Генерал Никола Бакърджиев – стратег и градител на българската войска

Автор: Тодор Бакърджиев

На 21 март тази година се навършват 60 години от смъртта на един от най-ерудираните и интелектуални български офицери – генерал Никола Бакърджиев. Той е роден на 8 октомври 1881 г. във Велико Търново. Възпитаник на Военното училище в София.
Като първенец на 22-ри випуск е произведен в чин подпоручик и зачислен в Пети артилерийски полк в Шумен. От 1903 до 1907 г. учи в генералщабна академия в Торино, която завършва с отличие. Междувременно през 1904 г. е произведен в чин поручик.

Едва 27-годишен вече е с чин капитан. Заема отговорни длъжности, а по-късно става  командир на батарея в Пети артилерийски полк. В периода 1909-1910 г. е преподавател във Военното училище. След това е началник секция „Военни съобщения“ в щаба на армията и началник на строева секция при организационно-строевото отделение. Никола Бакърджиев участва в разработка на оперативен план за водене на евентуална война  със Сърбия и Гърция. В Балканската война е помощник-началник на оперативна секция при щаба на действащата  армия. През 1913 г. е включен в делегацията за определяне на сръбско-българската граница.

През 1914 г. е произведен майор и вече през Първата световна война е началник на оперативна секция в щаба. От март 1916 г. е командир на дружина в Първи пехотен софийски полк, с който участва във войната срещу Румъния и в превземането на Тутраканската крепост. Отличава се със смелост в атаките и затова е награден с бойно отличие. През 1917 г. е повишен в чин подполковник, а от декември 1917 г. е началник на оперативното отделение в  щаба на действащата армия.

През април 1918 г. е командирован  в Германия на Западния фронт. През 1919 г. е повишен в чин полковник и е назначен за преподавател във Военната академия и началник на военно-историческата секция при щаба. От 1920 г. е командир на Трети пехотен Бдински полк, след което последователно командва Седми пехотен Преславски полк и Девети пехотен Пловдивски полк.

От 11 август 1922 г. е председател на военно-историческата комисия при щаба на армията. От 4 юли 1923 до 26 май 1926 г. е началник  на Втора военна област в Пловдив. На 6 май 1926 г. е произведен в чин генерал-майор.

От 1926 до 1929 г. е началник на Генералния щаб. От 11 януари 1929 до 31 януари 1931 г. е министър на войната  във второто и третото правителство на Андрей Ляпчев, но по свои съображения подава оставка и отново поема поста началник на щаба на войската. Но на 6 май 1934 г., в навечерието на Деветнадесетомайския преврат, с типичния си независим и решителен характер подава оставка в знак на протест срещу назначаването на председателя на Военния съюз Атанас Ватев за военен министър.

На 16 май 1934 г. получава най-високото тогава звание генерал от пехотата и е уволнен от армията. В българската военна история генерали от пехотата са само 22. През 1943 г. е поканен за министър на войната, но отказва.

На многобройните си постове, които заема, Никола Бакърджиев подчинява възрожденската си душа на превръщането на войската във фактор за мир и спокойствие в страната. Той се отличава с ярък боен дух, родолюбие и желязна дисциплина. След войните ръководи изготвянето и реализирането на нов план за мирновременна организация на войската, с който се формират нови полкове и се възстановяват дивизионната организация и военно-инспекционните области.

Воинските отличия, които големият стратег получава, също говорят за един живот, отдаден на верността към България. Той е отличен с Орден за храброст, орден „Свети Александър“, Орден за военна заслуга и др. Турците също са респектирани от него и му връчват орден „Железен полумесец“.

Умира в София на 21 март 1954 г.
Животът на този волеви и оригинален български генерал с огромен творчески замах го поставя на видно място сред рицарите на безкористието с пагони.

В категории: История , Горещи новини