Станишев се извини за „възродителния процес” и на следващия ден турски оркестър изпълни насред Родопите марша на поробителите
Автор: Велизар Енчев
Когато БСП е на власт, ДПС управлява България. Тази позорна за столетницата истина отдавна не ни изненадва. След четвъртвековния преход и слепите прогледнаха за очевидното: червената партия нито е българска, нито е социалистическа. Тя е като хамелеон, приемащ всяка окраска, за да примами жертвите си.
За БСП няма кауза, която не може да изтъргува, няма идея, която не е готова да предаде. Важното е да е на власт и усвоява милиардите от еврофондовете. Че ДПС е коалиционното им ремарке, това не тревожи стратезите на „Позитано“. Щом побелелият електорат следва своите вождове, значи са на правилния път.
Но на 16 ноември Сергей Станишев изненада дори своя електорат. Застанал рамо до рамо с Лютви Местан на проправителствения митинг на БСП и ДПС, той заяви: „Имаме историческа вина пред българските турци за „възродителния процес” и се извиняваме за това“...
Докато се чудехме дали извинението е импровизация или обмислен ход, Станишев бързо разсея съмнението ни на специална пресконференция:
„Извинението към ДПС за „възродителния процес” ми дойде отвътре. Така го почувствах, когато се изправих очи в очи с хиляди български граждани от турски произход, които дойдоха да подкрепят правителството.
След като и посланието на този митинг беше "Не на омразата, да на свободата", бях длъжен да кажа тези думи като извинение от името на моята партия. Защото „възродителният процес” и тази политика на насилствена смяна на имена е неприемлива, ненормална за една социалистическа партия и ние дължим това извинение. И го направих искрено и спонтанно, не съм си писал речта, то ми дойде отвътре и мисля, че хората го почувстваха и затова го оценяват като нещо, което има своя смисъл”.
На въпрос дали трябва да има извинение и от ДПС, той раболепно поясни: „ДПС е създадено през 1990 г. и не стои зад атентата на гара Буново, докато БСП е правоприемник на БКП и дължи извинение за „възродителния процес...“.
Какво спечели БСП и какво изгуби България от червеното извинение за Възродителния процес?
Станишев потвърди съюза си с ДПС, жизнено важен за оцеляването на кабинета. В персонален за него план правителството трябва да се добере невредимо до май 2014-а, за да номинира лидера на ПЕС за български еврокомисар.
Ако печалбата на Станишев е пирова победа за БСП, за България загубата е еднозначна.
След парламентарната декларация от 2012-а, осъждаща „възродителния процес” като „форма на етническо прочистване“, този вербален акт също има своята юридическа тежест. Изселническите организации в Турция получават нов аргумент за претенциите си за финансови компенсации, вече депозирани в Международния съд за правата на човека.
Тук историческите сравнения се налагат сами, даже са задължителни.
Провокиран от турската агресивна политика към НРБ през 80-те години на миналия век, „възродителният процес” продължи 5 години и завърши на 10 ноември 1989 година, когато организиран от Горбачов вътрешнопартиен преврат свали Тодор Живков. Жертвите от този процес се броят на пръстите на едната ръка, колкото са и българските жертви при атентатите на протурските терористични организации.
Турското робство, което ликвидира българската държава, изсече до корен политическия и духовния елит на нацията, насилствено ислямизира хиляди християни и извърши геноцид над българския народ, продължи 500 години.
Кое е по-страшно: 5 години доброволно изселване от България, при това след споразумение с Турция, или 500 години турско робство?
Кой тогава трябва да се извинява? Кой всъщност е длъжен да се покая за престъпленията си към човечеството и плати компенсации за избитите и прогонените от земите им тракийски българи?
Много са въпросите, на които Станишев трябваше да отговори, преди да изрече позорното си извинение на Орлов мост?
А сега да видим какво се случи в Кърджали, 24 часа след като бесепарският вожд се прегърна с ликуващия Лютви Местан.
Докато чакахме да научим това от БТА, БНТ и БНР, турският сайт „Булгаристан хаберлери“ (“Новини за България“) изпревари държавните медии и ни сервира шокираща новина:
На 17 ноември в културния дом на града се провел концерт на Балканския симфоничен оркестър към Тракийския университет в Одрин, организиран от турския генерален консул в Пловдив Шенер Джебеджи.
В присъствието на кмета Хасан Азис, общински кметове, депутати от ДПС, Висшия мюсюлмански съвет и десетки граждани турските музиканти изпълнили „Плевенски марш“, посветен на Осман паша. Връх на наглостта е моментът, в който залата става на крака и аплодира марша на Осман паша.
Ето така Кърджали отбеляза стогодишнината на Балканските войни, водени от целокупния български народ за освобождението на останалите под турско робство македонски и тракийски българи.
А спомняте ли си какво се случи година по-рано – на 21 октомври 2012-а?
На тържествена сесия на Общинския съвет в Кърджали ДПС отхвърли предложението на Инициативен комитет освободителят на родопския град ген. Васил Делов да стане почетен гражданин. Председателят на Общинския съвет Раиф Мустафа поиска предложението да отпадне заради протестна подписка на жители на общината, поставящи под въпрос историческата значимост на ген. Делов.
„Категорично възразяваме срещу потъпкването на историческата истина и оскверняването на паметта на един велик българин, комуто дължим освобождението на Източните Родопи. Поведението на съветниците от ДПС е скандално, то води до изкуствено противопоставяне на хората в региона, сее разкол и хвърля сянка върху юбилейната стогодишнина, обругавайки името и делото на човека, военачалника и патриота генерал Делов", се каза в декларацията на ГЕРБ.
"Подмяната на историческите факти при освобождението на града, свързано изцяло с името на българския военоначалник, е израз на дълбоко неуважение към българската история. С освобождението на Кърджали населението на нашия край стана част от България, в която висш принцип е равенството на всички, независимо от техния етнос и религия. За нас поведението на ДПС е опит за изкуствено създаване на конфронтация с цел избори и показва най-ниска политическа култура за сметка на кърджалийската общественост", заявиха в своя декларация съветниците от БСП и демонстративно напуснаха тържествената сесия.
Една година по-късно общинските съветници на БСП и ГЕРБ мълчат и не осъждат поругаването на историческата ни памет с марша на Осман паша. Едните, защото Станишев се прегърна с Местан, другите – защото Борисов е първи ортак с Ердоган.
Нещо повече - съветниците присъстваха на концерта и ръкопляскаха на марша, сякаш са слушали „Лунната соната“, а не турско маане.
Да допуснем, че присъствалите на срамния концерт българи не са знаели какво изпълнява турският оркестър.
Но какво попречи на БСП и ГЕРБ да реагират на следващия ден и излязат със съвместна декларация? Кой им забрани да защитят честта и достойнството на българската нация?
След като превзеха Кърджали без бой, нека не се изненадаме, ако чуем „Плевенски марш“ и в Мъртвата долина в Плевен, където липсва само паметник на Осман паша.
Да се готвят Стара Загора, Ямбол, Карлово, Враца и Кюстендил, където Главно мюфтийство стяга музеи за действащи джамии.
Когато БСП е на власт, а ГЕРБ имитира опозиция, ДПС управлява България като турски вилает.
Какво ли още ще продадат?
Анализирай това
За БСП няма кауза, която не може да изтъргува, няма идея, която не е готова да предаде. Важното е да е на власт и усвоява милиардите от еврофондовете. Че ДПС е коалиционното им ремарке, това не тревожи стратезите на „Позитано“. Щом побелелият електорат следва своите вождове, значи са на правилния път.
