Приватизацията на печатницата на БНБ не е престъпление, печатницата в Костинброд не е фалшифицирала изборите
Автор: Велизар Енчев
Когато правосъдието е в ръцете на властта, правото е безправие, а истината – слугиня на лъжата. Случайно или не, когато Висшият съдебен съвет избра Сотир Цацаров за главен прокурор на републиката, в партийната централа на ГЕРБ пируваха до зори. И с основание - малко известният пловдивски съдия бе личният избор на вътрешния министър Цветан Цветанов.
Както открихме по-късно, с подписа на Цацаров МВР получавало десетки съдебни решения за използване на специални разузнавателни средства, сиреч за подслушване. Защо точно от Пловдив и защо точно от Цацаров, това остана в тайна.
Днес Цветанов е подсъдим за незаконно подслушване, но малцина вярват, че възпитаникът на Висшия институт за физическа култура (ВИФ) ще гледа света през решетките и ще води сутрешната физзарядка в Централния софийски затвор.
Както гарван гарвану око не вади, така и себеподобните в политиката и правосъдието взаимно си пазят гърба. Но на наш гръб.
Софийската градска прокуратура не откри престъпление при сделката за създаване на съвместно дружество между печатницата на БНБ и френската компания-производител на банкноти "Франсоа Шарл Обертюр Груп", гръмна пресата.
Тъй като сделката между двете дружества още не била завършена, нямало начин да се търси наказателна отговорност за евентуална скрита приватизация на печатницата на БНБ, уточни говорителката на прокуратурата.
И за да остави надеждата, че все още има надежда, говорителката ни подхвърли трохичка надежда: "Отказът за образуване на дело не е индулгенция. Продължаваме да следим развитието на случая...“
Понеже се славим като късопаметна нация, полезно е да припомним банковата афера на служебното правителство. В средата на юни узнахме, че дружеството "Печатница на Българската народна банка” договорило създаване на съвместна фирма с "Франсоа Шарл Обертюр Груп".
Основаната през 1842 г. френска компания произвежда банкноти за 70 държави и е една от най-големите в света, шумно разгласиха правителствените медии. Но спестиха дребната подробност, че печатницата на БНБ ще участва в сделката чрез непарична вноска - под формата на старо оборудване за производство на банкноти, срещу което ще придобие само 30 процента от капитала.
Чрез дъщерното си дружество "Франсоа-Шарл Обертюр Интернасионал-Белгия“ французите ще инвестират в новото дружество 22 милиона евро и така ще придобият 70 процента от капитала.
Изпадналият от червения борд Румен Петков се самосезира и поиска извънредно заседание на парламента и вето върху сделката - ставало дума за скрита приватизация, представляваща пряка заплаха за националната сигурност. Като вещо лице за нечистите тайни на столетницата, бившият вътрешен министър знаеше какво говори. Но гневът му се разми в потока от опровержения.
БНБ отговори, че твърдението за каквато и да е приватизация не отговаря на истината. Шефът на държавния трезор заяви: „Първи и основен мотив за сделката е привличането на стратегически инвеститор и партньорство с водещ производител на банкноти“.
За да докаже правотата си, Иван Искров измъкна аргумента, че за първи път в своята 170-годишна история компанията почва производство на банкноти извън територията на Франция. Което е грандиозен успех за България.
Последното буди съмнение и веднага възникват два въпроса: А защо за 170 години нито една държава не помоли французите да печатат националната й валута на нейна територия? И на какво законово основание националната банка пристъпва към приватизация, без санкция на парламента, който избира нейното ръководство?
Трябва наистина да си от Марс, за да не видиш, че в казуса „Незаконна приватизация на печатницата на БНБ“ прокурорите се изявяват като адвокати. Че вместо да се грижи да държавния интерес, държавното обвинение е загрижено за частния интерес на чуждия инвеститор.
Че вместо да извика на разпит бившия служебен премиер и директора на БНБ, Софийска градска прокуратура ги третира като защитен вид. Поради което Райков спокойно започна поредния си посланически мандат в Рим, а Искров безметежно довършва втория си банков мандат на пъпа на София.
Следвайки опита на всепрощаващата Римокатолическа църква, след като оневини служебния премиер, прокуратурата му даде индулгенция и по друго деяние. По-точно – прехвърли вината на Райков върху подчинения му главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков. Става дума за делото за откритите в Костинброд бюлетини, взривили държавата само часове преди парламентарните избори на 15 май.
Като вещи адвокати, за които интересът на защитаваното лице е над всичко, даже и над закона, прокурорите отсякоха: служебният премиер е невинен, ала подопечният му главен секретар е виновен - не е упражнил контрол върху печатницата "Мултипринт".
Грехът на Желязков е ужасен - да набави облага за собствениците на печатницата... И нито една критична дума за заключението на експертите - че в "Мултипринт" е имало над 400 000 годни за използване бюлетини, надпечатани без никакво обяснение. Нито дума за уличаващия факт, че собственик на печатницата е общински съветник от ГЕРБ в Костинброд.
По Устройствения правилник на Министерския съвет премиерът упълномощава главния секретар за сключване на договори. В случая Райков възлага на Желязков пълния контрол върху отпечатаните количества бюлетини. След като главният секретар не е осигурил строга отчетност за чистия тираж бюлетини и заприходяването на всяка отделна бройка, възниква законен въпрос: Защо служебният премиер се третира като писано яйце и не е разследван за неупражнен контрол върху свой подчинен?
Парадоксът е още по-голям, след като обвинението признава, че има вредни последици - възникнали обществени нагласи, довели до недоверие от значителна част от гражданите към изборния процес и законосъобразното функциониране на органите на държавната власт в България.
С две думи – вина има, виновен няма. По сбърканите ни закони и още по-сбърканите прокурорски критерии за виновност Росен Желязков ще бъде съден не за тежко престъпление, а за неупражнен чиновнически контрол. Ако първото обвинение води до солидна ефективна мярка, второто е погалване по главата с условна присъда.
Добавя ли, че към момента Желязков е с най-леката мярка за неотклонение "подписка" и е напълно свободен да съгласува показанията си с други замесени лица, изходът от делото е предрешен, и то в полза на обвиняемия.
Защо ли ефирните телевизии и софийската преса мълчат за всичко това? Или ако говорят, правят го с такава грижа към служебния премиер, че направо изпитваш съжаление към оклеветения човек.
Ето защо. Възползвайки се от Закона за достъп до обществена информация, агенция БГНЕС получи от Министерски съвет този текст: „Служебното правителство е изплатило над 700 000 лева на няколко български медии и е сключило нови договори за медийно отразяване за над 1,5 млн. лева...“
Пито-платено.
Анализирай това
Трябва наистина да си от Марс, за да не видиш, че в казуса „Незаконна приватизация на печатницата на БНБ“ прокурорите се изявяват като адвокати. Че вместо да се грижи да държавния интерес, държавното обвинение е загрижено за частния интерес на чуждия инвеститор.
