Никола Русанов се раздаде за България. Но загина на рождения си ден
Автор: Кристина Кирилова
В село Янтра, Горнооряховско, където на 10 октомври 1931 година е роден Никола Русанов, и сега си спомнят с добри думи за него и за стремежа му да популяризира достойнствата на българския народ отвъд Океана.
„От малък му викахме американчето – спомня си за него Кирил Максимов, чиято бръснарница при всяко гостуване на Русанов се е превръщала в своеобразен пресклуб, защото баща му и чичовците му живееха в Канада. – Беше жив, дребничък, черноок, много дисциплиниран, една от водещите фигури във футболния ни отбор. Наричахме го още Голаджиев, защото вкарваше много голове”.
Толкова много обичаше да чете, спомня си за Русанов Христо Цонев, че дори и в почивките между двете полувремена, когато играеше футбол, той отиваше в спалнята и допрочиташе последната отворена книга… Дружеше с много поети, художници, творци, и то от най-видните. Любомир Левчев, Андрей Германов, Дора Габе му бяха много близки – разказва още той.
В Канада Русанов издава представителен том „Балканска верига – българска христоматия", а също и поетични книги на Дора Габе, на Левчев, на Германов. Той не е само издател, но и журналист, който списва на български луксозния месечник „Кръгозори". За тази му родолюбива дейност е награден с орден „Кирил и Методий" първа степен. Магистър на филологическите и историческите науки в Университета в Торонто, където е и преподавател, създава във вуза театрална трупа, прави футболен тим и учи българчетата на роден език.
От 1972 година работи и за изграждане на търговски взаимоотношения между Канада и България, съдейства за участие на страната ни в Международното изложение в Торонто, оглавява компания за внос-износ на наши стоки в северноамериканската държава, а през 1977 година довежда в София специална правителствена търговска делегация.
Бил е близък и с пророчицата Ванга, която го наричала „скъп гост".
Скъп гост е бил и за мнозина приятели, при които неизменно се е отбивал при всяко идване в България. Дори им правил скъпи подаръци, като на Георги Бояджиев, на когото купува „Мерцедес" – невиждано возило в ония години, с което бяха обслужвани само хора от висшия ешелон.
В ресторантите, където беше особено щедър, за себе си поръчваше бобена чорба, а нали плащаше сметките, другите се надпреварваха с поръчки на какво ли не и се наливаха неизменно с уиски – спомнят си негови другари.
Смъртта му и до ден днешен остава за приятелите му и неочаквана, и странна. Дори с това, че си отива от тоя свят в деня, в който е роден – на10 октомври. Отива си едва 48-годишен.
Весел и жизнерадостен при срещи, едва ли някой е подозирал житейската трагедия, която носел у себе си от малък до гроба. Израснал без баща, когото за първи път вижда и който едва тогава го припознава, когато 25-годишен пристига в Канада. И женитбата му с Маргарита Гитева от Горна Оряховица била за нея по сметка – нещо пределно ясно за приятелите му, но не и за него, наследника на 100 000 долара, които той използва най-вече за популяризиране на българската култура. Издържа Маргарита в Канада, където тя учи медицина, обзавежда й кабинет за десетки долари и при едно идване в България, получава съобщението й за развода. „Девет години съм хранил змия в душата си" – съкрушен споделя с приятеля си Георги Бояджиев.
Раздал се за България, той е и поет, чиято стихосбирка така и не видя бял свят поради една друга нелепа смърт – тази на редактора му Андрей Германов. Никола Русанов бе написал думи, които бяха издълбани на плоча, поставена на стената на дома на майка му в Горна Оряховица: „Българийо, земя на моите деди,/ молба раздира моите гърди,/ кога навеки склопя аз очи,/ останките ми топло приюти”.
Последните му думи се сбъднаха – на път от София при тройно разминаване при с. Дебнево, колата му така е смачкана, че едва е измъкнат от нея. Погребан е в Горна Оряховица, в присъствието на художници, поети, общественици. Изпратен е с трогателно слово от приятеля му Христо Цонев.
Но днес вече е забравен и от Бога, и от дявола...
