Станишев, ГЕРБ и „Атака” обръщат палачинките. Сараят пак се кани да раздава порции
Автор: Илияна Христова
Странно нещо е съдбата. Тя винаги изобличава лъжците, но понякога го прави остро, с ирония, за да оголи изцяло фалша на измамниците. Точно това наблюдаваме в момента по въпроса за задължителното гласуване. Само преди седмица то имаше един огромен дългогодишен враг. Това дори не бе ДПС, която е против заради константния си електорат, а БСП – именно тя парираше плахите опити задължителният вот да се прокара.
Заговореше ли някой за него, Мая Манолова казваше, че това е “дървено желязо”.
Михаил Миков разправяше, че противоречи на конституцията, а най-лют враг му бе Сергей Станишев. Повдигнеше ли се темата, железният червен юмрук се стоварваше върху устата, произнесла еретичната мисъл. ДПС, в лицето на Ахмед Доган и Лютви Местан, сучеше доволно мустак.
Колкото и важна да е за политическия живот, турската партия никога не е имала много депутати – единствено силно наведеният й партньор БСП можеше да спре задължителното гласуване и го правеше.
Миналия петък Сергей Станишев даде пресконференция. Предния ден Лютви Местан изненадващо бе стартирал официалното обратно броене за правителството, затова лидерът на БСП приличаше на Тодор Живков от последния пленум на БКП.
Само че Станишев не изплези език, а се опита да бъде змия в скута на ДПС – предложи задължително гласуване. Каква ти змия, гърчеше се като съсел! Та кой му повярва, че наистина иска задължителен вот? Нали лично той го громеше като хала?
До него Манолова, Миков и Кутев сменяха боите и приличаха на жирафи – дори те не вярваха, че някой може да се хване на “искреността на Сергей”.
Във филма “Под прикритие” има кадър, в който пенсиониран генерал от ДС, дърпайки конците на мафията, казва по адрес на младия гангстерски бос Иво Андонов: „Ако много шава, ще му откъснем зъбките”. С “идеята” за задължително гласуване Станишев искаше да покаже, че никой не може да му откъсне зъбките. Но се оказа, че зъбките са на пале, подмити с паста на съпругата Моника. Нито някой му повярва в искреността, нито пострада ДПС, както той се надяваше. Не пострада и ГЕРБ.
Станишев просто се направи на мъж – с което за сетен път показа колко ниско е слязъл, каква ниска топка е. Той, който за десетилетие погуби, унизи, разтури и обезчовечи стогодишната партия, предприе пореден червен лупинг, в опит да ощипе, убоде “врага”, на който до вчера щедро раздаваше най-съкровените си интимности.
Четири дни по-късно Станишев говори на пленум на БСП. Поиска незабавни избори и нито за миг в дългата си пламенна реч не спомена задължителното гласуване.
Толкова му траеше желанието – четири дни. Бе си намерил нов инструмент да боде и хапе. Поиска вот в края на юли, когато работещите българи ще са на почивка, АБВ няма да е регистрирана още, респективно се надява червените бабички да вдигнат процентите на БСП - пак елементарно поведение, стремеж да спаси собствената кожа, опит да подмине отдавна наложителната оставка.
Искайки незабавно разпускане на парламента и избори, Станишев каза премълчавайки, че вече не желае задължително гласуване. Защото парламентът може да направи така, че то да стане факт.
Тук трябва да отворим скоба и да разясним нещо на читателите на “Десант”. Те са интелигентни и информирани, но в морето от думи, които непрестанно бълват стотиците електронни, печатни и телевизионни медии, може да се объркат.
В момента предложението за задължително гласуване се уговаря чрез референдум – за допитване настояват президентът Плевнелиев, ГЕРБ и Реформаторският блок. Но задължително гласуване спокойно може да се прокара и без референдум, достатъчно е просто депутатите да го гласуват.
Спори се дали е нужно квалифицирано мнозинство за промяна на конституцията или обикновено, но каквото и да е, идеята може да стане реалност чрез вот в пленарна зала.
Щом лидерът на БСП Сергей Станишев иска задължително гласуване, най-нормалното нещо на света бе Народното събрание да го гласува - до този момент ГЕРБ го предлагаше без плебисцит (пряко гласуване, б.р.), подкрепяше го и “Атака”.
Трите партии имат общо 200 депутати. С Барековите, които също се кълнат, че искат задължителен вот, стават 204 - дори квалифицирано мнозинство щяха да съберат.
За първи път в историята ДПС щяха да бъдат малцинство и парламентът наистина щеше да гласува решение против тяхната воля. Това не стана, а причината не бяха само измамните намерения на безчестния Станишев. А защото “Атака” замълча, а ГЕРБ, при факта, че мнозинство може да бъде събрано, скоростно обърна палачинката – вече не искаше парламентът да въвежда задължително гласуване, а желаеше да се обърне към народа чрез референдум. Един вид – да, ама не!
Нека върнем лентата назад. В началото на годината ГЕРБ не само настояваше за задължително гласуване, но и пламенно вкара в парламента предложението. Искра Фидосова написа специален закон, внесе го. Никакъв референдум не минаваше през главите на ГЕРБ, никакво питане на народа – искаха въпросът да се реши бързо в пленарна зала. Но БСП се противеше, мнозинството бе мираж. Идеята на Борисов бе да вкара предложението, да се отхвърли, а после спокойно да разправя, че гадните “комунисти и турци” са спрели нещо, което цял народ желае. Така и стана.
Миналия петък, когато “комунистите” поискаха задължително гласуване, Борисов вече се бе превъплътил в широко скроен демократ – “народът да каже, нищо не трябва да решаваме без него”.
Думичка не обели за директно гласуване в парламента, силно желано от партията му преди 5 месеца. Волен Сидеров потъна в още по-дълбока нелегалност. Идеята пропадна.
Медиите, много на количество, но бедни на качество, пропуснаха факта, че при отстояване на принципи и елементарно спазване на обещания депутатите сами трябваше да въведат задължително гласуване. Никой не пита Борисов защо не внесе готовия стар проектозакон, защо “Атака” не го прави, нямат ли мнозинство, след като и Станишев е “за”.
Причината за обръщането на палачинката от страна на ГЕРБ е ясна – предсрочните избори изискват нови коалиции. Борисов черпи кафе Местан, стоплят отношенията, достлук тъкмят. Хатърът на Доган не бива да бъде кършен. Сложна ситуация се очертава, порциите ще ги раздава пак Боянският сарай. Мъжагата от Банкя не е глупав – прави любов с ДПС, не война. Пък и глупаци сред избирателите колкото щеш – хиляди ще повярват, че любимият им генерал е голям демократ и искрено уважава народното мнение.
Ясно е и защо “Атака” затрая. Това добиче също сука от сарая, със златен пръст стискаше вимето. Пък и потъна.
Чл. 23., ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление гласи: “Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели”.
На последните парламентарни избори избирателната активност бе 51%, гласоподавателите на ДПС бяха 400 000. Достатъчно е те да не участват в референдума, за да е невалиден. Сега разбрахте ли защо Борисов желае допитване – защото то прави задължителното гласуване невъзможно.
Росен Плевнелиев, издигнат и избран от ГЕРБ, мълчи пред собствената си партия, а застанал в поза “Имам си една мечта” се опитва да говори директно на народа – и той иска референдум.
Досещате ли се, че президентът също не желае задължителни избори. Иска рейтинг и порции. Сараят раздава.
