Повечето от верните териери на президента ще бъдат употребени, но някои ще се върнат на „Дондуков” 2, за да е дълга резервната скамейка
Автор: Анна Александрова
На Росен Плевнелиев му било писано да стане първият български президент, който конструира две служебни правителства по време на един свой мандат. Засега…
При това си струва да се направи сравнителен анализ на речите на държавния глава при представянето на първото и на второто служебни правителства. Впечатлява демонстрираното нараснало самочувствие, преходът към монархическото първо лице множествено число, показният до безцеремонност начин, по който „ние” нареждаме на един конституционно „спънат” кабинет какво да прави, нарушавайки президентските конституционни права и дори елементарните норми на приличие.
Ние сме решени на реваншизъм и го разпореждаме, формално прикрит зад смокиновия лист на истината, която кабинетът на Близнашки ще каже, така както няма да скрие от българските граждани състоянието, в което се намира държавата днес. Дали?
„Ние” – президент и служебно правителство – „ще извадим истината за финансите в държавата, за дефицита, за фискалния резерв, за дълга, за несъбраните приходи, за раздутите разходи, за неплатените сметки към строители, общини, болници и други, за финансово необезпечените обществени поръчки и договори”, а „инициираната от отиващото си правителство програма за регионите ще бъде ревизирана проект по проект”…
Дали пък освен държавен глава, архитект на служебни правителства, аватар на бивши премиери с мегаломански амбиции и полускрит радетел за превръщането ни в президентска република „ние” не сме станал и Сметна палата, Държавен финансов надзор, Управителен съвет на БНБ, съд и прокуратура?
Всичко това може и да е просто смешно. Помните ли как във филма „Диктаторът” Чарли Чаплин бе полегнал върху бюрото си и подритваше един изрисуван като земното кълбо балон… Всъщност Плевнелиев може би играе шах сам със себе си, използвайки съветниците си (станали и служебни министри) като пионки.
Президентското надиграване със собствената сянка може да има и обратен ефект – да зареди взривоопасен коктейл от омраза и страх от реваншизъм в политическите опоненти и електоратите им и така да ги мобилизира, обръщайки един сякаш предначертан вот.
А може и да остане в рамките на това, което прави от началото на мандата си – да е разединител на нацията. Бидейки нескрит запалянко на едно провалено управление, чийто лидер с диктаторски нрав го назначи за президент, за да му топли стола, ако някой ден реши да оседлае и тази власт.
Амбиция в ролята на вечен двигател
И все пак гвоздеят на деня е комунистът Георги Близнашки. Няма как да кажем „бившият комунист” – което също би било относително, както е при Бойко Борисов – но бихме могли да смекчим родилното петно на новия служебен премиер с обстоятелственото обяснение – изключеният от редовете на БСП бивш комунист и доскорошен протестиращ Георги Близнашки.
Няма как да не сте забелязали как при представянето на новия служебен премиер, както и в биографията му, качена на сайта на президента, а после и на сайта на правителството, липсват тези дълги-дълги години от живота на Георги Близнашки.
Който, по собствените му думи, е имал честта да съветва Тодор Живков (добър атестат - бившият Първи не търпеше глупави съветници); да ръководи столичната организация на БСП преди там да настъпи ерата на Дългия инкасатор Румен Овчаров; да бъде депутат, наблюдател в Европарламента и евродепутат – представител на същата Първаново-Станишева партия и почти – което в случая е съдбовно важно – почти кандидат на левицата за президент в изборите, спечелени от Плевнелиев.
Каква ирония на съдбата?! Ако Близнашки, а не Калфин бе левият кандидат-президент на последните избори за държавен глава, сега нямаше да казваме, че имаме дясно правителство с ляв премиер.
Между другото – и това е важно да се знае – лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не крие, че харесва Георги Близнашки и одобрява назначаването му за служебен премиер.
А също така те двамата – Борисов и Близнашки – намериха общ език и общи подходи към политиката и практикуването й, докато сегашният служебен премиер бе председател на Инициативния комитет, събиращ подписи за провеждането на референдум по изборните въпроси, поставени от Росен Плевнелиев и не срещнали подобаващ отклик в управляващото мнозинство в 42-то Народно събрание.
С тази подписка нещо не се получи. Има хора, които в прав текст обвиняват Георги Близнашки във фалшифицирането й. Което се доказва по друг начин и на друго място.
На този етап е достатъчно да се каже, че Близнашки бе назначен за служебен премиер със санкцията на Бойко Борисов. И засега няма никакво основание да се мисли, че съзнателно ще разочарова човекът, възродил го за голямата политика.
Впрочем хлевоустата и склонна да говори нелицеприятни истини Велислава Дърева е на друго мнение.
Бившата лява депутатка и съпартийка на Близнашки прогнозира, че в близките месеци предстои титаничен сблъсък между двама мъже с огромно и дори неконтролируемо его. И този сблъсък обещавал да е интересен, доколкото Близнашки имал съвсем професионални знания за политиката и употребата на властта, за разлика от Борисов, който разчита на залязваща харизма и по-скоро мистична, отколкото научно обоснована интуиция.
Аве, Борисов, внимавайте все пак с другаря Близнашки! Нали вече знаете, че часове след първото заседание на служебното правителство неприкритият атеист Близнашки отиде да се черкува в „Св. Александър Невски” с министрите си. След което направо дойде на себе си, т. е. възпроизведе богохулното съждение, че „комунизмът е красив идеал, за който са загинали много светли личности”.
Макар и някога да напусна МВР под предлог, че отказва да се деполитизира и да хвърли членската си книжка от БКП, Бойко Борисов отдавна не признава нито идеала, нито светлината на личностите, взривили църквата „Св. Неделя” например…
Как ли завършва кабинет, който започва с ордени?
Часове след като пое изпълнителната власт служебното правителство направи своите първи номинации за удостояване с висши държавни отличия. Кабинетът Близнашки предложи на президента Плевнелиев да удостои с орден "Стара планина" - първа степен посланика на Германия в София Матиас Хьопфнер и бившия посланик на Франция у нас Филип Отие.
Новината бе потвърдена от правителствената пресслужба, а сред посочените мотиви е и "активната им подкрепа за утвърждаването на гражданското общество в България".
Което на свой ред ни подсеща, че двамата дипломати активно подкрепиха протестите срещу кабинета Орешарски след назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС миналото лято.
През юли 2013 г. Филип Отие и Матиас Хьопфнер написаха отворено писмо, в което призоваха управляващите да се вслушат в протестите с искане за оставка на правителството.
В края на мандата си Филип Отие отпътува от България без традиционния орден "Стара планина".
Но все пак дочака да го получи, макар и по предложение на служебно правителство, назначено и практически подчинено на президента, който също активно съчувстваше на протестиращите срещу правителството и по-малко на другите протестиращи, които настояваха за оставката му, заради нескривани партийни пристрастия.
Популизъм още от първия ден, както и малко скъперничество
Всеки министър ще отдели по 300 лева от заплатата си, за да помогне на бедстващите след наводненията. Това бе една от новините, съобщени от Георги Близнашки след първото заседание на служебното правителство. А то пък на свой ред бе броени дни след трагедията с наводнението, потопило Мизия.
Нека повторим – по 300 лева. Размерът на тази сума е направо отправка към онова скъперничество, отличаващо социалистите от герберистите например. Докато Борисов е давал милиони от партийната субсидия за благотворителност (но не своите милиони, братя – както би казал поетът), на парламентарната група на левицата й се откъснаха едва 10 000 лева за бедстващите от иначе социалистически бедния град Мизия.
Е, на министрите от служебното правителство и това им се видя много. И освен това не се е чуло президентът или администрацията му да са отворили сърцата и портфейлите си за хората загубили домове, покъщина, добитък, поминък… дори ориентация за кого да гласуват на 5 октомври, може би.
А новоизлюпеният премиер-министър Близнашки буквално завъртя танго с думите и доказа, че неслучайно е юрист и преподавател по право. По словата му трябва да сме солидарни към бедстващите, въпреки че ще разчитаме и на европейската солидарност за справянето с последиците от наводненията.
Верните териери на Негово Превъзходителство
В един от филмите за Джеймс Бонд негов колега от тихия фронт го нарече „верният териер на Нейно Величество”.
Ако скромно изплагиатстваме това британско сравнение за вернопода-ничество, бихме могли да наречем поне трима от новите служебни министри „верните териери на Негово Превъзходителство президентът Плевнелиев”. Някои от тях, работят за постоянно в администрацията на „Дондуков” 2, но имаха своите роли и в първото служебно правителство.
А сега отново имат бойна задача, която ще изпълняват, подпомагани от натрупания опит и неизхабеното старание.
Например Екатерина Захариева - служебен вицепремиер по икономическа политика и министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране.
От август 2009 г. Захариева е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. През 2012 г. е назначена за главен секретар на президента. От 13 март до 29 май 2013 г. е заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството в предишното служебно правителство на Росен Плевнелиев, а след това е началник на кабинета му.
А също така и Илияна Цанова, служебен вицепремиер по управление на средствата от ЕС. Освен че е човек на Европейската банка за възстановяване и развитие (институция, доволно сродна със Световната банка, която ни проводи незабравимия с еничерството си финансов министър Симеон Дянков), Цанова от 13 март до 29 май 2013 г. е заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз в служебното правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев.
И не на последно място - доц. Румяна Коларова, служебен министър на образованието и науката, която има своите титли, авторитет и специализации, но от 12 декември 2013 г. е секретар по връзки с гражданското общество на президента Плевнелиев.
В този списък бихме могли да добавим и служебния здравен министър Мирослав Ненков, който бе зам.-министър на здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков.
Президентски човек е и служебният министър на културата Мартин Иванов, който по времето на Бойко Борисов бе председател на Държавна агенция „Архиви“, а от 15 октомври 2013 г. е секретар на президента по култура, образование и национална идентичност.
Що се отнася до служебния министър на финансите Румен Порожанов – то той заслужава особено внимание. От една страна заради това, че е бил началник на кабинетите на двама запомнени с недобро финансови министри – Милен Велчев и Симеон Дянков. От втора страна – поради присъствието му на ветровития стол на Калина Илиева в ДФ „Земеделие”, където оцеля за известно време дори след идването на правителството на Орешарски. Както и заради следната част от биографията му на държавен финансист:
От 1993 г. до 2014 г. е бил председател на Борда на директорите на "Арсенал"-Казанлък, председател и член на УС на „Булгартабак Холдинг” АД, член на УС на „Sofia Tobacco Company” (2005-2011 г.), председател на Борда на директорите на „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис“, председател и член на Надзорния съвет на Българска банка за развитие (от септември 2009 г.).
Бъдете сигурни – скромният бюджет, завещан на служебното правителство от Пламен Орешарски и 42-то Народно събрание е в опитни ръце. Което невинаги е комплимент, така както и невинаги е основание за подозрение… в склонност към демонстрации с постна пица например.
И докато не сме забравили – при представянето на служебното правителство президентът Плевнелиев обеща не само да ревизира бюджета, но и да подготви нов проект за актуализацията му, както и онзи нов бюджет, който следващото редовно правителство ще трябва да внесе в 43-то Народно събрание.
Координацията и ръководството на всичко това се пада на Румен Порожанов.
Отвъд говоримия английски, с обич към Америка
Една от задачите, с които е натоварено служебното правителство е връщането на страната в правия път на ортодоксалната евроатлантическа интеграция и скъсването с всякакви проруски заигравания с мирис на потоци от южен петрол и атомни забивки. Стара истина е, че при такива задания най-подходящи са възпитаниците на съответните колежи, университети, фондации или дори обикновените стипендианти на Джордж Сорос.
Така например служебният вицепремиер по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и министър на правосъдието Христо Иванов от 1996 г. до 2002 г. е координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите. След което, от 2006 г. досега заема длъжността програмен директор на Български институт за правни инициативи.
А за успокоение на „Уестингхаус”, Васил Щонов, служебният министър на икономиката и енергетиката, е възпитаник на Университета на Пенсилвания в САЩ - електронно инженерство и финанси, а от 1999 г. е магистър по бизнес администрация от Масачузетския технологичен институт (MIT).
Иначе човекът идва от така любимия на президента частен бизнес - от 2010 г. до 4 август 2014 г. заема поста директор "Маркетинг и стратегии" в кабелната компания "Близу".
Новият дипломат №1 - Даниел Митов - служебният министър на външните работи от 2010 г., работи за Националния демократически институт (НДИ) на САЩ първоначално в Ирак. Като официален представител на НДИ се труди в Брюксел, Либия, Демократична република Конго, Украйна, Йемен, Тунис и др.
Дялан камък е и иначе младата Николина Ангелкова, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, родена през 1979 г. Президентът я представи като възпитаник на Harvard Business School - САЩ, но добре информирани „зли езици” като споменатата Велислава Дърева твърдят, че става дума за двуседмична програма за ръководни кадри от типа на „Развитие на лидерски умения“. Така или иначе, но през 2010-2011 г. Ангелкова е ръководител на звено „Контрол, комуникация и координация” към министъра на регионалното развитие и благоустройството. През 2011 г. става член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, а до 2013 г. е зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.
Стари пушки и мостове към братски партии
Служебният министър на вътрешните работи Йордан Бакалов вдъхва доверие като човек, който има достатъчно дълъг опит като политик и няма да си позволи за два месеца да обърне с хастара навън деликатната като баланс система на МВР.
Бакалов е инженер-металург по образование, което няма значение или тежи повече от ВИФ, но и освен това е дългогодишен депутат от СДС и ОДС и човек с тежест в дясното политическо пространство. Което не е без значение в ситуацията, при която след 5 октомври на Борисов може да му потрябват коалиционни партньори, колкото и да не му се иска това.
Стара пушка е и новият военен министър Велизар Шаламанов, който е бил заместник-министър на отбраната още в периода 1998-2001 г., както и член на Съвета по сигурността на МС, Междуведомствения комитет за интеграция в НАТО. Председател е на Борда на директорите на ТЕРЕМ ЕАД. От 2009 до 2012 г. е директор по сътрудничество с нациите в Агенцията на НАТО по консултации, командване и управление, а от 2013 г. - директор по сътрудничество с потребителите в обединената Агенция за комуникации и информация на НАТО (NCIA).
Сред хората с най-богат професионален опит в новото правителство е проф. Йордан Христосков, служебен вицепремиер по социална политика и министър на труда и социалната политика.
Бил е зам.-министър и министър на труда и социалните грижи (1991-1994 г.), министър в служебното правителство на Ренета Инджова, съветник на президента на републиката по социалните въпроси (1995-1997 г.) и управител на Националния осигурителен институт (2000-2009 г.).
На другия полюс, поне по възраст, е роденият през 1980 г. Васил Грудев, служебен министър на земеделието и храните. Той е кадър на ДФ „Земеделие” – работи там от 2006 г. От 2011 г. до август 2013 г. е заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, а от септември 2013 г. до ноември 2013 г. заема длъжността изпълнителен директор на фонда.
Остана да споменем спортния министър Евгения Раданова, седемкратен абсолютен световен шампион по бързо пързаляне с кънки. В голяма степен работата на едно служебно правителство е спринтова дисциплина – дано Раданова се чувства върху удобно хлъзгав лед.
Сдържани прогнози, пестеливи оценки
Мнозина анализатори смятат, че второто служебно правителство е осребряване на протестърския пърформънс, защото сред министрите са Близнашки, Румяна Коларова, Шаламанов, Йордан Бакалов.
Поемайки „щафетата” от Пламен Орешарски новият служебен премиер в известна степен потвърди тази теза. Той започна с цитат на медийно заглавие от деня ден, гласящо „Протестът идва на власт". Премиерът посочи, че в известна степен това е така, защото назначаването на служебно правителство и насрочването на нови избори са победа на протестиралото гражданско общество.
„Не сме търсили извънредни правомощия“, увери Близнашки и изтъкна, че основната задача на служебното правителство е „организирането и произвеждането на свободни и честни парламентарни избори, които да произведат резултати, които не се оспорват от никого и се приемат от всички”.
Според някои анализатори с по-леви убеждения правителството има за цел да докаже, че за всичко е виновно правителството на Орешарски, както и да покаже какво е това всичко, което е чиста проба предизборна агитация в полза на ГЕРБ.
Журналистът Валери Найденов е на мнение, че участие в такъв кабинет е удобно само за хора, които работят за чуждестранни, интернационални администрации, фондации, НПО и т.н. „Нека Путин да се сърди на Белия дом. Държавата е включена на автопилот и трябва да се приземи гладко и успешно”, коментира преди дни Найденов. Той изрази надежда, след като това не се случи при предишното правителство, да се случи сега.
Анализаторът Армен Бабикян пък сподели опасенията си, че с работата си служебното правителство може да повлия на резултатите от изборите. Според него, ако министрите и премиерът се държат по същия начин, по който номиниращият ги президент ги представи - това ще окаже влияние върху вота.
Ако имате едно правителство, което три месеца се занимава с това да доказва колко лош е един или няколко от участниците на изборите, то може да се очакват реакции на протест или на мобилизация срещу предизвестения победител, предупреди Бабикян.
