Кой сте Вие, г-н Президент!

Кой ви дава право да си уреждате тайни срещи зад гърба на българския данъкоплатец? И вместо да се борите за по-добър живот на „електората“ си, Вие го предавате скришом.
Срещнахте се с имамите тайно, започнаха претенции за имоти на мюсюлманско изповедание. Срещнахте се тайно с шефа на ЕВН, започна да се говори за увеличение цената на тока. Набъркахте се в Избирателния кодекс, и там Народното събрание се разбуни.

Какво още да очакваме от Вас?
Съжалявам, че съм дала вота си за Вас. Къде е протоколът в Президенството? Нима няма хора около Вас, които да ви съветват какво ви е позволено и какво не? Дипломацията в Президенството е нещо непознато.
Но ние, българите, сме наказани с президенти, които „добре“ се вписват в историята ни: Петър Стоянов беше пръв, който призна Македония, с което си спечелихме омразата на гърците. Върна Паисиевата история в Атонския манастир.

Видяхме македонците с какво ни се отплатиха – с филма за евреите, с който преиначават историята. Не е само това.
Георги Първанов изпрати българските войници в Ирак. Върнаха ни ги в ковчег. Гърция, която е член на НАТО от много години, не изпрати нито един войник, защо трябваше да изпращаме синовете си? За да плачат майките им. Защо трябваше да даваме небето си на американските въздушни сили, за да хвърлят бомбите си над Сърбия?

Затова никой от нашите съседи не ни обича. Ами сега с Украйна. Пак първи бързаме да се изказваме за референдума и санкциите там. Колко сме бързи!
Как не се пръкна един дипломат в тази наша държава, да пипа с ръкавици, да прави такава дипломация, че съседите ни един път да кажат „браво“ на българския президент или премиер.

Виновни сме си ние, защото гласуваме за номинация, каквото ни предложат. Време е българският народ да се замисли. Крайно време е тези длъжности да се заемат от дипломати, за да ни представят пред света като истински европейци, а не да се срамуваме от тях. Да ги научат как да се обличат.
Време е г-н Плевнелиев да се раздели с това късо палтенце, с което прилича на тийнейджър, защото си има и поговорка, че по дрехата посрещат, по ума изпращат.

При нас нито едното, нито другото.
Крайно време е тези институции да назначават в протокола и в канцелариите си хора, завършили специално образование.
Я напишете едно писмо до министър – председателя и ще видите как то се препраща не по предназначение и си прехвърлят топката от служба в служба и как то се точи с месеци без резултат. Отговаря се проформа с оправдание, че не се занимават с това или онова. С какво ли се занимават!

Завършвайки моето писмо, искам да се обърна към българския народ. Трябва ли да вярваме на нашия президент? Има ли институция, която да му подскаже, че той нарушава върховенството на закона. Защо Конституционният съд мълчи?
Ами и Вие, г-жо вицепрезидент, защо не се намесвате в тези действия на Президента? Та вие сте най-близкият правист в тази сграда. Вие бяхте министър на правосъдието. Нима нямате възможност да го озаптите да не се прави на терминатор? 


В категории: Горещи новини , Трибуна