Българската православна църква отбелязва на 1 февруари (14 февруари по стар стил) празника Трифон Зарезан. По традиция в Деня на лозаря се прави зарязване на лозите.
Какво трябва да знаем за тази процедура.
Установено е, че времето на резитбата на лозите оказва влияние върху силата и плододаването. С ранната есенна резитба лозата се лишава преждевременно от листната си маса. Оттокът на хранителните вещества oт пръчките към старите части на главината и корените на лозата още не е завършил. Поради това при ежегодна ранна резитба лозите отслабват и добивът намалява.
Неблагоприятно влияние оказва и късната пролетна резитба на лозите след напъпването. Най-добре е резитбата да се извършва през периода на относителния покой след листопада до сокодвижението.
С резитбата на лозата ежегодно се нанасят рани, които дават отражение върху нейното състояние и дълголетност. Необходимо е отрезите да се правят така, че неблагоприятните последици от раните да бъдат минимални.
Едногодишните пръчки, които ще се премахват, се изрязват до основата, без да се наранява старата дървесина. Отрезът трябва да е перпендикулярен на оста на лозовата пръчка, защото тогава раната е най-малка. Перпендикулярно на оста им се изрязват и старите плодни пръчки, излишните рамена, сухите части и т. н.
Резитбата на лозата се извършва предимно с лозарска ножица. Дъгообразната форма на нейното режещо острие позволява да се правят гладки отрези и да се изразходва по-малко енергия. Дебелите рамена, сухите части и др. се режат с лозарско трионче, дълго около 25 см.
При пролетна резитба на лозите отрезите на чеповете се правят на 1,5-2 см над горното око с наклон, обратен на окото. Така се избягва мокренето му от сока, който изтича при резитбата. При есенната резитба отрезът на чепа се прави над диафрагмата на третото око, така че окото да се премахне. Диафрагмата пречи на водата да прониква в чепа и да причини загниването му . Освен това трябва да се внимава раните да се нанасят само от горната страна на рамото, а долната да се запази здрава.
