Притчата за Туня беда

и е много актуална, особено сега, когато нацията ни загива, когато турцизацията на България е в пълна сила.
Било през турско робство. Един жесток и безсърдечен бей, за да държи в страх и подчинение раята, ето какво направил: Събрал всички селяни на мегдана и заповядал да докарат един брадат козел. Беят посочил първия селянин и го попитал:

– Какво е това?
– Как какво – отговорил човекът, – това е брадат козел.
– Козел ли?! – Извикал беят и наредил на пазвантите да ударят един хубав бой на мъжа.
Извикал следващия селянин. И пак задал същия въпрос „Какво е това?“
Човекът не бил научен да лъже и отвърнал: „Козел“.
И с него се случило същото. Изял хубав пердах.

Видели хората, че работата върви на зле, че нещо не е наред и всеки следващ казвал каквото му дойде наум. Един казвал „овца“, друг – „коза“, трети пък „крава“ и т.н. Всичките по ред изяли по един хубав и здрав пердах.
Накрая дошъл редът на една много стара и мъдра баба. И нея беят попитал „Какво е това?“.

– Това, бей, е Туня беда – отговорила мъдрата старица.
Зачудил се беят. Такова нещо не бил чувал.
– Бабо, какво е това Туня беда? – запитал той възрастната жена.
– Е та, това е бедата. Това е силата на властващия. И да си крив, и да си прав, и да лъжеш, и да казваш истината, все бой ще ядеш, все ще плащаш.
Поуката от тази притча е ясна.
Днес с нас постъпват както бея от приказката и „Топлофикация“, и тройната коалиция, и кой ли още не. Но ние не бива да мълчим.


В категории: Горещи новини , Трибуна