Икони и фрески от XIV век е съхранило едно от най-големите духовни средища у нас
Автор: Камен Колев, Снимки: Авторът
Цели исторически епохи оживяват по стените и в нишите на Ивановските скални църкви и Басарабовския манастир в Русенско. Уникалните фрески са от XIV век и са запазени в отлично състояние и до днес. Разцветът на скалните манастири и църкви в българските земи е свързан с религиозните движения на епохата и стремежа към отшелничество и пречистване.
Тук, на 10 км от Русе, в долината на река Русенски Лом е единственият действащ у нас скален манастир "Св. Димитрий Басарабовски", а на разстояние 25 км, близо до село Иваново, са чудните скални църкви в едно от най-големите ни духовни средища през средните векове.
Басарабовският манастир съществува още от Второто българско царство, но за пръв път името му фигурира в османски данъчен регистър от 1431 г. В Никополския санджак обителта е отбелязана като "манастир Бесараба" - имот с 14 домакинства от селото. В същото време манастирът е описан и като "тимар на великия войвода", вероятно Иванко Бесараб, тъст на цар Иван Александър, баща на неговата първа съпруга Теодора. Предполага се, че манастирът му е бил преотстъпен от турския султан.
За известно време през XIX в. обителта останала без монаси, но през 1937 г. тук се заселил отец Хрисант от Преображенския манастир и дал нов тласък на религиозното средище.
Манастирът е наречен на родения в село Басарбово св. Димитрий Басарбовски. Той водел скромен живот и решил да се замонаши в близкия манастир, където да прекара дните си. Отглеждал няколко овце, засадил си малко лозе край реката. Бил толкова богобоязлив, че веднъж, когато изкарал животните на паша, по невнимание стъпкал птиче гнездо с малки. Така се разкаял, че за наказание три години не обул виновния си крак.
Според едно от преданията, Димитър Басарабовски останал вдовец и тогава решил да се подстриже за монах. Работел усърдно и възпитал у себе си всички християнски добродетели.
Предвидил смъртта си и легнал между два камъка на брега на близката река Русенски Лом, за да издъхне. Това, според "История славяноболгарская" на Паисий Хилендарски, е станало през 1685 г. Пороен дъжд завлякъл тялото под речните пясъци. Тогава божият човек се присънил на момиче от близкото село и му казал къде се намира. Така, когато хората от селото го открили, тялото на монаха било непокътнато.
Св. Димитрий Басарабовски бил погребан в селската църква и оттогава в селото започнали да се случват най-различни чудеса. Момичето, което сънувало мястото на смъртта, според едни легенди било сляпо, а след други бесновато. Но и двете предания разказват, че след случката девицата се излекувала. Преславският епископ Йоаникий страдал от тежко заболяване. Пожелал да пренощува при ковчега на преподобния Димитрий. След като била отслужена божествена литургия, епископът се излекувал напълно. Други, които се опитали да си откраднат частица от мощите, били наказани.
При първата война между Русия и Турция през 1774 г. руският генерал Петър Салтиков наредил мощите на монаха да бъдат отнесени в Русия. Българинът Димитър Поклонник, който бил преводач при генерала, го помолил да ги остави в Букурещ като компенсация за загубите на румънците във войната. Генералът се съгласил и така мощите на св. Димитър били положени в патриаршеската църква "Св. св. Константин и Елена" на хълма "Дялул Патриашией" в Букурещ, където се намират и до днес.
Днес пътеката към манастира минава през красиво озеленен двор и свършва при кладенец, за който се вярва, че е изкопан от светията. Местните смятат, че водата в него е лековита.
В подножието на скалите на манастира има две стаи и пещера трапезария, изградени през 1956 г. До скалната площадка с нишата, където е спял свети Димитър, се стига по 48 стъпала. Вдясно е скалната църква, в която се пази красиво резбован дървен иконостас, изработен през 1941 г. До него е голямата икона на свети Димитър в цял ръст.
Каменно стълбище води до друга пещера, в която е погребан монахът Хрисант, дал нов живот на манастира в първата третина на ХХ век. В пещерата са били полагани костите на починалите монаси. Днес в нея има музейна експозиция. В посока югозапад, по пътя Русе - с. Иваново - Две могили е друго българско духовно средище - Ивановските скални манастири. Архитектурният резерват е уникален е с това, че се състои от цяла мрежа малки скални църкви, параклиси и килии, издялани на различни нива в скалите на живописния каньон на р. Русенски Лом. Свързани са с пътеки и каменни стълбища.
В периода ХII-ХІV век мястото е било прочуто средище на българската духовност, в което е имало над 300 монашески килии и около 40 църкви. Първите килии са били изкопани в скалите от отшелници още през XII век. През 20-те години на XIII в. монахът Йоаким, бъдещият първи търновски патриарх, и учениците му изграждат в камъните на каньона първата църква и основават скалния манастир „Свети архангел Михаил”, като ги подпомага цар Иван Асен II.
В наши дни от духовното средище, на 32 метра височина са останали около 20 скални църкви, килии и параклиси, свързани с пътеки и стълбища. Съхранени са помещенията на т.нар „Затрупана” църква (параклис „Св. архангел Михаил”), "Кръщалнята", „Съборената” църква (църква „Св. Теодор”), "Господев дол".
Сред тях е и църквата „Св. Богородица”, която се смята за главната в Ивановския скален манастир. Достъпът днес е позволен само до нейните стенописи. Скалната църква е изсечена на 38 метра височина.
Има две помещения и параклис, а по стените са изографисани библейски и евангелски сцени, оценени като върхово постижение на средновековното изкуство на Балканите.
Сред тях са „Влизането в Йерусалим” и светите Апостоли, портрет в отлично състояние на цар Иван Александър. Тук е и сцената на „Тайната вечеря”, изографисана в скалата 150 години преди шедьовъра на Леонардо да Винчи.
Интересна е и сцената на Преображение Господне, която може да се види и в старата черква "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" в с. Добърско. Във фреската Исус е изобразен в специфично съоръжение, което разпалва въображението на някои и те го определят като ракета или летателен апарат.
В „Съборената” църква е съхранен портретът на съпругата на цар Иван Александир и първа българска царица - Теодора, която по-късно се подстригва за монахиня. Портретът на цар Иван Асен II, с умален модел на храма в ръце, е изографисан в "Затрупаната църква".
Черквата „Господев дол” е сред най-богато украсените със стенопис. Надпис в стените й дава основания да се смята, че тук е погребан българският цар Георги Тертер, който през последните години от живота си е бил монах в манастира. Скалните килии, в които са живеели монасите, са навсякъде из скалите. Ивановските скални църкви са включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО.
