Спанакът е ценна зеленчукова култура, широко разпространена в света. За негова родина се счита Югозападна Азия, по-точно Персия.
Автор: Дукена Жолева
През VII век той е бил разпространен в Китай, а в Европа се появява доста по-късно. В Англия и Франция започва да се отглежда като земеделска култура през XVI и XVII век, а в България – едва в края на XIX и началото на XX в.
Спанакът е студоустойчива култура с къс вегетационен период. Растенията, във фаза 3-4 лист, понасят без проблем температури от порядъка на минус 8 – минус 10оС.
За пролетно производство сеитбата на растението се извършва възможно най-рано: в края на февруари – началото на март, обикновено като предкултура на пипера, средноранните домати, краставици, тиквичките и др.
При по-късна сеитба спанакът преждевременно стрелкува, което води до намаляване на добивите и влошаване качеството на продукцията.
Спанакът може да се сее разпръснато и на редове. На големи площи сеитбата се извършва с редосеялка, на дълбочина 2-3 см и разстояние между редовете 20-25 см при сеитбена норма 2 - 2.5 кг/дка.
Този листен зеленчук има повишени изисквания към влагата и хранителния режим на почвата. През периода на интензивен растеж на листната маса растенията извличат от почвата най-много калий, азот и по-малко фосфор. При оптимални условия добивът от тази култура може да достигне над 1000 кг от декар.
Спанакът е богат на витамини (А, В, С и др.) и белтъчини ( до 34% ), на лесно усвоими минерални соли на желязото, натрия, калия и др.
