Пламен Кръстев е един от ръководителите на компютърния център, който реализира проекти в областта на квантовата физика
Автор: Георги Ваташки
Знаменитият Харвардски университет в САЩ отдавна се е наложил като световен център, в който работят едни от най-авторитетните учени във всяка област на човешкото познание. От началото на годината сред тях е и българският атомен физик Пламен Кръстев. Той е част от международния екип в Научния компютърен център на Харвард, който реализира проекти в областта на квантовата физика, а също и астрофизиката. Българинът участва и в борда на Националната фондация за наука на Америка, където е сред оценяващите кои проекти на млади учени в областта на физиката и астрономията ще получат финансиране.
Пътят към висшата наука на нашия сънародник започва в родния му град Търговище, където е роден през 1972 г. Още от дете Пламен се отличава с упоритост и трудолюбие. Докато връстниците му играят футбол навън, той учи по любимите си предмети – физика и математика. През свободното си време тренира бойни изкуства – главно карате. Любовта му към звездите и далечните светове се заражда още като ученик, когато като участник в училищния кръжок по астрономия посещава обсерваторията в Рожен.
Усилията му в учението не остават напразни. Той завършва гимназията в родния си град със златен медал и постъпва да учи в Софийския университет. Там завършва с пълно отличие специалността „Лазерна физика“.
След дипломирането си решава да кандидатства за работа в Америка, защото смята, че там ще има неограничени възможности да се развива като учен.
Заради тази своя мечта си налага драконовски режим на самоподготовка по английски език. Затваря се у дома си в Търговище и заляга над учебниците, като успява сам да достигне до четвърто ниво. След това продължава в българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт", където от курсист става преподавател.
През 2001 г. мечтата му се сбъдва. Той печели стипендия по космическа физика от университета „Ел Пасо“ в Тексас и заминава отвъд Океана. „Пристигнах в Америка с 500 долара – без да познавам никой, без осигурена квартира и без да имам и най-малка представа какво ме очаква. Беше трудно в началото, но бях решен да се справя”, спомня си нашенецът.
В „Ел Пасо” приключва образованието си за година и половина вместо за определените три, след което е поканен да участва в конгрес на НАСА в Хюстън. Следват публикации в специализираното списание „Физикъл ревю“ и участия в многобройни научни срещи и конференции.
Интересът му към астрофизиката се възпламенява през 2002 г., когато взима участие в Световния космически конгрес в Хюстън, който се провежда веднъж на десетилетие. Там българинът се среща с първия човек, стъпил на Луната – Нийл Армстронг.
През 2005 г. завършва магистърска степен и е приет в докторската програма по теоретична физика в Университета в Айдахо, където успешно защитава дисертация на тема „Уравнение на състоянието на ядрената материя“, призната от научната общност като изключително новаторска.
Следват две години специализация в областта на теоретичната физика и астрофизиката. „Исках да разбера как е устроен светът и как работи на фундаментално ниво, как светят звездите и от какво са направени всички неща около нас. Затова и се посветих на астрофизиката", споделя Пламен мотивите си да се насочи към тази сложна наука.
Успехите му носят участие в проект за създаване на единна теория на атомното ядро в Университета на Сан Диего и националната лаборатория „Ливъмор" в Калифорния. Така се стига до края на 2012 г., когато след тежък конкурс и пресяване на 300 кандидатури от цял свят Пламен Кръстев е избран да ръководи различните изследователски групи по астрофизика в Харвард. Той оценява техните проекти и преценява кои от задачите да бъдат решени от университетския суперкомпютър.
От пролетта на тази година нашият сънародник оглавява екип, който работи по статия за вариациите на гравитационната константа и ускореното разширяване на Вселената. Заедно с колегите си Кръстев е ангажиран и в изследването на атомното ядро на Слънцето и свойствата на неутронните звезди. „Близо 90 процента от енергийния баланс на Вселената е „нещо“, което до този момент не знаем какво е. Това е субстанция, която се влияе от гравитационната сила, но самата тя не излъчва светлина. По тази причина е наречена тъмна материя и енергия. Целта ни е да узнаем нейния състав и как тя ще ни помогне за по-пълното разбиране на еволюцията и природните закони във Вселената“ – пояснява той.
Присъствието на българи в Харвард не се изчерпва с талантливия учен от Търговище. През последните години над стотина млади българи са приети да учат в престижния университет. Пламен Кръстев се надява те не само да достигнат неговите успехи във висшата наука, но и да го надминат. „Българските учени са много добре приети в САЩ, защото са изключителни професионалисти, а това в Новия свят винаги се оценява“ – категоричен е той.
