Вместо да иска отмяна на чл. 49 в македонската конституция, София търгува на дребно със Скопие
Автор: Велизар Енчев
Когато Кристиян Вигенин стана външен министър, колегите му в Европейския парламент си спомниха, че като евродепутат той често гостуваше в Скопие, където лобираше за македонската евроинтеграция. За несведущите по темата ще поясня: това не е солова акция на депутата от БСП, а официална политика на Партията на европейските социалисти (ПЕС).
За евроинтернационалистите е без значение, че Македония е изкуствена държава, с измислена нация, в която можеш да си всякакъв - македонец, сърбин, албанец, турчин, циганин, влах, египтянин и даже патагонец, но не и българин.
Поводът за този коментар е обявената на 12 февруари филмова война на България, на която Вигенин отговори с мълчание. В този ден скопските медии попитаха: Възможно ли е да избухне нова филмова война между Македония и България? Подобна на онази след филма „Трето полувреме”, в който българите бяха обвинени за изтребването на македонските евреи по време на Втората световна война. Сега причина за поредното стълкновение е новият филм на Антонио Митрески „Цар Самуил".
През 2011 г. български евродепутати изпратиха писмо на еврокомисаря Щефан Фюле, в което се посочваше, че „Трето полувреме” разпространява исторически манипулации за България. „Отново ставаме свидетели на един от многото случаи на изграждане на македонската идентичност въз основа на исторически фалшификати”, се казваше в писмото на българските евродепутати.
Говорителят на ЕК и германският евродепутат Дорис Пак реагираха в един глас: „Не трябва да се отдава голямо значение на реакциите на българските евродепутати за „Трето полувреме”. Това са хора, които не разбраха нищо за Европа. Те трябва да престанат с това, защото какво бихме правили ние в Германия,ако реагираме на всички филми за „Третия райх”...
Винаги съм се питал защо всеки следващ външен министър е по-лош от предишния.
И кои са тези невидими сили на „Позитано", избиращи за този пост възможно най-нихилистичните персони?
След 25 години циничен преход, през който номенклатурни комунисти се преродиха в капиталисти, бялото стана черно, черното - бяло, доброто - зло, а злото - добро, подобни въпроси са неуместни и предизвикват иронични усмивки.
Говорим ли за нихилизма на столетницата, нека си спомним какво каза на 10 януари т.г. министър Вигенин. Гостувайки на Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Македония, ораторът предупреди домакините: Скопие ще се сблъска със сериозни проблеми в новия състав на Европейската комисия, ако след евроизборите през май в евроинституциите влязат антиевропейски партии, които са скептици към разширяването на ЕС.
За да парира критиките, че обслужва македонизма, социалистът плачешком помоли домакините да преразгледат член 49 в македонската конституция, в който четем следното на югозападния български диалект:
„Републиката се грижи за положбата и правата на припадниците на македонскиот народ во соседните земји и за иселениците од Македонија, го помага нивниот културен развој и ги унапредува врските со нив. Републиката се грижи за културните, економските и социјалните права на граѓаните на Републиката во странство".
Преведем ли изреченото от българския външен министър, то лъха на долнопробно съглашателство, така присъщо на столетната партия, която през 50-те години на миналия век македонизира Пиринския край, за да угоди на Тито и Сталин.
Какво послание изпрати на македонистите Вигенин? Направо им каза това: ако не искате да си имате работа с националистите в новия Европейски парламент, отричащи вашата нация и език, подпишете предлагания от мен договор, в който ви признавам и нацията, и езика.
Е, за пред хората в България, а и заради кресливите националисти, не ни дразнете с открити претенции към нашата история. Сиреч, продължавайте в този дух, но дипломатично и ненатрапващо. Поне, докато влезете в ЕС. Получите ли евровизата, тогава говорете, че цар Самуил, Братя Миладинови, Гоце Делчев и Яне Сандански са македонци...
А какво всъщност пише в прословутия член 49 в македонската конституция? Макар че не назовава съседните страни, той визира само България и Гърция. Защото точно в тези две държави нито се признава, нито се говори за македонско малцинство.
Чисто юридически, член 49 императивно налага на македонските власти не само да се месят във вътрешните работи на България и Гърция, но и да интернационализират „македонския въпрос". Което е перманентна дипломатическа война, едностранно обявена от Скопие след прокламираната на 15 януари 1992 г. македонска независимост.
И вместо също императивно да поиска от македонстващите премахването на чл. 49 от конституцията, ако наистина желаят да влязат в Европейския съюз, Вигенин усукано говори за абстрактно приятелство.
Вместо да се възползва от силната си позиция на външен министър от ЕС, вместо да се позове на европейското законодателство, недопускащо преговори за членство, без да са решени спорните проблеми в двустранен и многостранен план, външният ни министър се държи така, сякаш не България, а Македония е в Евросъюза.
На въпрос на скопски журналист на какъв език ще е договорът за добросъседство, нашият дипломат номер едно отговори: „Този договор трябва да бъде подписан по начина, по който са подписани много други: на официалните езици на двете страни – български, според българската конституция, македонски, според конституцията на Македония. Това е общоприетата формулировка и няма причини да се отказваме от нея"!
Тук става ясно, че Вигенин не е единственият виновник за българския нихилизъм и че много преди неговото министерстване някой друг е сторил непоправимото, признавайки македонския език. Името му е Марин Райков.
Писал съм го много пъти: като зам.-министър на външните работи на Надежда Михайлова, Райков не само лобираше, но и успя да наложи в подписания със Скопие договор да признаем македонския език като официален.
Вместо да се възползваме от уникалната по това време ситуация в Скопие, където премиер бе българофилът Любчо Георгиевски, а вицепремиер - непоколебимата българка Доста Димовска, нашата дипломация сервилно задоволи искането на комунистическата опозиция за подписване на двустранните документи на македонски език. Това бе сторено с оправданието, че така трасираме пътя си към Европейския съюз.
Робувайки на европейските илюзии, така си постлахме в отношенията с Македония, че сега сме в примката на македонистите, които при всяка наша реакция на антибългарските им претенции нагло ни заявяват: България призна македонския език, значи признавате и македонската нация, а с нея и македонската история!
България не трябва да мълчи за цар Самуил, защото нито една държава няма да остави без последствия подобно интелектуално разбойничество, заявиха в един глас българските историци.
Ала гласът им остана глас в пустиня. Защото външен министър е Кристиян Вигенин - човекът, за когото евроинтернационализмът е непоклатима догма, а патриотизмът - опасна ерес.
Нищо ново под небето, когато на власт е БСП.
Анализирай това
За евроинтернационалистите е без значение, че Македония е изкуствена държава, с измислена нация, в която можеш да си всякакъв - македонец, сърбин, албанец, турчин, циганин, влах, египтянин и даже патагонец, но не и българин.
