Колкото и да прилича на пръв поглед на коледничето, става дума за съвсем различно растение
Едно от най-популярните стайни цветя, отглеждани в много български домове, е великденчето. То е наричано и пасхален кактус, тъй като зацъфтява именно по Пасха или по Великден. Понякога обаче се случва да се окичи с цветове и през зимата, затова е известно и като коледниче.
Но това е твърде погрешно, тъй като при великденчето формата на отделните сегменти на листата му е различна от тази на коледничето, чиито листа се отличават с назъбване по краищата си. Двете растения се отличават и по цветовете си. При великденчето те са радиално симетрични и с равни венчелистчета, докато при коледничето венчетата са изявено скосени.
Като допълнение цветовете на цъфтящия по Великден кактусов вид са по-ароматни от този, който ги разтваря по Коледа.
То е преселник от тропиците в Бразилия, където целогодишно е топло и често се изсипват топли дъждове. Именно в такива влажни и горещи места обича да се развива това нежно цвете. Но все пак скрито от листата на по-големите растения, е привикнало да расте без ярка слънчева светлина и дори ще страда, ако няма засенчване. А благодарение на постоянния влажен въздух, при него е отпаднала необходимостта от бодли, каквито има при другите кактусови видове. Върху стъблата му, за поглъщането на влагата от въздуха, се развиват многобройни въздушни коренчета, които много бързо могат да се превърнат в нормална коренова система при съприкосновение с всякаква хранителна среда, каквато е почвата, да речем.
Растението се развива най-добре при умерена температура, около 18-20°C. От октомври до януари трябва да му се осигури период на покой при температура 15-17°C. То предпочита ярка, но разсеяна светлина. Може да расте и на полусянка. При недостиг на осветление е възможно да се потисне растежа му или да пожълтеят краищата на стъблата му, т . е. да развие хлороза.
За да цъфти обилно и ефектно, на него е нужна колкото може повече разсеяна светлина, затова подходящо място за разполагане на саксията с това цвете са прозорците със западно или източно изложение. Докато на северните прозорци най-вероятно цветовете ще са малко, а на южните в следобедните часове от деня ще е нужно засенчване.
В летния период великденчето трябва да се изнася на свеж въздух, на светло място, което не се огрява пряко от слънчевите лъчи.
Поливане
През лятото то следва да се полива обилно с мека топла престояла или дъждовна вода, след като изсъхне горният слой на субстракта. Есенно време пък поливките се намаляват, като до март те са умерени. Особено внимателно трябва да се полива, когато климатичните условия са прохладни.
След цъфтежа си растението изпада в период на покой и поливките може да се съкратят до веднъж месечно. Но трябва да се има предвид, че и засушаването е също толкова опасно, колкото и преовлажняването, особено при ниски температури.
В периода на растеж и по време на цъфтежа великденчето се подхранва два пъти месечно с минерални торове без калций. Те трябва да имат средно съдържание на азот, тъй като излишъкът на този елемент е противопоказен за кактусовите видове, защото води до гниене на корените им. В период на покой не бива да се внасят торове около растението. След прецъфтяването си великденчето е добре да се пресади. Това става някъде в края на май – началото на юни. Саксията следва да е просторна, но не много дълбока. Предпочита се почвата да е със слабо кисела реакция – около рН 4,5 - 6. Най-подходящата смеска е съставена от 1 част дървени стърготини, 1 част листовка, 1 част торф и 1 част пясък и натрошени керамични парчета, които служат за дренаж.
Размножаване
Великденчето се размножава чрез резници и отводи. Стъблените резници се взимат веднага след цъфтежа. За целта се отделят стъбла с 2-3 члена, като срезът се насипва с дървесна пепел и се подсушава. Вкореняването става във влажна смес от пясък и торф.
Това, с което любителите на красивото цвете трябва да съобразят при отглеждането му, е да не го местят или да завъртат саксията, когато великденчето започне да оформя цветните си пъпки до края на цъфтежа му. В противен случай те ще опадат. С цел да се контролира ориентацията на кактуса, може да се направят отметки върху саксията или върху перваза на прозореца.
