Открити от политолога Антон Тодоров, архивни документи уличават заклетия враг на ченгетата като сътрудник на Военното разузнаване
Автор: Велизар Енчев
Когато преди две години политологът Антон Тодоров влезе за първи път в „Дискусионно студио“, зрителите на ТВ СКАТ бяха шокирани от разкритията му за президентското обкръжение на Росен Плевнелиев и най-вече за съветника му ген. Стоимен Стоименов. Естествено, държавният глава не намери за необходимо да реагира на някакъв си политолог, ровещ в миналото на президентското войнство.
Година по-късно, на 21 януари 2013 г., Антон Тодоров изпрати отворено писмо до Плевнелиев, в което го попита защо анатемосва ченгетата, а назначава за свой военен съветник генерал с кървавочервена биография.
В писмото на Тодоров, подкрепено с документи от архива на ЦК на БКП, откриваме предложението до Политбюро инструкторът в отдел „Социална и национална сигурност” в ЦК на БКП полк. инж. Стоимен Цветанов Стоименов да бъде назначен за началник на Политотдела на Трета армия. С това повишение Стоименов заема генералска длъжност, имаща последната дума при изпращането в чужбина на кадровите служители на ДС и Военното разузнаване.
Добавя ли, че преди и малко след 1989 г. Стоименов е един от началниците на Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО), засилва се съмнението, че именно той е водещият офицер на агента Плевнелиев. Тези съмнения се появиха още в първите дни след победата му на президентските избори.
Тодоров изнесе и документ, осветяващ „научната кариера“ на президентския съветник. Оказа се, че той е защитил дисертация на тема „Партийното ръководство на Комсомола в БНА в етапа на изграждане на развито социалистическо общество”.
С този „престижен“ труд става „Кандидат на военните науки” във Военната академия „Г.С. Раковски”, по научната специалност „ПС и ППР в БНА” (Партийно строителство и партийно-политическа работа в Българската народна армия). Колкото и да е срамно за сегашните докторанти, приравнено към днешните академични стандарти, званието му е „Доктор на военните науки”.
В деня, в който Плевнелиев получи писмото на политолога, сайтът „Бивол“ в излезе със свое разследване за армейския съветник на президента. Откри се, че дъщерята на ген. Стоименов е омъжена за натурализирания иракчанин Самир Франсис - бивш съдружник на Бойко Борисов, имащ общи фирми с осъдения за наркотрафик Златко Баретата и с изгонения като заплаха за националната сигурност руски мафиотски бос Константин Циганов, с когото герберският премиер играеше футболни мачлета.
Тогава се запитахме: защо президентът си избира за военен съветник точно този генерал? Не е ли това доказателство за зависимостта на Плевнелиев от неговия водещ офицер?
Тези въпроси отново изплуваха, когато Плевнелиев изненадващо посочи българския посланик в Париж за служебен премиер. Защото за дългогодишните служители в МВнР Марин Райков винаги е бил приеман като агента на РУМНО в дипломацията, използван по турска и югославска линия.
Не че е престъпление да разузнаваш балканските съседи, но понеже демократът Райков е душманин на ченгетата, елементарният морал налага да отворим и неговото досие. Което обаче бе дълбоко засекретено – заради безпределната му преданост към евроатлантическата идея и близостта му със синия премиер Иван Костов.
По-късно Райков смени синия флаг с милиционерския байряк на ГЕРБ и стана таен съветник на столичния кмет, както сам си призна Борисов след влизането му в премиерския кабинет.
Само тези два факта – назначаването на ген. Стоименов за президентски съветник и на Марин Райков за служебен министър-председател, са достатъчни, за да твърдим убедено: държавният глава лансира кадри на РУМНО, защото е зависим от РУМНО.
На 26 ноември т.г. Антон Тодоров отново влезе в „Дискусионно студио“ и направи нови разкрития за тайната биография на Плевнелиев.
Представяйки новата си книга "Шайка. Росен, Бойко, Цецо и другите", авторът открехна завесата за документи, уличаващи президента във връзки с Военното разузнаване. Ето фактите, способни да сложат край на един президентски мандат:
На 21 септември 1983 г. току-що завършилият Народната школа за запасни офицери (НШЗО) старшина-школник Росен Плевнелиев е изпратен с още четирима школници да обслужва АИЦ (Автоматизиран изчислителен център) на Генералния щаб на Българската народна армия. Специалността, с която той е командирован в суперважната структура, е „разузнавач“.
В случая комсомолското секретарство на Плевнелиев бледнее. С катапултирането му в Генщаба той надскача апаратната комсомолска дейност и става част от всемогъщото РУМНО.
Дали е щатен или нещатен агент наВвоенното разузнаване, това е без значение. Важното е, че стъпва в елитния таен апарат на ЦК на БКП - днес охулван от Плевнелиев като репресивна структура, чиито служители са недостойни за високи постове в дипломацията, ДАНС, НРС и Служба „Военна информация“ (правоприемник на РУМНО).
Какво още откри Тодоров в Кутията на Пандора: „В 11-и клас Плевнелиев печели първо място на национално състезание по програмиране и второ по математика. През 1984 г. той отива за повече от месец в Съветския съюз, където получава диплом от Новосибирската академия на науките. Заради тези успехи на 27 септември 1982 г. е приет в НШЗО „Христо Ботев“ – Плевен. Като школник е сред най-добрите – завършва с отличен 5,80, специалност „Топограф“. И в този момент настъпва най-мистериозният период от пребиваването му в казармата.
Ставайки „разузнавач“ в Автоматизирания изчислителен център на Генералния щаб (под. 36 300), където се занимава с поддръжката на компютрите, той има достъп до супертайните на тайните служби. Присъствието му в тази засекретена част на БНА означава, че е бил под прекия контрол на ВКР (Военното контраразузнаване). Не е изключено още тогава да е забелязан от Стоимен Стоименов - по това време началник на Комсомолския отдел на Главно политическо управление на армията.
Изпращането на Плевнелиев в Изчислителния център на ГЩ на БНА съвпада с провежданата в РУМНО мащабна програма за автоматизация и компютъризация, която е под прекия надзор на ГРУ на Съветската армия в България. В книгата ми има документи за това от архива на РУМНО. Началниците на Центъра посещават централата му в Москва, за да получат специализирана експертиза за внедряване на съветско програмно осигуряване в Изчислителния център.
Сега да видим версията на самия Плевнелиев за биографията му в периода 1982-1984 година: „През 1982 г. се явява на олимпиада по програмиране в Русе. Същата година влиза в НШЗО „Христо Ботев“ и се обучава за топограф и артилерийски разузнавач. Втората година е привлечен като оператор на електронно-изчислителни машини в ГЩ на БНА...“
Такива са собствените му признания по време на предизборната кампания през 2011 г. и в дадените интервюта след избирането му за президент. Но признанията стигат само дотам - че е бил в този изчислителен център като школник с отличен успех и нищо повече. Нито дума дали има обвързаност с РУМНО, нито едно опровержение на твърденията на критиците му за агентурно минало...“
Откритите от Антон Тодоров документи налагат незабавната реакция на президента. Не само заради съдържанието им, но и заради досегашното му гузно мълчание и укриване на ключови моменти от военната служба на старшина-школник Плевнелиев.
Тук изниква и друг морален въпрос към четящия на другите морал: с какви очи лустрира посланици и клейми балканското разузнаване на НРБ, шпионирало македонистите в Скопие, великосръбските вождове в Белград и турските ислямисти в Анкара, след като именно той е обработвал в Изчислителия център на армията секретните им шифрограми?
Ще реагира ли президентът? Ще разсее ли надвисналите над главата му облаци? Ще се покая ли за хулите към службите, на които самият той е служил?
Какви наивни въпроси! В наше време двойният морал е узаконена норма, а почтеността – карикатурно изключение. Днес на власт е лъжата. Неин президент е Росен Плевнелиев.
Анализирай това
В случая комсомолското секретарство на Плевнелиев бледнее. С катапултирането му в Генщаба той надскача апаратната комсомолска дейност и става част от всемогъщото РУМНО. Дали е щатен или нещатен агент на Военното разузнаване, това е без значение. Важното е, че стъпва в елитния таен апарат на ЦК на БКП - днес охулван от Плевнелиев като репресивна структура, чиито служители са недостойни за високи постове в дипломацията, ДАНС, НРС и Служба „Военна информация“ (правоприемник на РУМНО).
