Местността, в която поколения бургазлии отдъхваха през почивните дни, скоро може да се окаже напълно недостъпна за простосмъртните
Автор: Георги Ваташки
Имало допреди няколко години парк, известен с уникалната си природа и с двукилометровата си брегова ивица, обсипана щедро със златист пясък. В неговите гъсти широколистни гори, зеленеещи само на метри от брега на Черно море, се мяркали многобройни стада от сърни и елени, а между храстите прехвърчали пъстри фазани.
Това приказно място се намира едва на 15 километра южно от Бургас и заема площ от близо 33 хектара. Tо е обособено през 1951 г. с решение на Министерски съвет за „крайградски парк за отдих на гражданите на Бургас“. Носи името Росен баир , както се нарича и един от крайните северни ридове на Странджа планина. Днес е известно като лесопарк „Росенец“, но старите бургазлии все още го споменават като местността Отманли, когато с умиление си спомнят как десетилетия наред са прекарвали със семействата си в него почивните си дни – ей така на пикник на чист въздух и сред природата.
Мнозина са и хората от вътрешността на страната, които не забравят престоя си в някоя от почивните станции на десетките соцпредприятия, изпъстрили околността, гушейки се в прохладните сенки между дърветата. Някога тук са били изградени и многобройни „площадки за отдих, спорт и туризъм на трудещите се”. Личен автомобил не е бил нужен – градският транспорт на Бургас е обслужвал редовно парка в събота и неделя.
През годините след рухването на комунистическия режим обаче една част от политическите фигури, изкачили се във властта по време на прехода, си харесаха мястото, за да вдигнат в него грандоманските си имения.
Това се случва и с „перлата“ на парка – бившата държавна почивна станция „Росенец“, която днес вече е известна като морскитесараи на Ахмед Доган.
Припомняме, че през 1990 г. Бургаската община преотстъпва право на собственост на терена на държавния завод „Елкабел“. Впоследствие това предприятие е приватизирано от „Минстрой холдинг“. Фирмата е част от империята на Николай Вълканов, познат в бизнес средите като един от най-приближените хора на Доган. Именно тази компания плати космическия хонорар на бившия лидер на ДПС от 1,5 милиона лева за проекта „Цанков къмък“. Палатът в Бургаско е луксозен, дворът е оборудван с ефектни водоскоци и атрактивни басейни. На минаващите край Догановите сараи правят впечатление и десетината сателитни чинии, украсили тузарската постройка.
Брегът край парка е свлачищна зона с голяма ерозия и по тази причина през 2008 г. кабинетът на тройната коалиция отпусна пари от фонда за бедствия, за да го укрепи. Любопитна подробност обаче е, че брегоукрепването е направено само в района около имота на Доган, който се простира на една пета от целия бряг на „Росенец“. Преди време тази ивица се пазеше целогодишно от дебеловрати охранители, които спираха „простосмъртните“.
Към днешна дата според запознати Доган вече не посещава морските си сараи заради финансови разногласия с Вълканов.
Скандалите около някогашното Отманли не са свързани само с висшите етажи на властта. ГЕРБ, който управлява Бургас от 2007 г. насам, също даде своя „принос“. През 2010 г. „Десант“ разкри как общинската почивна база в лесопарка е продадена на фирмата „Олимп строй“ по съмнителна схема. Компанията, създадена две години преди търга, няма никаква дейност, докато не започва масово да печели търговете за ремонти на училища, детски градини и площадки, общински паркинги. Тайната на успеха й е, че собственикът й е бивш съдружник на съпругата на заместник-кмета по строителството в Бургас Костадин Марков.
Хората на градоначалника Димитър Николов не взимат мерки и когато се затриват и други апетитни общински здания, намиращи се в „Росенец“. Такъв е случаят с почивната база на предприятието „Хляб и хлебни изделия“, която се намира на метри от морето. За да се укрепи финансово агонизиращата фирма, тя бе разпродадена на части за жълти стотинки, а един от купувачите се оказва пак „наш човек“ – несменяемият при пет правителства шеф на градското ВиК Ганчо Тенев.
Най-голямата заплаха за природата в парка обаче е намиращото се на негова територия едноименно нефтено пристанище на руската рафинерия „Лукойл“. То замърсява не само „Росенец“, но и целия Бургаски залив. Освен екологични щети, портът нанася и икономически вреди на страната. Той практически е руска територия, в която българските данъчни ревизори и митнически чиновници не могат да припарят. А обществена тайна е, че петролният монополист не контролира и не измерва пристигащия суров нефт, измервателните уреди в порта не работят, а горивата, вместо да се изнасят, се продават у нас без да бъдат платени нужните акцизи. За тези нарушения обаче си затварят очите вече няколко поредни правителства.
Пред любимото място на поколения бургазлии и сега не се очертава розово бъдеще.
На последното си заседание от 26 ноември бургаският Общински съвет по предложение на кмета Николов прие решение, с което ще поиска от правителството безвъзмездно да придобие правото на собственост върху парка. Мотивите бяха, че така управата на морския град ще може да се грижи за поддържане на тамошната инфраструктура.
Съветниците на „Национален фронт за спасение на България“ в местния парламент обаче изразиха опасения, че в докладната записка не са дадени никакви подробности за бъдещото развитие на парка като място за отдих на бургазлии. Водачът на групата на НФСБ Валентин Касабов в ОбС бе категоричен и че с преминаването на местността под управлението на Община Бургас всъщност се прави първа стъпка към скритата приватизация на терените и обектите в нея.
„В Бургас бързо ще се появят неслучайни „инвеститори“, на които ще бъдат разпродадени набързо части от парка. Изпълнители на проектите вероятно отново ще бъдат фирми, приближени до кмета Димитър Николов и общинската администрация.“
Разумните доводи на партията на СКАТ обаче не бяха чути от мнозинството на ГЕРБ, което гласува под строй за предложението на кмета.
За обикновените бургазлии – и то за по-старото поколение от тях, ще остане само милия спомен за някогашните излети до Отманли. А на по-младите кракът им едва ли ще може някога да стъпи там, когато досегашният парк стане частна собственост...
