Два месеца преди Нова година общинската управа незаконно посегна на средствата от такса „Смет“, за да посрещне някои „непредвидени разходи“
Автор: Георги Ваташки
Как си представяте два месеца преди Коледа да отидете при своя шеф и да му кажете в прав текст, че понеже сте си харчили безогледно заплатата, ще трябва да ви даде двойно повече пари за оставащото време от годината. И независимо, че мотивите финансите да не ви достигат да са нелепи, смехотворни, та и дори и криминални, вие упорито си дължите на своето.
Точно това се случи по време на последната сесия на Бургаския Общински съвет, проведена в началото на седмицата. Администрацията на кмета Димитър Николов от ГЕРБ поиска общинските съветници допълнително още 600 хиляди лева, за да закърпи бюджета на уж най-добрия град за живеене – поне до края на 2013 г. Тази операция бе дефинирана от местните властимащи с витиеватото „вътрешно компенсирани промени на финансовата годишнина рамка 2013 г.“ Но всъщност става дума чисто и просто за прикрита актуализация на общинския бюджет, наложила се най-вече заради некадърност на чиновниците, назначени от партията на Бойко Борисов.
Най-забавното в случая е, че едно от основните пера, за които се искат допълнителни средства, е „гордостта“ на бургаския градоначалник, известна като „Интегриран градски транспорт“. Проектът под този надслов, изпълняван с европейски средства, предвижда да се създаде широка мрежа от велоалеи и станции за взимане на колелета под наем. Изградените досега алеи вече са почти заличени – и от земята, и от спомените на бургазлии. По-голямата част от тях са изронени, избелели и с напукано покритие. На места те буквално са напълно затрити, тъй като малко след пускането им „в експлоатация“ обозначените им трасета станаха терен на вдъхновени ремонтни дейности, съпроводени с разкопаване и подмяна на подземни тръби и кабели.
Самите велостанции пък бяха открити с много шум в разгара на летния сезон, като цената за наем на велосипедите бе левче на час. Толкова струва и билетчето за градския транспорт. Така че съвсем очаквано пред стоянките не се извиваха опашки от граждани и туристи, изгарящи от желание да се придвижват „екологично“. Въпреки въодушевените прогнози на близките до местната власт медии, на които на всяка крачка им се привиждаха яхнали общинските колелета велосипедисти. На нали все пак трябваше шумно да рекламират проекта, титулуван като „Велосипедният град – модел на модерна градска мобилност", съгласно който намерението на местната власт е велосипедът скоро да се превърне в основно средство за придвижване край морето.
Въпреки предупрежденията за последствията от очевадните недомислици в тази идея, които изтъкваха своевременно съветниците от „Национален фронт за спасение на България“, стоянките бяха изградени и бяха закупени десетки тежки и неудобни велосипеди – по 9-12 за всеки от десетината велопункта в града.
За да извършват т. нар „рент-а-байк“ услуга, набързо бяха наети служители, чийто работен ден се изчерпваше с чопленето на семки, четенето на вестници и от време навреме изпълняване на основния си ангажимент – да хвърлят по някое око на колелата. За този неистов труд – без капка пот на чело – те стриктно си получаваха заплати от сформираното в края на миналата година общинско предприятие „Транспорт“. Сега обаче – два месеца преди настъпването на Новата 2014 г., се оказа, че европарите не са достатъчни, за да цъфти и връзва прехваленото велоначинание на бургаския кмет. И общинарите поискаха още 150 хиляди лева, за да покриели някои „непредвидени разходи“.
Близо шест месеца след откриването на първата стоянка те се сетиха например, че им трябват GPS устройства, с които да следят движението на велосипедите. А също и някакви супер специални електрони ключалки. Оказа се също, че „рент-а-байковете“ постоянно се повреждат и трябва почти ежеседмично да се закупуват нови части за ремонта им. Да не говорим, че наш репортер неотдавна забеляза няколко велосипеда със спукани гуми, стриктно строени на стоянката в очакване някой да ги пожелае. Азбучната истина, че всички превозни средства се нуждаят от резервни части и се амортизират при употребата си няма как да не е била известна на мнозинството от ГЕРБ, с чиято благословия през февруари бе одобрен общинският бюджет. Затова е твърде нелепо сега да използват този аргумент като оправдание за искането на допълнителни средства.
Още по-безумно е настояването финансирането да се увеличи, защото на някои станции велосипедите не достигали и трябвало да се закупи... цял микробус – и то с ремарке, за да се разнасят те по пунктовете из града, където е настъпил дефицит. Но освен това да предложи нова атракция за туристите в стил „наблюдение на хипотетична подготовка за „Тур дьо франс“ да речем, едва ли ще доведе до някаква осезаема ефективност на велосипедната мобилност.
Тази абсурдна идея няма аналог в Европа. Да вземем Виена например, където от десетилетия има развита гъста веломрежа. Там колелата под наем, които са напълно безплатни и достъпни за всички, дори не се заключват, а още по-малко има нужда човек да чака да ги докарат с ремаркета от другия край на Дунава. Движението им се следи по сателит и край стоянките им няма никакви общински служители, които да клечат край тях на заплата.
Докато у нас, в Бургас по-конкретно, с част от допълнителните средства, които сега се искат, се предвижда да бъдат закупени мобилни телефони за дежурните по велостанциите, че и дори съществува намерение стоянките да бъдат оборудвани с интернет (?!?).
Наглостта на местните власти да търсят още пари за „рент-а-байковете“ – и то в момент, когато те вече са прибрани от улиците, за да прекарат на закрито зимния сезон, е безгранична. Нека припомним, че при създаването на ОП „Транспорт“ и велосипедното звено те се кълняха, че то ще се самоиздържа. Пък и именно в това общинско предприятие постъпват огромните приходи от „Синята зона“, окупирала почти една трета от града, а също и лептата, която т. нар. „паяци“ събират от вдигнатите от тях неправилно паркирали автомобили.
А като стана реч за тях, ще добавим, че на сесията бяха поискани средства и за закупуването на нови колани – „специфична изработка“, с които автокранът да вдига колите на бургазлии. И както поясни зам.-кметът Красимир Стойчев в отговор на запитване от страна на съветниците от НФСБ: „Ами уникални са и затова са скъпи“.
Заради всички тези безразсъдства обикновените хора в града не спират да си задават въпроса защо е нужно на най-богатата общинска фирма да бъде финансирана допълнително с парите на данъкоплатците?
Впрочем, сред спешните „вътрешно компенсирани промени“ мимоходом се споменава и нуждата от финансиране на „неотложни ремонти“ на басейна и климатичната инсталация на Младежкия културен център (МКЦ), за което са нужни 50 хиляди лева. Отново за закупуване на „скъпоструващи материали“, както е отбелязано в кметската докладна до Общинския съвет. Няма обяснения и цифри, просто е скъпо – и това обяснение очевидно би трябва да му стигне на „простия“ данъкоплатец. Да припомним, че МКЦ бе обновен през 2010 г. по програма „Регионално развитие“ за близо 4 милиона лева. Но въпреки хвърлените огромни средства за това, младежките танцови групи продължиха да репетират при „ободряващи“ минусови температури, а само преди десетина дни плувците щяха да се натровят с хлор заради повредената система за почистване на басейна.
А милионите на практика „потънаха“ в... тоалетните на Центъра, където десетки хиляди лева изтекоха към фирми, близки до общинската управа, за поставяне на фаянсови плочки – но само на книга. След разследване на телевизия СКАТ за извършените безобразия, през март т. г. българската служба на ОЛАФ - Координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС (АФКОС), излезе с официална информация, че са открити злоупотреби с евросредствата при ремонта на сградата.
Разследването на Брюксел продължава, а междувременно общинарите явно бързат да закърпят МКЦ, за да отърват от наказание близките до ГЕРБ строителни компании, отхапали яко парче от „евробаницата“ без да свършат нищо. Та затова им са нужни още пари, де.
Искат се и близо 170 хиляди лева за осветление на града, и по-точно за нови електромери (?!), енергоспестяващи крушки и революционна „автоматична система за управление.“ Поддържането на осветлението на морския град в началото на февруари бе предоставено на три фирми, избрани без конкурс и по неясни критерии. Те получиха над 700 хиляди лева от тазгодишният бюджет. Лъвският дял от тази сумата отиде в ямболската фирма „Елта“, която отговаря за централната част на града, там, закъдето са предвидени и новите електрически инсталации. И неизбежно възниква въпросът защо от компанията чак сега се сетиха да слагат крушки?!
В крайна сметка се оказа, че за цялата тази финансова вакханалия, при положение че Бургаската община не разполага и със стотинка в излишък, ще бъде заплатено с... боклук. Или по-точно – със средствата, събрани от такса „Смет”, които в края октомври възлизат на близо шест милиона. Те били „временно свободни средства“ според кмета Николов и затова замисля с тях да плати за всичките горепосочени щуротии, а пък щял някъде напролет да ги върне в хазната.
Може би затова местната управа не отстъпва на опозицията в лицето на „Национален фронт за спасение на България“, която неведнъж е настоявала налогът върху сметта в Бургас – несъмнено един от най-високите в страната– да бъде намален. Иначе как ще може да реализира любимата си схема в стил „Сливи за смет“.
На заседанието на местния парламент в Бургас на 29 октомври управляващите от ГЕРБ продадоха на фирма „Уника вени“ 5 декара от терена на грандомански замисления от местната власт „Индустриален и логистичен парк“. Купувачите са обещали да наемат... цели четири служители, като евентуално бройката им можела след време да нарасне с още толкова.
Това звучи буквално анекдотично на фона на гръмките обещания на общината при създаването на парка за разкриването на над 4000 работни места в него.
Също толкова илюзорно изглеждат и разбитите надежди за огромни инвестиции, които трябваше да се сипят като манна небесна над огромния запустял терен край Бургас. Уви, досега той само е погълнал близо 4 милиона лева за изграждане на митичната си инфраструктура, без реално да има някакви постъпления от съществуването му. Общината е апортирала в Парка 300 декара своя земя и сега трупа загуби от около 15 милиона евро на година.
През последните месеци съветниците от ГЕРБ дадоха благословията си на още три компании да закупят парцели в индустриалната зона. И трите се заклеха, че са готови да инвестират в пустото засега място милиони левове и да открият стотици работни места. Всичко това все още обаче е мираж. И единственото, което се случва с тези терени, е тяхната безразборна и безперспективна разпродажба.
