Отново за т.нар. „възродителен процес”

на някои премълчавани обстоятелства около т.нар. „възродителен процес“.
Първата миграция на българските турци към южната ни съседка беше проведено през периода 1931 – 39 г. Последваха и други такива вълни, но през 1974 г. турските власти реагираха много категорично, като се разграничиха от „своите“ в България.
Турция специално изпрати свой висш дипломат у нас, който заяви пред тогавашната преса следното: „Това е последното изселване, защото тук повече турци няма - има мохамедани, но те са вероятно черкези, арнаути или помаци”.

Впоследствие се получиха някакви вълнения и инциденти с мохамеданите, които бяха останали в България. Имаше и серия от атентати, най-кошмарният и трагичният от които беше този на гара Буново.
Чисто държавна политика беше тези процеси да бъдат пресечени, затова се наложи и преименуването. След това почна преходът към демокрация в България и на мохамеданите им се даде възможност, които искат, разбира се, да си върнат имената по съдебен ред.

При тези нови обстоятелства се явиха и нови проблеми. Уж нямаше турци в България, но се оказа, че имало. В разрез с Конституцията, премиерът Андрей Луканов (от БСП) им позволи да си направят своя партия. Така се роди антибългарската политическа мафиотска структура “Движение за права и свободи“.

Партия си направиха и ромите. По този начин се наруши изискването в Преамбюла на Конституцията: „да пазим, националното и държавното единство на България“, а и не се получи решимост: „ да създадем, демократична, правова и социална държава“.
При това според чл.11, ал.4 от Конституцията, „не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа“.

От всичко става ясно, че, за да се развива България като демократична държава, първо трябва да се решат тези сериозни вътрешнополитически проблеми. Не го ли направим, ще си останем в задния двор на Европа.


В категории: Горещи новини , Трибуна