На янките - Козлодуй, на руснаците - Белене, на турците - тока
Автор: Велизар Енчев
Има един министър в кабинета на Орешарски, чието самочувствие е по-силно и от егото на Бойко Борисов и Симеон Дянков. Името му е Драгомир Стойнев и по ирония на съдбата е министър на енергетиката. Иронията тук е, че въпросното лице няма нито съответното образование, нито елементарно понятие от енергетика. Затова пък действа с размах, присъщ на световен експерт в тази област.
Апропо, енергийното поле е осеяно не само с мини, но и с комисиони за милиарди - но не за потребителите, а за производителите и доставчиците. За да докаже тази максима, в края на 2013 г. Стойнев посети САЩ и за има-няма два дни договори с "Уестингхаус" строежа на Седми блок на АЕЦ "Козлодуй".
Че само преди половин година партията му изхарчи милиони за референдум, на който гласувахме не за американски, а за руски реактори, и то в АЕЦ "Белене", това е без значение за младия социалист. Че нямаше конкурс за изпълнител на проекта, това не тревожи енергийния министър.
Тук целта на занятието е друга - със Седми блок в Козлодуй се запушва устата на янките и се осигурява щатска подкрепа за правителството, а пред русофилския електорат се помпа балонът АЕЦ "Белене".
С какви пари ще строим новите АЕЦ в Белене и Козлодуй, кой ще изплаща заемите и на каква цена ще ни продават тока американци и руснаци, това не е грижа на простосмъртните. Енергийният министър си знае работата. Той и това е специализирал в Департамента за държавния бюджет на САЩ - как с данъци се взема от бедните, как с държавни поръчки се дава на богатите и как това се нарича социална политика.
След като задоволи американците с Козлодуй и залъга руснаците с Белене, Стойнев полегна и на турците. По комшийски. Без да се консултира с експерти, той прегърна турската идея за създаване на съвместно дружество между Националната електрическа компания и фирма, предложена от Анкара. Тя щяла да улеснява износа на електроенергия директно от НЕК, съобщиха Стойнев и министърът на енергетиката на Турция Танер Йълдъз. И като спец по задоволяване на чужди интереси, нашият министър прие седалището на компанията да е в Турция, където ще бъде регистрирана.
Очаквайки критики за спорното си решение, намирисващо на протурски лобизъм, Стойнев се похвали, че сделката била единственият начин за подобряване на финансовите резултати на закъсалата НЕК. Става дума за пренос на минимум 600 мегавата, който може да бъде увеличен до 1400, каза Йълдъз и Стойнев триумфално вдигна ръце, сякаш в хазната ни вече потекоха милиони турски лири.
Недолюбваните от Стойнев експерти реагираха, и то с трудно оборими аргументи. Първо, по коя икономическа логика НЕК ще продава електроенергия чрез смесена компания и ще дели печалбата с купувача? Второ, каква ще е турската компания - държавна или частна?
Въпросът е важен, защото през 90-те години имахме печален опит с частната "Джейлан", с която сключихме сделката "ток срещу инфраструктура", но нито изнесохме договорените количества ток, нито получихме обещаната инфраструктура.
Тъй като сме късопаметни, ще припомня: през ноември 1998 г. България и Турция подписаха междуправителствено споразумение за износ на ток срещу строеж на каскада "Горна Арда" и магистрала "Марица". Година по-късно бе направена първата копка, след което строежът мистериозно спря. На 30 октомври 2000 г. банката на холдинг "Джейлан" бе конфискувана поради неплатежоспособност, а турската национална банка запорира имуществото на фамилията Джейлан...
И още нещо мъчи патриотичното ми съзнание: дали българо-турската компания за износ на електроенергия няма да се окаже владение на ДПС? Или поделена собственост между Турция и петата й колона тук?
За да се убедим, че турската сделка на Стойнев не е читава, вижте как гузно замълча той, когато Танер Йълдъз призна, че е напълно възможно край Резово, на няколко километра от границата, да се строи АЕЦ "Инеада". На журналистически въпрос за убийствения за Южното Черноморие проект, турският министър отговори заплашително:
"В момента нямаме окончателна констатация за това място, но това е едно от вероятните места, общо пет на брой. Разстоянието на турска АЕЦ до България е като разстоянието от българската атомна централа до нас. В Армения също има атомна централа, отдалечена на 30 километра от Турция”...
Вместо да припомни, че Анкара отстъпи пред протестите в Инеада и обеща да не изгражда АЕЦ, Стойнев глуповато се усмихваше. Сякаш е турски, а не български министър. Дори не си направи труда да поясни, че турската АЕЦ край Резово е обсъждана на правителствено ниво преди две години и Анкара увери София, че отчита тревогите ни.
Министър Стойнев вежливо слушаше как Йълдъз ни натрива носа, сочейки Козлодуй като заплаха за Турция, вместо да се намеси и твърдо да каже: изобщо не може да сравнявате измислената заплаха за черноморския туризъм от дунавската АЕЦ и реалната опасност от АЕЦ "Инеада"!
Да обобщим изнесеното дотук. Министър Стойнев се изявява като американско-турски лобист и за сетен път показва геополитическата ориентация на правителството. Което не изненадва, все пак главният партньор на БСП е ДПС. Изненадата е, че втората коалиционна патерица на червените, биеща се в гърдите като първи националист, отмина с мълчание визитата на Йълдъз. За да не дразни дискретния си коалиционен партньор Местан.
Седмица по-късно Сидеров се включи в червения енергиен хор и запя старата песен за рестартирането на АЕЦ "Белене". За лицемерната столетница това е най-удобният ход.
Вместо парламентарната й група да наложи дебат за Белене и така вбеси янките, това стори "златният пръст" на властта, който официално поиска: парламентът да отмени решението на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване на строежа на АЕЦ "Белене" и задължи правителството да предприеме действия за изграждане на централата.
Това стана на 4 февруари 2014-та. 24 часа по-късно останалият без имунитет Сидеров изненадващо оттегли проекта за размразяване на АЕЦ "Белене" и даде храна за конспиративни теории. Една от които е банална и звучи така: мирувай или главният прокурор ще те вкара на топло!
В следващите дни предстои енергийно шоу, в което ролите са добре разпределени - Сидеров свенливо ще брани АЕЦ "Белене", Станишев още по-свенливо ще обяснява ползите и от американския реактор в Козлодуй, и от руския в Белене, Местан ще хвали щедрия "Уестингхаус" и ще хули алчния "Росатом" .
Така и тримата печелят пред своя електорат, сляпо следващ всяко безумие на богоизбраните си лидери. Губят потребителите. Ала те покорно приеха ролята на вечните губещи и я играят със завидно търпение. Колко хубаво е да имаш такава вярна публика. До следващия спектакъл след 45 години.
Анализирай това
С какви пари ще строим новите АЕЦ в Белене и Козлодуй, кой ще изплаща заемите и на каква цена ще ни продават тока американци и руснаци, това не е грижа на простосмъртните. Енергийният министър си знае работата. Той и това е специализирал в Департамента за държавния бюджет на САЩ - как с данъци се взема от бедните, как с държавни поръчки се дава на богатите и как това се нарича социална политика.
