Агент от НКВД оглавява военното ни разузнаване

Автор: Борис Цветанов

Историята с Ким Филби е добре позната - съветският разузнавач бе на една ръка разстояние до оглавяване на М 6. Макар и в по-малък мащаб, НКВД постига това в България. Съветски разузнавач оглавява РО 2, военното разузнаване, в най-тежките години на Втората световна война.

По време на социализма, когато историята ни бе не само с бели петна, но и с огромни бели полета, РО 2 бе символ на Отделението на смъртта. За някои читатели това е несъвместимо, за други – цената за жертвите и жестокостите е голяма, ако целта им е била да се опази тайната на внедрения агент.

Историята на разузнаването е изпълнена с класически примери в това отношение. Чърчил нарежда да бъде пожертван с бомбардировка Ковънтри, за да не узнаят немците, че Лондон притежава тайната на специалните му шифровъчни машини. В нашия случай имаме и други особености - в централата на РО 2 почти не е имало разправии с арестувани.

Разузнавателната служба при Щаба на войската е имала свои органи във войсковите части. Те са били подчинени на командирите на войсковите части, които са изпращали сведения до Щаба. РО 2 е правело ревизии веднъж или два пъти в годината. Допустимо е в Щаба да не са известни подробностите. Въпреки това Недев се опитва да въведе ред. В свои заповеди той отбелязва: „Водещите разкритията се увличат в прекомерна настойчивост, което довежда до недействителни признания", „Органите на войсковото разузнаване не трябва да допускат прекалена подозрителност", „Масовите арести водят често до обратни резултати".

Стефан Недев е вербуван за съветското разузнаване в навечерието на Втората световна война. По това време е на дипломатическа работа в Букурещ. Условието, което поставя на вербовчика, е: „Ще работя за вас само дотолкова, доколкото работя за България!"
Москва приема. В това време в Кремъл усилено се разработва един Балтийски вариант за Балканите.
Още в самото начало немски агент в българското посолство в румънската столица засича съмнителни контакти на Недев със съветски дипломати. Берлин уведомява София и Недев е отзован. Но този път българският синдром "шуробаджанащина" свършва положителна работа.

Недев е женен за сестра на военния министър Никола Михов и той го назначава в Щаба на окупационния корпус в Скопие. Малко по-късно е назначен за началник на военното разузнаване. В Москва разбират, че са ударили джакпот. Агентът е толкова ценен, че връзка с него ще подържа лично посланикът Лавришчев или военното аташе майор Середа, професионален разузнавач. Сред най-важните задачи, които му се поставят, е дезинформирането на германското военно разузнаване. "Делиус познавах - заявява пред Народния съд полковник Недев. – Сведенията, които му се предоставяха, бяха специално изготвени".

Това е един от намеците, които заплашеният със смъртна присъда отправя към съдиите, пред които няма право да разкаже истината. Никой не му обръща внимание. Ще се отклоним, но е важно: Недев е най-фрапиращият случай на закъсняло признание - то ще дойде 30 години след Девети септември. Такива са жестоките закони на професията - черна неблагодарност за това, че за Москва три тежки години не бе имало военни тайни, свързани с България. И не само това.

РО 2 завързва особено близки контакти с дузината бюра на Гестапо у нас. Недев успява да внедри в структурите на близо 300 българи сътрудници на гестаповци – негови хора, които му доставят безценни за Москва сведения. Най-ценният му агент е четирикратният световен шампион по борба Петър Ферещанов. Той и до днес е белязан от Арията на клеветата като бияч от подземията на Дирекцията на полицията. Нелепо е, защото между РО 2 и Дирекцията на полицията по правило не е имало контакти. Връзката на Ферещанов с полицията се е заключавала в това, че е преподавал бойни изкуства в полицейската школа.

Ферещанов отдавна се нуждае от реабилитация, най-малкото защото той попада на следите на замислен в Берлин преврат за 2-3 септември 1944 г., който би превърнал страната ни в бойно поле с непредвидими последици. За тая история вече разказахме в "Десант".
Стефан Недев има още една изключителна заслуга. Той осуетява един комплот на Чърчил и дясната му ръка Стафорд Крипс. През юли 1943 г. в София пристига под прикритието на шведски търговец големият специалист на „Сикрет сървис” за Балканите Джулиън Еймъри. Той се среща с цар Борис уж от името на краля. Разговорът е свързан с идея на Лондон за измъкване на България от кризата.

Предвижда се военен преврат, санкциониран от цар Борис, или негова абдикация, след което той да се завърне в страната на бял кон. Новото правителство трябва да се обърне за помощ към страните, на които предишната власт е обявила война. Така България ще бъде окупирана от англо-американците и Червената армия няма да влезе на Балканите, без да се стигне до непоправим конфликт между Чърчил и Сталин.

Еймъри сочи и предвидените изпълнители - военния министър Михов и началника на разузнаването полковник Недев. Царят обещава отговор. Среща се с полковника. "Ваше Величество - отвръща Недев, - Вие се обърнахте към жените на България, че е по-добре черен хляб, отколкото черни забрадки. Ако приемем предложението на Лондон, заменяме черния хляб с черни забрадки!"

След това Недев уведомява Лавришчев и Середа. Следва деликатен намек на съветското разузнаване към английското, а по-късно в Техеран размяна на реплики между Сталин и Чърчил за недопустими конспирации зад гърба му.
В интерес на България Стефан Недев изиграва номер на руснаците, като организира изгарянето на целия архив на РО 2 в момента, в който към него протяга ръце специална група от "Смерш", пристигнала с тази цел през нощта на 6 срещу 7 септември 1944 г.

Руснаците са тези, които спасяват Стефан Недев от разправа с развилнелите се народни отмъстители веднага след Девети. Той е скрит в една вила на Горнобанския път.
Вече споменахме за ролята на полковник Недев за смекчаване действията на войсковото разузнаване при разследвания. Време е да кажем и две думи за честта на българския войник.

Социалистическият реализъм, за който най-страшното беше реалността, създаде извратената представа за зверства и садизъм на военните. Индивидуални случаи, разбира се, е имало. Като цяло обаче, войската се е държала почтено. Никола Михов като регент на 22 март 1944 г. е записал недоволството на вътрешния  министър Дочо Христов, че в борбата с шумкарите Министерството на войната не помага.
И още нещо за честта на пагона. В един доклад на полковник Недев пише, че военното министерство не е давало никакви суми за глави на нелегални. Това било дело на Министерството на вътрешните работи.

Присъдата над полковник Недев не е изпълнена. Той не влиза и в затворите, но това не означава, че има признание за дейността му. След смъртта на Сталин Стефан Недев прави опит за легитимиране на извършваното от него. Никой от КГБ не намира за необходимо да отвърне на писмата му. Той живее тихо и скромно на ул. „Ален мак" 10 (сега „Професор Никола Михайлов") и посвещава голяма част от времето си на отглеждане на цветя.

Никой не се сеща за него и по време на бума на публицистиката за българи - съветски разузнавачи във втората половина на шестдесетте години на миналия век. В спомени на бивши "народни синове" и новоизлюпени историци той е все още зловещият началник на Отделението на смъртта. Признание получава едва през 1974 г., когато от КГБ изпращат подписано от Юрий Андропов писмо до секретариата на ЦК на БКП със зачитане на заслугите му.

Секретариатът великодушно му определя персонална пенсия от 160 лева.
Признанието обаче става известно на съвсем ограничен кръг представители на висшия ешелон. За истинската дейност на Недев не са знаели дори съветниците на Тодор Живков.


В категории: История , Горещи новини