Корабостроителницата в морския град фалира, оставяйки на улицата стотици дългогодишни свои работници
Автор: Георги Костадинов
Бандитската приватизация и лошото управление нанесоха пореден удар върху смазаната бургаска промишленост. Сред десетките загиващи фирми и предприятия, изправени пред фалит, вече се нареди и един от знаковите заводи в региона – „Бургаски корабостроителници".
Пред дни, точно в навечерието на предстоящите коледни и новогодишни празници, 160 негови служители бяха уволнени, като за „утеха" получиха… по 100 лева аванс. Те не са взимали заплати от септември, а някои от тях още имат да получават и възнаграждения за няколко месеца от 2010 година.
„Дъщеря ми има рожден ден след няколко дни и получава като дар… уволнението на баща си. Не знам какво ще правя. Тук съм от 30 години и сега трябва да отида на борсата. В тази държава просто вече не се живее” – коментира през сълзи мъж на видима възраст над 50 години.
Той, както и много други негови колеги, са прекарали по-голяма част от трудовата си кариера в завода. „Ще бягаме зад граница. През следващата година се отварят пазарите в ЕС и смятам да се махам. Тук е ад за почтените хора. Трепя се, давам всичко от себе си, дори и здравето си. А в крайна сметка се оказвам ненужен. Имам диплома за механик и ще я използвам в чужбина. На 53 години смятам да започна живота си отново" – категоричен е пък един от майсторите в ремонтния цех Димитър Янчев.
От около седмица управата в завода се осъществява от представители на Първа инвестиционна банка. Финансовата институция е най-големият кредитор на корабостроителницата. Допреди няколко месеца собственик на бургаското дружество бе олигархът Васил Божков. През лятото обаче той постепенно се е отървал от активите на предприятието и сега те са под юрисдикцията на банката. Според неофициална информация дълговете са за над 80 милиона лева, макар че одит за 2012 година сочи, че те са около 23 милиона лева. Официално все още не е обявено кой взема решенията в последните седмици.
До края на ноември прокурист бе Антоанета Съчманлиева. След това на тази длъжност е назначен Емил Кралев. Име, което е напълно неизвестно на широката публика. Самият той по телефона отрича предприятието да е фалирало: „Ние имаме погасителен план. Ще разработим антикризисна програма и ще продължим да работим. Фирмата ще съществува и занапред. Всичко останало са слухове и инсинуации" – твърди той. Кралев обаче не можа да отговори на какво се дължат масовите уволнения на работещи. Според една от последните информации след Нова година заводът ще бъде пререгистриран с ново име и нови собственици.
Междувременно, както „Десант” писа в предишния си брой, в руски сайт излезе обява, че „Бургаски корабостроителници" се продава на цена от 130 милиона евро, което още повече задълбочава мистерията около бургаското дружество и неговото бъдеще. Но е очевидно, че то вероятно ще е поредният пирон, забит в ковчега на местната икономика.
В Бургас за малко повече от десет години спряха да работят много знакови предприятия.
Списъкът е дълъг – „Камбана", „Големите български мелници", „Бургаско пиво", „Винком", „Кока-кола" , „Метални изделия", „Родопа” и т. н. Кретащият едвам „Елкабел" сега е бледа сянка на някогашната си слава и позиции. В града са останали да функционират само няколко предприятия, сред които и най-големият замърсител в региона "Лукойл-Нефтохим".
Справката показва, че за последната година загубата на „Бургаски корабостроителници" е в размер на 2,938 милиона лева. В последните пет години фирмата е постоянно на загуба. През 2010 година отчетеният пасив е 14,317 милиона лева. Собственият й капитал е намалял значително от 24,5 милиона лева през 2008 г. на 3,073 милиона през 2012 г. Броят на работещите в дружеството също намалява постоянно и от 500 души през 2007 г. доскоро беше 153, като след последните съкращения са останали не повече от 10 човека.
Очевидно кризата сериозно е засегнала и бизнеса на доскорошния собственик на бургаската корабостроителница Васил Божков. Преди година „Групстрой" - един от кредиторите на „Холдинг Пътища" АД, внесе молба в Софийски градски съд за образуване на производство по несъстоятелност, но засега фалитът му се размина. Друга пътностроителна компания, собственост на Божков – „Мостстрой" АД, обаче стигна до банкрут преди две години.
През пролетта на тази година Софийски градски съд откри производство по несъстоятелност на „Ремонтно-възстановително предприятие Кьоне" – още една от инфраструктурните компании, контролирани от олигарха. През август 2012 г. в несъстоятелност беше обявено друго дружество от структурата на „Инфра холдинг" – „Национален изследователски институт по транспорта". Активите на компаниите от „Жп инфраструктура-холдингово дружество" на няколко пъти се продаваха на търг от частен съдебен изпълнител по искане на ОББ. Банката е сред основните кредитори на пътностроителните компании на Васил Божков.
Бургаската корабостроителница има почти 60-годишна история. Започвайки като малка работилница през 1948 г., тя се разраства и се превръща в модерно предприятие със завод за извършване на ремонтни дейности по плавателните съдове. С времето компанията завоюва сериозни позиции в корабостроенето, благодарение на доброто качество на продукцията си и на конкурентни цени, които предлага за услугите си.
Още по времето на социализма фирми от областта на корабния бизнес демонстрират интерес към дейността на корабостроителницата, което гарантира бъдещия й просперитет. През 80-те и 90-те години на миналия век тя постига върха на успехите си. Тогава в нея са на щат над 1500 души и може да се похвали с клиенти от над 30 държави от цял свят. Поръчките са многобройни, а работещите в нея се трудят на три смени, като се радват и на много социални придобивки.
Приватизацията я засяга на 1 юни 2000 г., когато е продаден мажоритарният пакет от 80%. Цената по сделката е 700 хиляди долара, като от нея купувачът плаща веднага 10 на сто в деня на подписването на договора, а останалата сума се превежда на девет равни годишни вноски. Тогава усилено се коментира, че зад сделката стои Васил Божков. Съгласно приватизационните условия мажоритарният собственик трябваше да инвестира 7,745 млн. долара за срок от пет години и да поддържа средносписъчна численост на персонала от 490 души в течение на три години. Днес обаче „Бургаски корабостроителници” е напът да остане само спомен от някогашната индустриално-икономическа карта на Бургас и на България.
