеседник – протестиращият от клана „Живеещи в София, ваканцуващи пред НС”. Той е леко чалнат на тема „гражданско общество”, умерено увреден от виртуалния свят на социалните мрежи и малко нещо утопист.
В случая ключовата дума е „златна акция”. Ако бяхте нещо като президент, а не само читатели на „Десант”, то щяхте да използвате вместо златна акция правото си на вето. Ветото е златната акция на президента.
Други, практически наивни граждани, смятат, че имат златна акция с правото си на глас по време на избори; и с правото си да искат предсрочни избори, когато са подменили гласа им. Това обаче е много сложна материя, която ни връща към темата за протестиращите, антипротестиращите и нуждата да боядисаме държавата в червено.
Говорехме за златната акция на държавата. И понеже е нужен пример – ще говорим и за БТК. Или за „Виваком”, което отдавна вече е едно също. А също така и за КТБ и партньори.
За 16 септември е насрочено общо събрание на акционерите на БТК. В неговия дневен ред като първа точка се предвижда обсъждане на отказа на българската държава да притежава „златна акция” в БТК.
„Златната акция" в БТК дава възможност за вето от страна на държавата на някои решения на мениджмънта на компанията, но досега това право не е ползвано.
Според някои източници упражнението „Ето ви цялата власт на тепсия!” нямало да бъде изцяло алтруистично, а платено с едни 150 млн. лева от страна на частните собственици на частната БТК и закрепено с отказа на държавата да води съдебни дела, както и да вдигне ипотеките, които е наложила върху стотици имоти на БТК.
Но ако някои виждат във всичко това брак по сметка, то повече прилича на сватба, в която майката и бащата на младоженеца даряват къщата и всичко останало в нея на младите срещу правото да се оттеглят в старчески дом, вместо да работят доживот като прислуга при същите тези млади.
Моят събеседник – протестиращият – изобщо не е склонен да види логика в намерението на държавата спрямо БТК. Нито пък чувство за хумор в сравнението със старческия дом. Той нарича ставащото „бягство от отговорност” и дори е склонен да се съгласи с онези свои опоненти от лагера на контрапротестиращите, които биха нарекли отказа от златна акция в БТК „пладнешки грабеж”... ако управляваше не правителството на Орешарски, а кабинетът на Борисов или на Костов дори.
Но партията, червената ни партия е права, дори когато съгреши. Имаше такова стихотворение, писано по времето на другарите Живков и Станишев-баща.
Добрите неосъществими намерения
Кандидат-бъдещият управляващ (стига да не са др. Станишев и г-н ген. инж. д-р Борисов, както и да не е Иван Костов) винаги обещава пълна прозрачност на всяка сделка и на всяко управленско решение; почти винаги обещава ревизия на досегашните приватизационни сделки, ощетили държавата с милиарди (ЕРП-та, металургия, концесии за добив на природни богатства); често е склонен да гарантира, че ще вкара в затвора разрешилите тези сделки, както и онези, които са се обогатили незаконно от тях; нерядко споменава за възпитателната и превантивна сила на законите от времето на кан Крум; почти никога не знае как да осъществи първото, второто, третото и четвъртото си добри намерения.
Поради което е прието да се казва, че пътят към ада е покрит с добри намерения.
Което е вярно.
Освен това Бойко Борисов обичаше да повтаря до запомняне, че в българския ад край всеки казан вардят българи... в най-лошия възможен смисъл на думата, защото според Борисов българите са кофти материал.
И това е вярно – Борисов е возещо се в брониран автомобил доказателство, а отлюспените му съпартийци – утежняващи ситуацията подробности от пейзажа.
И не на последно място – ситуацията е като след национална катастрофа навсякъде, където държавата няма нужда от златна акция, защото все още е пълноправен собственик и стопанин: в БДЖ, в енергетиката (НЕК, въгледобив, държавни ТЕЦ), в пътната инфраструктура, в държавното здравеопазване и в държавната НЗОК.
„Нема такава държава”, подпява моят сътрапезник от клана „Трябват топки, а не орехчета”. Той вече е на третата бира, което го връща от света на социалните мрежи в гетото на социалните маси. Човекът-протест е убеден, че трябва да боядисаме държавата в червено; но също така, че трябва да разделим държавността от управлението на червено-синята мъгла. Той, красивият, умен и умерено недоспал екземпляр от жълтите павета, понякога дори обърква социокултурните пластове и се лута между властта на агората и изборите до дупка; между нежеланието си да бъде управляван от сегашните управляващи и страховете, че с протестите си може да върне предишните; между обичта си към България и явната си неприязън към държавата в сегашния й вид.
„Добре, че поне боядисаха паметника в розово”, казва на финала на бирената ни фиеста моят познат – протестиращ от клана „Уморените коне ги убиват, знам!”.
Вече е тъмно и от сенките на околните дървета дебнат световни конспирации и облекчаващи се от бирата участници от ДАНС with mе...
