Един от спонсорите на рискованото пътешествие, което ще предприеме тази есен живеещият в Италия Иван Димов, е прочутият моден дизайнер Роберто Кавали
Автор: Георги Ваташки
През 1977 г. светът остана възхитен от постижението на един българин – на капитан Георги Георгиев, който сам обиколи планетата с яхтата „Кор кароли“. Рекордът, който той постави и с който цяла България се гордее, бе вписан в Книгата за рекордите на Гинес. Близо 40 години по-късно друг наш сънародник е напът да подобри неговия успех, като се кани да предприеме ново пътуване около Земята, но този път много по-рисковано.
Вече от две десетилетия живеещият в италианския град Тоскана Иван Димов плава из световните океани, изпълнявайки мечтата си да бъде в морето. Не е капитан, но е шкипер - водач на платноходна лодка. През есента на 2014 г, той ще започне едно от най-рискованите приключения в историята на ветроходното плаване – самотно околосветско пътуване с едва петметрова яхта
Той е роден в София през 1964 г., но любовта към морските приключения го съпътства още от ранна възраст. Тогава често придружава баща си, който работи по черноморските ни курорти като снабдител. Малкият Иван по цял ден се заседява при рибарите и захласнато слуша техните интересни истории. При едно пътуване до Поморие получава и своето първо морско кръщение.
„Бях на седем, когато за първи път влязох в морето. Откраднах една лодка (тогава не знаех, че я крада) и влязох. Намериха ме след 2 дни – обезводнен, гладен и уплашен. Но солта вече бе влязла в кръвта ми“, разказа пред „Десант“ нашенецът.
Той завършва техникума по туризъм в Банкя и дори работи за малко по специалността си като екскурзовод. Скоро обаче се отдава изцяло на ветроходството и през 1990 г. се сдобива с морски паспорт.
След падането на комунистическия режим икономическото положение в страната рязко се влошава и младият българин решава да потърси щастието си в чужбина. „Заминах за Италия през 1994 г. буквално с триста долара в джоба и един спортен сак с консерви, при това без да знам нито дума от езика. Първите месеци не бяха леки – живеех под моста в градчето Поджибонси в близост до Сиена. Вода пиех от фонтаните“, спомня си мореплавателят за онези времена.
Не след дълго Иван започва работа като строител. Неговото трудолюбие и предприемчивост не остават незабелязани и само след половин година той вече е бригадир. След като натрупва достатъчно опит, създава собствена строителна фирма, която към края на 90-те години на миналия век е една от най-преуспяващите в провинция Тоскана.
Но въпреки че ръководи бизнес и отговаря за десетки хора, той не забравя страстта си към морето. За да запълни липсата на професионално морско образование, заминава през 1997 г. за Южноафриканската република, където след година обучение получава дипломата си за шкипер.
В следващите години нашият сънародник плава с еднокорпусни яхти и катамарани до множество екзотични места като Бахамите, Мадагаскар и Бали. Шест пъти самостоятелно преминава Атлантика, а четири пъти прекосява целия Индийски океан. Там преживява и една от най-драматичните случки в своята ветроходна кариера. Докато плава между Мадагаскар и Австралия, попада на силен щорм, който вилнее цели четири дни
„Най-опасното беше това, че се озовах в „окото“ на бурята, а ако в тази ситуация не запазиш присъствие на духа, не си добре подготвен и спреш за миг работата по платната, си загубен. Никога не трябва да се забравя, че трябва да имаш страх от морето – то е като жива материя, която е непредсказуема” – с вещина обяснява ветроходецът.
В странстванията му не липсват и забавни моменти. През 2002 г. е нает от италиански милионер да бъде шкипер на реплика на испански галеон от XVII век. Богаташът ангажира българина да ръководи екипажа, който да преведе кораба от Маями до Сиена и той се справя блестящо с тази нелека задача.
Повратна точка в живота на Иван Димов настъпва през 2004 г., когато, обикаляйки пристанището на красивия италиански град, съдбата го среща с видния британски парламентарист сър Джефри Робинсън. Нашенецът не само че ремонтира катамарана на англичанина, но и подобрява значително неговите мореходни качества. Впечатлен, Робинсън го наема за управител на своето имение край Тоскана. Тази работа най-сетне му позволява да сбъдне своята стара мечта – да притежава луксозна туристическа яхта, с която разхожда чужденците и до днес.
Спокойният еснафски живот обаче не задоволява приключенския дух на нашият сънародник. В морето вече няма загадки за него и логично се заема с най-голямото предизвикателство – самотно околосветско пътешествие. Иван иска да подобри рекорда на италиански ветроходец, който преди две години е обиколил Земята за 268 дни.
„Най-сериозните неща в живота на мъжа стават, когато той е на около 50 години. Тогава човек е на върха и оттам се тръгва надолу. А наклонът е стръмен и бързо се слиза“, смее се Иван. Той добавя, че най-трудно му било да намери спонсори, които да помогнат за екипировката на яхтата. „Това пътуване е свързано с много разходи и трябва да разполагаш с много пари, за да го направиш” – уточнява морският вълк.
Търсенето на финансова помощ за смелия проект продължава цели четири години. Сред спонсорите му е и прочутият моден дизайнер Роберто Кавали, с когото Иван се запознава на един от многобройните си подготвителни турове по Средиземноморието.
По време на околосветското си плаване нашият сънародник трябва да измине 51 850 км за приблизително 233 дни, като няма да се приближава до суша на разстояние по-близо от 200 км. Той ще тръгне от бреговете край Франция през Атлантическия океан към Южните морета, след което ще направи пълна обиколка на земното кълбо, преминавайки през най-опасните точки за корабоплаването – нос Добра надежда (Африка), Южен нос (Австралия) в Индийския океан и нос Хорн в Тихия океан, за да се върне отново през Атлантика към стартовата си точка.
Лодката, избрана за това пътешествие, не е случайна. Тя е клас „Лезур“ и е произведена за британските военни в края на 60-те години на XX век от изключително издръжливи материали. Само три съда от този вид са оцелели и Иван купува един от тях. След ремонта и екипирането й нейната дължина е намалена на 5,8 м, за да може да бъде подобрен сегашният рекорд, който е поставен с 6,5-метрова яхта. Морският съд носи името „Мини“ и е кръстен на едноименната приятелка и съратница на легендарния анимационен герой Мики Маус. Това обаче не смущава българина: „Всяка лодка се ражда със своето название. Моряшкото поверие гласи, че да го смениш носи нещастие“.
Животът на петметрова лодка за толкова дълго време със сигурност е изпитание дори за опитни и подготвени хора. Затова Иван Димов се подготвя за специален режим по време на пътуването – 1 час сън и 2 часа в будно състояние.
Не по-малко важен е и въпросът с какво ще се прехранва, при положение че няма да слиза на сушата. Отговорът е… с космическа храна. Използваните при полетите в междузвездното пространство така наречени лиофилизирани продукти е идеалният избор в неговия случай, защото тези провизии са дълготрайни и от тях яхтата може да побере „голямо” количество на борда си. Все пак товарът на „Мини“ е строго разпределен – има място за 140 килограма хранителни продоволствия и 100 литра вода, която обаче ще бъде неприкосновен запас.
„Ще пречиствам морската вода. Тя ще преминава през специален препарат под огромно налягане, при което се премахва солта в нея“, обяснява Иван и допълва, че лично той всяка сутрин пие по чаша солена вода, защото, както казва той „ние сме произлезли от морето, но сме сухоземни същества“.
Може би най-тежкото в неговото приключение ще е абсолютната му самота през цялото време. Ден и нощ той ще е насаме единствено със световния океан. По този повод се шегува: „В Италия казват: „По-добре сам, отколкото с лоша компания!”. А после продължава по-сериозно: „Просто на петметрова лодка двама човека са твърде много. Свиква се с всичко, това е въпрос на време“.
Въпреки вярата в собствените сили, нашенецът е убеден, че мореплавателите трябва да изпитват уважение и дори страх от водните стихии. „Океанът все още е едно непознато пространство за хората. Едва десет процента от него са изучени. Всички фантазии, които се въртят в главата ти, нощно време излизат наяве. Причуват ти се какви ли не неща“ – отбелязва той и след това на шега добавя: „Дали има сирени, не знам. Ако ги чуя в морето, ще кажа!“
Все пак Иван няма да бъде напълно откъснат от цивилизацията – италианска телефонна компания му е осигурила достъп до интернет по един час на ден. Цялото пътуване ще бъде следено от сателит, а лодката и всичко, което се случва с нея, ще бъде заснемано от 3 камери, пред които мореплавателят ще разказва за приключението си и ще споделя мислите и вълненията си. „Десант“ също ще следи неговото пътешествие и ще информира за всеки етап от него.
На финала на нашата среща с този необикновен българин му пожелаваме попътен вятър и благополучно завръщане, а той споделя с нас своето мото, което ще го води през неизвестното: Nulta per aeguara vectus или в превод на български: „Аз дойдох през морето и победих“.
