Виртуална гюлова наздравица


Виртуална гюлова наздравица
08 Май 2014, Четвъртък


Под носа ни чужди държави взеха запазени права за автентичност на доказани наши продукти. Но има една спиртоварна ниша, която вероятно засега е наша.



Още от първа страница на повестта „Мамино детенце“, 1875 г., Любен Каравелов ни приповдига с редове на познавач: „…който не е пил казанлъшка гюлова ракия, от нищо не отбира. И аз съм се наслаждавал от твоя аромат. Сребро, брилянт, сълза, капка от роса, хрусал, който виси в черкова на полюлеите.Ах, ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийке!“
Спестявам част от възторжено-патриотичната възхвала…

Европейски известните ни още от байганьовско време подбалкански розови насаждения сега са доста  намалели, но все пак ненапълно загубили смисъла на един от българските символи. Поне като мускалче на спомена и тананикането „Една българска роза от мен…“ Вероятно тук-таме я варят домашно тази ароматна гюловица, или в някоя частна дестилерия. Но на пазара тя е исторически призрак.
След като не получихме патент за гроздовата ракия, нека поне се опънем с основание за гюловата напитка. Защото тя е същинско наше подбалканско, а и национално  питие.А защо да не бъде и международно като екзотичен износ! Дори и като омайна въдица за чуждестранни туристи.

Преди няколко години предложих на наш министър тази идея. Получих комплиментен отговор, но без никаква конкретност. Защо да чакаме по-досетливи съседи да ни накарат да пием още една студена вода край софрата на безхаберието? Поне да патентоваме символично гюловицата в някоя страница на вестник „Десант“!

Тодор Бакърджиев


В категории: Горещи новини , Трибуна

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки