След като преди няколко години се сдоби със свое училище, българската общност в австрийския град Грац вече може да се похвали и със своя църковна общност.
Автор: Георги Ваташки
Тя бе тържествено учредена на 28 февруари и носи името на свети Димитър Солунски.
Заслугата за това е на сънародниците ни от града, в който дълги години живее първият български княз след Освобождението – Александър Батенберг.
Самата идея да имат своя православна община принадлежи на младия свещеник Тенчо Веселинов, който от близо две години ръководи българския храм „Св. св. Кирил и Методий“ във Виена. Той посещава за първи път нашите сънародници в Грац през октомври 2012 г. и остава впечатлен от факта, че те не са забравили таченето на православните традиции.
„Бях много приятно изненадан от желанието на хората сами да си организират служби, да разговарят и да спазват българските християнски обичаи”, споделя отецът. Пътуванията между Виена и Грац зачестяват, а срещите му с българите там стават все по-дълги и интересни. В началото на 2013 г. той решава да наеме помещение, което подрежда съгласно църковния канон и отслужва първото богослужение за българската общност.
В следващите месеци поп Тенчо Веселинов се уверява в истинския и постоянен интерес на сънародниците към православната вяра и предприема стъпки, за да се сдобият те със своя официална църковна община. През есента на миналата година предлага на митрополит Антоний – ръководител на Западно- и Средноевропейската епархия на Българската православна църква (БПЦ), да бъде създадена духовна общност, която да обединява и пази българския дух сред сънародниците ни в Грац.
В началото обаче неговите намерения се натъкват на спънки. Причина за това е, че църковни общини извън пределите на България се образуват основно в столиците на съответните държави или в много големи градове като да речем Милано или Барселона, където са съсредоточени по-голям брой нашенци. Но в провинция Щайермарк, чийто център е Грац, живеят само около 60 наши от тях.
Това обаче не спира отец Веселинов и през януари 2014 г. разрешението на БПЦ е налице.
„Неделните служби не само събират българите, но и им дават възможност да спазват не само християнските традиции, но и да общуват помежду си. За мен е от голямо значение, защото по този начин хората няма да загубят връзката си с Отечеството и всичко свързано с него, въпреки че са на хиляди километри от него”, с вдъхновение говори свещеникът.
Сега пред младата духовна общност на сънародниците ни от Грац предстоят нови предизвикателства. Те се надяват до края на годината да изградят собствен православен храм, който да се превърне в притегателен център и за християните от другите етноси в Щайермарк. Сред целите на новата църковна община е да бъдат привлечени и десетките български студенти, които учат в университетите на Грац.
