На 30 май Българската православна църква почита паметта на св. Емилия
От житията, писани за света Емилия, научаваме, че произхождала от богат благороднически род, но съдбата й никак не била лека. Императорът хвърлил око на имуществото на семейството и за да го отнеме, започнал да преследва родителите й, накрая ги убил.
Израсло като сираче, отгледано от роднини, момичето се превърнало в красавица. Само грижите на родствениците й не били вече достатъчни, Емилия се нуждаела от закрилата на някой благочестив мъж. Така тя се омъжила за адвоката Василий.
Господ ги дарил с 10 деца – 5 момичета и 5 момчета. Пет от тях са обкичени с духовна слава и святост – свети Василий Велики (архиепископ на Кесария Кападокийска, вселенски учител), преподобна Макрина (оказала силно влияние върху живота и характера на свети Василий Велики), свети Григорий, епископ Ниский, свети Петър, епископ Севастийски и дякониса Теозевия.
Голямо влияние върху децата в семейството оказва най-голямата дъщеря на Емилия – света Макрина. Чрез своите беседи тя учила майка си и баща си на Божията любов и ги карала да се обърнат към чистия живот.
След като децата напуснали родния дом, Емилия и Макрина основали женски манастир в Понт, на брега на река Ирида, и проповядвали братство и равенство – всичко се деляло по равно между послушниците и не се правело разлика между бедняк и благородник.
Светицата разделила семейното имущество между децата си и освободила робите и робините, които се грижели за дома й. Много от освободените робини се присъединили към духовния живот в обителта. Те се отрекли от света и така постепенно се образувал девическият манастир.
Всички живели в смирение и любов, без гняв, без завист, без ненавист, без презрение.
Славата им била в това, че никой не ги познава, богатството им – в нищетата, тяхната храна – въздържанието.
По този начин Емилия доживяла до дълбока старост. Когато усетила, че краят й наближава, дала последните си напътствия на Макрина, Петър и други хора от манастира.
Починала на 8 май 375 г. По нейно желание тя е погребана в малък семеен параклис при мъжа си и един от синовете й. Обявена е за блажена.
Свети Григорий Назиански с възторг говори за света Емилия: „Тя донесла мир и благоденствие на много хора – синове и дъщери, семейни и несемейни.
Тя е щастлива и плодовита както никоя друга жена. Трима славни свещеници, една участничка, посветена в духовните тайнства, са нейни деца. Изумен съм от духовното богатство на семейството на Емилия! Благочестивата кръв на Емилия – свята собственост на Христа. Най-превъзходна от всички! Ето наградата за нейното благочестие: Господи, слава на твоите синове, в които пулсират твоите желания!”
Синът Василий Велики с гордост говорил пред своите врагове за вярата, на която го е научила неговата майка Емилия.
