Професорът по психология от Принстънския университет Александър Тодоров от години изследва човешките реакции и нагласи
Автор: Георги Ваташки
Знаете ли, че за по-малко от една десета от секундата изграждаме първите си впечатления, можем да решим дали да се доверим на непознат човек и дори само виждайки снимка, можем да изберем за кого да гласуваме по време на избори?
Човекът, достигнал до тези изумителни научни открития, е професорът по психология от Принстънския университет в САЩ - българинът Александър Тодоров. Неговите изследвания са публикувани в над 30 авторитетни издания, като сред тях са Science, PNAS, Trends in Cognitive Sciences и Psychological Science.
Бъдещият психолог е роден в Кърджали, където завършва средното си образование. След това заминава за столицата.
„Мечтата ми бе да уча режисура във ВИТИЗ, защото много обичах киното. Проблемът беше, че когато кандидатствах през 1988-1989 г., приемните бройки за режисура бяха само пет. Имаше и допълнителното изискване кандидатите да имат висше образование, което автоматично превърна моята мечта в мисия невъзможна”, спомня си Александър за онова време.
Въпреки това, той не губи надежда и докато чака изпитите за следващата година, се записва да учи в Техническия университет в София. „Бях много добър по математика, успешно се представях на изпитите, но разбрах, че това не ме влечеше”, споделя нашият сънародник. Само след година той се премества в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където започва да изучава науката, която ще стане и негова съдба – психологията.
Но така и не пренебрегва любовта си към киното и често се случва да гледа по 6-7 филма на седмица в филмотечното кино „Одеон”.
По това време историята на нашата страна се променя. Бурните и неспокойни години след 10 ноември 1989 г. слагат своя отпечатък и върху живота на младия учен.
„Спомням си, че присъствах на всички митинги от началото на промените. Бяхме постоянно по площадите, почти не учехме”, разказва той за тогавашния си живот. Спомня си и честото спиране на тока, инфлацията и постоянните протести.
Почти всеки ден с приятели и свои състуденти Александър не пропуска събитие по улиците на София.
След година следване и задълбочено навлизане в тайните на психологията младият специалист печели стипендия, която му позволява да продължи образованието си в знаменития Оксфордски университет.
През 1995 г. Тодоров заминава със семейството си за Албиона. Но там разбира, че животът на емигранта не е никак лек. Стипендията, която получава, се оказва недостатъчна за високия стандарт на Великобритания.
„Никога не съм бил толкова беден, колкото когато живях в Англия. Спомням си, че в седмицата, в която празнувахме Коледа със съпругата ми, имахме само 25 паунда. Това ни бяха всичките пари”, разказва Александър за трудностите, преживени на Острова.
Той обаче не се предава и само година по-късно е вече отвъд Океана и учи магистратура в един от най-авторитетните институти по психология в света –„Ню скуул фор сошъл рисърч”.
През 2003 г. нашенецът защитава докторантура в Нюйоркския университет, като неговата разработка е приета с голям интерес сред научните среди в Голямата ябълка. Не след дълго той е поканен да ръководи Катедрата по психология в Принстън. Сънародникът ни преподава на студентите заедно с носителя на Нобеловата награда по психология от 2002 г. Дениел Канеман.
Обградил се с талантлив екип, Тодоров започва работа по създаването на теория за първите впечатления. По време на проведените многобройни експерименти той изследва човешки лица и усещанията, които хората изпитват, когато видят някой непознат.
„Преценките на база външност се правят много бързо и при минимум информация. В лабораторията ми сме представяли примери, при които за хората са достатъчни по-малко от 100 милисекунди (или по-малко от 1/10 от секундата), за да решат дали могат да се доверят на непознат човек, чието лице им е било току-що показано.
Няма доказателство, че тези преценки са точни, но не можем да ги избегнем”, разказва Александър за работата си.
Той обаче не е привърженик на твърдението, че първото впечатление никога не лъже: „Първите впечатления могат да са много подвеждащи. Ако решението ви е важно, по-добре намерете и друга информация в подкрепа на това решение. Например, ако решавате дали да наемете някого, препоръките ще ви дадат много по-ценна информация, отколкото вашите първи впечатления”.
ървите публикации за резултатите от изследванията на българския психолог предизвикват сензация в САЩ както сред неговите колеги, така и сред обществото. Нещо повече, неговата теория излиза от чисто научната сфера и се прехвърля и на политическата арена. Тя доказва, че хората подсъзнателно, само като видят лицето на кандидата за определен пост, решават дали той е подходящ за него. Тестовете, които сънародникът ни представя на медиите по време на сенаторските избори в САЩ през 2006 г., показват със 70 процента точност как хората избират между отделните кандидати.
От началото на годината ученият и неговият екип извършват поведенчески експерименти за това как се променя мисленето по отношение на други личности, за които се придобива постепенно информация. Друго важно изследване е това, което показва как различните снимки на даден човек могат да провокират още повече впечатления и реакции.
Въпреки своите успехи, Александър Димитров не забравя родината си и се връща на българска земя всяка година. Впечатленията му са както на повечето емигранти: „От една страна, се радвам колко хубава е станала София, от друга - болно ми е колко бавно се променят нещата. Но въпреки това аз съм оптимист за бъдещето на България и искам един ден моят син да живее и работи в родния ми Кърджали”.
