Бургас се нареди в топ 10 на общините в България по съотношение на натрупаните задължения спрямо общата бюджетна рамка
Автор: Георги Костадинов
Бургаската община потъва във все повече дългове. Според последните справки тя е сред топ 10 на общините в страната по показател съотношение между натрупани задължения спрямо общата рамка на бюджета.
Поредната заробваща морския град идея е да се вземе кредит в размер на 3,3 милиона лева за реализация на проект по изграждане на експозиционен център „Флора" на мястото, където традиционно се провежда едноименното изложение в Приморския парк. Той ще бъде кредитиран от Регионалния фонд за градско развитие и „Сосиете женерал Експресбанк“.
Финансовата институция ще отпусне заем от 1,125 милиона евро, а фондът – 1,100 милиона лева. Срокът за погасяване на кредита е до април 2025 г., като до 30 май 2015 г. ще тече гратисен период.
Така дълговото бреме на „най-добрия град за живеене“ сериозно се задълбочава. От 2007 година досега бургаската администрация е натрупала шест големи кредита, които все още се обслужват. С увеличаването на задлъжнялостта обаче, все повече ще се ограничават възможностите на общината за реализация на социални и обществени проекти, както и за отпускане на повече пари за здравеопазване, образование и спорт.
От опозицията смятат, че нарастването на дълга вече става опасно. „Като цяло взимането на кредит не е страшно, ако парите се инвестират в дейности и обекти, които ще стимулират местната икономика. Ако тези заеми се харчат за проекти без икономическа логика и обосновка, те стават бреме за града и всички бургазлии. Страхувам се, че местната власт прави точно това в последните години. Лошото е, че тези пари ще трябва да се връщат след време, като сега ефектът от натрупаните дългове не се усеща" – коментира общинският съветник от НФСБ Християн Митев.
В същото време председателят на Общинския съвет Костантин Луков смята, че няма място за притеснение. „Преценено е внимателно преди да се поемат дълговете. В крайна сметка ние сме един от най-коректните партньори на банките и нямаме просрочени вноски. Общината има и много добър кредитен рейтинг, което ни позволява да сключваме договорите за заеми при по-добри условия" – изтъква той.
Справката показва, че за 6 години общината е поела дълг в размер на 58 милиона лева. Най-големият кредит, който предстои да бъде усвоен, е в размер на 10 милиона евро от Европейската банка за възстановяване и развитие. Парите са взети, за да се осигури съфинансиране по проект „Интегриран градски транспорт". Този кредит обаче е рисков заради плаващия лихвен процент, при който е сключен, и при определени обстоятелства може да се оскъпи значително.
Солиден заем в размер на 16 милиона лева беше взет и през 2009 г. с цел да се финансира капиталовата програма. До този момент от него е върнато малко повече от половината. А през 2010 г. – отново за изпълнението на показни капиталови проекти – общината тегли нов кредит, този път в размер на 10 милиона лева.
Тихомълком са усвоени и десетки заеми за съфинансиране на по-малки европроекти, като общият им размер достига 5,5 милиона лева. Само преди шест месеца местният парламент гласува да бъде взет заем и за изграждането на т. нар. подземен град в Морската градина, който ще се строи в намиращите се там бомбоубежища.
В общи линии, с някои изключения, повечето от кредитите се използват за съвсем демонстративни проекти без реална стойност за местното население. Когато ГЕРБ идва на власт в Бургас през 2007 г., натрупаните задължения към банките са в размер на 8-9 милиона лева, и то при лошото управление на червения кмет Йоан Костадинов. За шест години техният размер е скочил шест пъти, като с вземането на новия заем той ще достигне 61 милиона лева.
Очевидно е, че местната власт не може да си осигури средства чрез правилни политика и управление, а разчита единствено на външно финансиране. Реално експлоатацията на активите на общината е много под желаното ниво. Отделно, до момента не е представена нито една нормална програма за стимулиране на местния бизнес. В същото време, никнещите като гъби огромни молове смазват хиляди дребни търговци и предприемачи, което, от своя страна, довежда до намаляването на приходите от патентни данъци, такси, отчисления от данък общ доход и др в общинската хазна. И респективно – до лошо изпълнение на приходната част на бюджета. Което пък налага постоянно да се търси външно финансиране.
Дълговете обаче ще трябва да връщат и занапред обикновените бургазлии, на които вместо икономически просперитет, местното управление на ГЕРБ стовари една непосилна ипотека, която ще тежи като бреме и на бъдещите поколения.
