България влиза в безвремието на служебно-президентско управление, преди хората да платят поредните 20 милиона за правото да избират от обран бостан
Автор: Ани Александрова
Ако трябва да бъдем честни – Орешарски изобщо не падна. Нито веднъж! Не падна, докато бягаше от блокадите на искащите оставката му кажи-речи от първия ден на тегобата му; не се спъна по стъпалата при задния вход на „Шератон” и дори при появите си в парламента; не загуби ориентация, докато гардовете от НСО го пазеха с нововъведените кевларени папки – в разгърнато състояние са като брой на „Работническо дело”; дори нито веднъж не го видяхме да предпазва премиерската си глава под кафеджийска маса като един Волен Сидеров например.
Орешарски не излъчи повече от 2 грама емоции, дори когато изригващият омраза с мощността на ракетен двигател Бойко Борисов го нарече недоразумение, позор за България и никакъв експерт. Което вероятно е дало повод на Зевс от Банкя да ореве орталъка и карето белот, че ти го плюеш, а той те гледа, сякаш го вали златен дъжд…
Орешарски се държа достолепно точно 421 дни. Или точно обратното – но пак толкова дни. Което е с няколко седмици повече от присъствието на Филип Димитров в Министерски съвет, чието СДС навремето спечели изборите с малко, но завинаги...
Но пък е по-малко от онова също търговско-олигархично управление на марионетния Виденов, което ще запомним с банковата криза, дала ноу хау и опит на авторите на сегашното й възкръсване като полтъргайст в КТБ.
Някой ще кажат, че цели 421 дни Орешарски се е държал като абсолютен гьонсурат – не е чувал виковете „Оставка!” в триъгълника на властта; не е стоял буден до среднощ, срамувайки се от истерията „Пеевски”; не се изчерви дори, когато употреби присъствието на цели трима американски сенатори, за да изглежда така, сякаш Вашингтон нарежда на София да спре любимия на Москва „Южен поток”.
Въпрос на гледна точка. Защото Орешарски управляваше правителството с каменната физиономия на човек, ръководещ някаква супер-мега-гига тайна служба, например ЦРУ. И вината му – доколкото е възможно това да е персонализирана вина – бе, че е премиер на правителството на тайния сговор.
На кабинета на подмененото мнозинство… На Министерския съвет на коалиционното двуличие… На министрите на Доган, както и на министрите на Станишев (назначени съгласувано с Доган), както и на емисарите на Пеевски и Василев, а вероятно и с „посланици на добра воля” от други политико-олигархични кръгове и централи.
Бедни, бедни Орешарски?! Защо ли не умря от срам, още когато те разконспирираха, че като кандидат на СДС за кмет на София координираш някои свои действия, планове и стъпки с тогавашния капо ди тути капи, чиято тайна власт и явно богатство не стигнаха да ти спасят мястото в СДС.
Всъщност Надежда Михайлова умееше да вкарва грешници на кучето под опашката, докато ти явно не умееш да потъваш в земята – независимо от какви чувства.
Така оцеля в долната земя на политиката, докато те извикаха отгоре, за да станеш премиер на ДПС с мандата на БСП.
И това ако не е сценарий за политически трилър…
Орешарски не спря времето, само „Южен поток”. Дори в начина, по който премиерът подаде оставката, имаше някакъв непукизъм. Поклонниците на Винету би трябвало да оценят поне това. Бумагата с декларацията за намерението да освободи мебелирания от Бойко Борисов кабинет на „Дондуков” 1 се озова някак тайно и подозрително тихо в деловодството на неработещото от седмици Народно събрание точно в 17,59 ч. Представете си как служителките в канцеларията са гледали секундната стрелка, сякаш чакат „Проблем 2000“ и изведнъж… идва дългоочакваната вест.
В следващите няколко минути толкова медии и агенции се похвалиха, че са получили потвърждение от парламента за депозираната оставка, че не би било грешка да си представим деловодството или пресцентъра като една от някогашните телефонни централи с хиляди кабели и стотици телефонистки със слушалки върху главите си – тичат, пъхат жаковете в буксите, лампичките светват – и момичетата потвърждават: „Да, подаде я! Да, точно в 17,59! Не, не я донесе лично…”
От кого ли е научил Борисов, че му се отваря още един, макар и непълен работен ден, като заседаващ и гласуващ народен представител?
Все едно… Орешарски падна скучно и в последната минута. Което не обяснява липсата на фиеста по улиците на София и големите градове; отсъствието на онова толкова хубаво пиянство на един народ, познато ни от световното първенство по футбол от 1994 г.; дори малката канонада от тапи от шампанско – уф, отиде си най-после – казано в стоманено-сивата партийна централа на ГЕРБ; или в декорираната във Вагнерово черно-червена централа на „Атака”; или в синевата на пост Костовия Реформаторски блок; или в стаичката за шифрограми на едно-две посолства.
Имаме 8 млрд., но ни трябват повече
Скуката е най-хубавата черта на един банкер, преминал през долната и горната земя на голямата политика и доживял деня на свободата. Ако теглим чертата чисто формално, ще установим, че Орешарски остави държавата в по-добро финансово здраве, отколкото я пое и с 8 млрд. лева във финансовия резерв.
Да, здравеопазването е поставено на системи след колапс от лечебно гладуване, но, честно казано, българската здравна система може да фалира и китайската здравна каса, защото има нещо общо с космическа черна дупка.
С еврофондовете нещата са повече от неясни, отколкото опасни, и то защото покрай смяната на депутатите и комисарите в Брюксел България отнесе много шамари по чисто конюнктурни и политически причини. При това катализирани от действията на Борисовци и Цветановци, които охулваха страната ни там така, както не са го правили и последните трима посланици на САЩ, коментирайки състоянието на правовия ред и борбата с корупцията и организираната престъпност.
Най-зле са нещата в земеделието, където продължават да управляват генномодифицирани чиновници, заразени с гена на незабравимата Калина Илиева.
Ако в българското държавно управление има космическа черна дупка, по-голяма от тази в здравеопазването, то тя е в земеделието и най-вече в омагьосания сектор ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция – каквото и да значи това за някаква сграда, в която върху дивана на директора прашасват в картонени папки договори за 3 - 4 млрд лева.
С достатъчно високо напрежение е заредена и предсмъртната електрическа агония на държавната НЕК, която май тикат към фалит по схемата на „Булгартабак“. За да дадат още малко милиони и едра индустриална собственост на едни наши хора. А пък те ще ги харчат достатъчно далече, за да не чуват и виждат гнева на хората, които ще останат без кожи, кесии и портмонета след задаващите се ценови бури. В енергетиката вече свети код „Червено”.
А най-смешно е в банковия сектор, стига да не се казвате Вежди Рашидов и да не държите 2,5 млн. лева при 11% годишна лихва в КТБ. Каквото и да ви казват – КТБ е нагледен пример какво става с магаретата, когато се ритат с олигархично-корпоративните атове.
В тази връзка декларираната полуготовност за пълното оттегляне на гуверньора на БНБ Иван Искров срещу договор за пълното му оневиняване показва как дългогодишният престой в ролята на псевдобанкер може да увреди инстинктите за самосъхранение и финансовите умения толкова, колкото преселението на банкера в политиката и пътуването му през целия политически сектор.
Общото между Орешарски и Искров е умението им да бъдат скъпо платени слуги на много господари, а разликата е, че единият вече изигра ролята си на изкупителна жертва, докато тръненият венец на втория тепърва ще се плете в прокуратурата.
Защо е смешно в банковия сектор ли?
Защото Делян Пеевски каза за Цветан Василев неща, които до вчера и агентите на ДАНС не смееха да записват. Както и защото Цветан Василев каза за Делян Пеевски неща, от които до вчера се самоизключваха записвачките в сивите крайслери, купени от Цветанов за МВР. И понеже покрай тези двамата лъсна, окъпан в светлина, червеният задник на новия „политик” Бареков.
А прокуратурата се оказа без маска и без грим, подтичваща подир есемеси и пиянски брътвежи на скъпо платени гардове. Както и поради това, че подуправителят на БНБ и шеф на управление „Банков надзор” се оказа не надзирател, а момчето, държащо чадъра над КТБ… Не ви ли е смешно? Сигурно защото чакате заплата от някоя държавна фирма с блокирани в КТБ сметки…
Що се отнася до „Южен поток” – нещата просто са извън нашите сили и възможности – не винете Орешарски. В детските приказки се казваше, че всичко се случва по заповед на щуката… Така че Брюксел, Москва и Вашингтон тепърва ще си мерят опашните перки…
Между Кристалина, Рачо Пръдлето и Борисов
Ей, Орешарски падна, защо не празнувате? Идва римейк на един стар американски филм: „Уморените (от избори) коне ги убиват, нали?”
Нали или да?
Най-скъпо излиза да се живее в интересни времена. Както и когато историята се повтаря като фарс. Например, когато един президент е първият държавен глава, на когото ще му се наложи на два пъти да съставя служебно правителство.
Вариант 1: Кристалина Георгиева – служебен премиер. Просто забравете, да кажем на 99%, защото госпожата иска да отслужи до последния му ден стажа си за пенсия от Европейската комисия. Но ако случайно си вземе отказа назад и стане като Марин Райков за месец - два, то не очаквайте нищо различно от това, което очаква Бойко Борисов, когато вика МВФ.
Вариант 2: Ернст Неизвестни (имаше такъв съветски скулптор) или някой от съветниците (може и с пола) на президента Плевнелиев; или дори някой благороден до влизането си в политиката учен, например от БАН. В тази връзка си спомням за правителството на проф. Беров, дано не ви преседне вечерната ракийка, мамка му и задкулисни управления на партии балансьори…
Вариант 3: Възможно е президентът да ни посочи отново някой дипломат – второ поколение. Първият такъв стана пак посланик, ни Костинброд допуснал, ни бюлетини поръчвал. Отнесе го (на ниво обвинителен акт все пак) главният чиновник на Министерски съвет… Нищо ново…
Универсален вариант: В една или друга степен, къде по-елегантно и къде по нашенски леко дървено, ще имаме служебно правителство, което ще работи ГЕРБ да получи равен с другите партии шанс да спечели изборите с достатъчно, пък за колкото стигне.
След което има два варианта за ранно зазимяване на надеждите – някъде към втората половина на ноември. Първият сценарий предвижда Борисов и ГЕРБ да получат повече от 121 депутата в 43-то обикновено Народно събрание. При което Борисов ще се върне на бял кон в Министерския съвет, а постната пица ще измести короните над трите лъва в герба. Следват протести и избори до дупка…
Вторият сценарий вкарва Борисов в омагьосан кръг от победи с недостатъчна голова разлика. Обратно на някои вричания, можете да си го представите в брак по сметка с ДПС, с АБВ, дори с БСП и АБВ, ако червената партия бъде оглавена от достатъчно зрял конформист.
Тогава могат да се случат и чудеса. Например да споменем Орешарски с добро. Човекът не падаше лесно, дори и духом. И остави 8 милиарда във фискалния резерв.
