Да опаковаш живота си в куфар

Автор: Десант

За последните 20 години милион и половина българи са напуснали страната. Тъжното е, че тази тенденция продължава и в момента. Бунт, примирение, търсене на начин за оцеляване и бягство от тежката икономическа криза у нас... Кое от всичко това може да накара един млад човек да опакова живота си в куфар и да емигрира? Някои от отговорите дава една наша сънародничка, чийто живот в момента тече на... остров.

Тя се казва Антония Станева, по стечение на обстоятелствата е родена в Украйна, но е отраснала в България. Завършва висшето си образование в София, после се връща в родния град на родителите си Стара Загора с идеята да намери работа по специалността си. Вместо това, животът й тръгва в друга посока. Омъжва се, ражда дете и скоро след това влиза в статистическата графа „самотна майка“. Без шанс за професионална реализация, без каквото и да е препитание.

Преди 5 години с нея се свързва приятелка от Стара Загора. Чула, че набират работници за остров Джърси* и й предлага да се пробват и те. „Беше много упорита, казваше ми – хайде, Тони, това е шанс за нас, не можем да продължаваме да живеем по този начин, ще се устроим там, ще вземем и децата, да не гладуват тук. На мен всичко това ми звучеше като сън и сякаш се страхувах да предприема нещо в тази посока“, спомня си Антония.
Нейната дружка обаче не я оставя дълго да мисли, помага й с намирането на телефони и имейл адреси за контакти с надеждни агенции за трудова заетост. И така решението да замине най-сетне узрява у нея.

„Не си мислете, че е лесно да опаковаш живота си в куфар и изведнъж да се окажеш на хиляди километри от България. Но си давах сметка, че тук нямам никаква перспектива. Пък и имах цел - исках дъщеря ми да получи добро образование, за да не следва един ден моя път.

В интерес на истината, не отивах съвсем на сляпо, вече имах подписан предварителен договор за работа, макар и сезонна, в хотел като камериерка. Това беше най-тежкият труд, който съм вършила някога през живота си. Почистването на стаите изцеждаше всичките ми сили, но в първия момент, в който се поокопитих, се хванах на втора работа. Често се случваше да съм на крак по 24 часа, крепеше ме мисълта, че само така ще мога да взема и детето си при мен, при това без да го лишавам от нищо необходимо“, разказва Тони. По това време тя още не говори английски език.

Научих първо полския, защото момичетата, с които работех в хотела, бяха от Полша, казва нашенката. Става й ясно обаче, че ако иска да успее и да взема по-добри пари, трябва да заложи на английския. Затова паралелно с изтощителното въртене на стирката, започва и да учи.
Първата възможност не закъснява – получава оферта за по-висока заплата в заведение за обществено хранене. Една година по-късно вече успява да се отдели самостоятелно в къща под наем, взима при себе си дъщеря си Глория и я записва в английско училище. По това време детето е в 6 клас.

Антоанета не крие възторга си от образователната система в Англия, която се оказва много гъвкава и индивидуално насочена към децата така, че да постигне по-добро развитие на техните наклонности и способности. Шест месеца след началото на учебната година, Тони получава писмо от школото, че дъщеря й е в топ 25 на най-добрите ученици, а в края на годината тя вече е сред първите шест по успех.

„Стана ми много приятно, когато на родителска среща при мен дойде един човек и ми каза – вие трябва да сте много горда с вашата дъщеря. По-късно разбрах, че това е директорът на училището“, не крие гордостта си майката.
Тя открива още една разлика между тамошната и родната ни образователна система – английската е много практично насочена. Антоанета разказва още една история.

През ваканцията ръководството на училището решило да даде на децата възможност да работят за един месец в сфера, в която те самите мечтаят един ден да се реализират. Кандидатстването за различните позиции обаче съвсем не било като на игра, а нещо сериозно. Децата пишели сами биографиите си, явявали се на интервюта с работодатели. Разбира се, имало и такива, които не били одобрени.

Тези обаче, които получавали „назначението“, трябвало да спазват всички правила, валидни за възрастните служители – облекло, работното време почивки. Не можело и да си помислиш, че днес, например, няма да отидеш на работа, защото ти се мързелува или пък ще си тръгнеш с час по-рано от отреденото време.
„Глори си избра работа в офис – и понеже ставаше въпрос за начинаещ служител, ангажиментите й бяха повече канцеларски. След този месец тя със сигурност знаеше какво не иска да работи повече – да лепи писма“, смее се майка й.
Днес Антония Станева отлично владее английски и работи в замък, който е туристическа атракция.

Носи името на кралица Елизабет и се намира на друг, по-малък остров от Нормандската група, на 20-ина минути път от Джърси. Шест кокошки, котка и двама души са единствените му постоянни обитатели. И техният живот изцяло зависи от приливите и отливите на Океана.
До замъка се стига с амфибия във формата на миниавтобусче и само по време на приливите. Превозното средство е произведено в Щатите специално за остров Джърси.
Преди да тръгне по курса към „Елизабет“, всеки един от туристите получава инструктаж – къде се намират спасителните жилетки, как се ползват...

Когато Тони пристига на остров Джърси,
там вече са се установили 20-ина българи. Днес техният брой е 50.
„Трябва да обичаш водата, за да можеш да живееш насред океана. Най-важното е да не забравяш – след прилив идва отлив, после нещата отново сменят местата си. Забравиш ли го, това може да коства живота ти“, обяснява Тони. И добавя, че има планове един ден да се върне в родината.

„Сега в България трудно се живее, но се надявам, че един ден нещата ще тръгнат към по-добро. Но дори и това да не стане, искам да прекарам старините си там, където са моите корени“, убедена е българката.


Замъкът „Елизабет“ е изграден през 1594 г. Разположен на неголям остров в близост до пристанището на столицата на архипелага - град Сейн Хелиер на остров Джърси. Предназначението му е било да замени крепостта Монт Оргейл в качеството на главно отбранително съоръжение.
Първоначално замъкът носи името на английската кралица от XIII век Изабела Ангулемска, наричана Прекрасната. През 1603 г. губернаторът на Джърси, прочутият учен Уолтър Рали, го прекръщава на Елизабет.


* Джърси е най-големият и известен от групата на така наречените Нормандски острови. Намира се в протока Ламанш. Има специфичен статус на политическа зависимост от Британската корона и формално не е част нито от Обединеното кралство, нито от Европейския съюз. Климатът му е омекотен от минаващия Гълфстрийм.

Известен е с почти субтропичната си красота и пищните багри на множеството цветове, заради което е наречен „Островът на цветята” . Световна слава и значение има и намиращият се на него зоопарк, основан от известния зоолог - природозащитник и писател Джералд Даръл („Моето семейство и други животни“). Предназначен е за редки и изчезващи животински видове от цял свят.

В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница