Добродетелен и знаменит ревнител на духовния живот

На 17 февруари Българската православна църква почита паметта на православния  монах и светец Роман Търновски.
Преподобният произлиза от знатен търновски род и приема монашеството в някой от тогавашните столични манастири.

Когато св. Григорий Синаит изпраща св. Теодосий в старопрестолния град, за да моли за помощ цар Иван Александър, той се среща с Роман, като настоятелно го поканил да го придружи и да се установи в монашеското братство в Парория, превърнало се в център на исихазма.
Така Роман бил приет от св. Григорий Синаит като негов ученик. Той показал изключително високи качества и скоро станал монах за пример. Като светски човек много добре умеел да комуникира с високопоставени лица и поради това бил изпращан от св. Григорий Синаит на различни мисии.

Когато светецът починал, Роман бил на една такава визита в Епикерниевия манастир край Сливен. Много е вероятно да е разбрал за смъртта на своя учител от приятеля си св. Теодосий, който след погребението посетил сливенската обител. Двамата останали на това място съвсем за кратко време и след това заедно заминали за Атон. По-късно отишли в Солун, откъдето Теодосий продължил към скита „Св. Атоний Нови“ край Верия, а Роман се върнал в Епикерниевия манастир.

Теодосий също дошъл след известно време в сливенския манастир, минавайки през Константинопол и Великата Лавра в Парория. Оттук Роман и Теодосий се установяват в Емонската планина близо до Несебър.
Заради притесненията си от разбойнически нападения те помолили цар Иван Александър да им даде място, което да се охранява от „царска стража“. Българският владетел им предоставил планината в Кефаларево (дн. Килифарево), където създали обител по образец на Синаитовата в странджанската Парория. Тук Роман станал пръв помощник на св. Теодосий при обучението на монасите и при преписването и превода на книгите в скрипториума.

Когато Теодосий се отправил към Константинопол през 1363 г., той оставил за наставник на манастира при пещерата край Търново именно Роман. Подобно на своя учител и приятел Теодосий, монахът бил строг аскет, хранел се само веднъж на ден, и то по съвсем малко.

Години наред обаче светецът страдал от много тежка кашлица, но благодарение на силния си дух и самодисциплина надмогвал страданието. Този „добродетелен и знаменит ревнител на духовния живот, във всичко подобен на блажения Теодосий“ не надживял с много своя духовен събрат. Измъчван от болестта, той починал на 17 февруари, вероятно през 1364 г., оплакван от братството. Тази дата е останала в календара като ден, в който се тачи този именит български светия.

В категории: Вяра , Горещи новини