До крайния срок в сряда общо 22 партии и 7 коалиции се регистрираха за участие в предстоящите предсрочни парламентарни избори на 5 октомври. Броят им е два пъти по-малък от изборите през миналата година, когато се регистрираха 45 формации.
До 23 август в главна дирекция „Административно обслужване" (ГРАО) трябва да бъдат провери подписките в подкрепа на партиите и коалициите. ЦИК регистрира служебно всички формации, подали документи за участие във вота, а ако някоя от партиите се окаже без нужните 2500 подписа - регистрацията й ще бъде заличена автоматично.
Точно това се случи още на следващия ден след приключването на регистрирането на кандидат-участниците в предстоящия вот. В четвъртък бе оповестено, че ЦИК е отказала да допусне до изборите заради неизпълнение на технически изисквания по Изборния кодекс Българската комунистическа партия на Крум Захариев (която още спори с Донка Спасова за правата над името на формацията, б .а.) и „Другата България" на Божидар Томалевски.
Така на изборите тази есен засега ще се явят кръгло 20 партии, ако междувременно още някой политическа формация не изпадне зад борда.
Общото между умора и апатия
В политическия речник апатия е синоним на изборна умора. А това е особено важно, когато идват предсрочни парламентарни избори, защото те са недвусмислен знак за политическа криза. Както и за дефектна избирателна система и хроническа управленска нестабилност и неспособност. Доказва го фактът, че втори предсрочни избори идват малко повече от година след предишните.
Изборната умора отклонява много хора от пътя към урните и ги праща за гъби примерно. Така след изтраялия ден до пладне апел за въвеждане на задължително гласуване отново се изправяме пред опасността твърдите ядра да вкарат във властта познатите стари муцуни с твърди глави…
Бойко Борисов вижда в предстоящия вот завръщането на махалото в една по същество двупартийна (всъщност 2 плюс ДПС) управленска система. Иска да управлява отново и смята, че хем му е ред, хем му се пада.
Михаил Миков събра притоплен миш-маш, в който, вместо чушки и домати, има склонни към загниване социалдемократически и комунистически формации. Всъщност и БСП е увехнала като зеленчук, спрян от износ за Русия, независимо от козметичните промени в ръководството си.
ДПС са на линия със самочувствието на неизбежния трети – все едно дали с 10 зам.-министерски места, обещани от Борисов, или с вечната опция да се съюзят с Миков срещу ГЕРБ.
АБВ малко азбучно възприема парламентарните избори като шанс за есенен поправителен изпит, след като ги скъсаха на пролетната сесия за Европарламента. Което се отнася и за все още болната от „Синдрома Сидеров” „Атака“, както и за „Реформаторския блок”. А също така и за разпадащото се ГМО на Бареков и Ковачки.
Това е нещо като резюме, нищо повече. В него отсъства „Патриотичният фронт”, защото за надеждата не е редно да се говори в резюме. А също така и защото Фронтът е антипод на апатията и шанс за разбиване на статуквото.
Символиката на първия и на последния ден
ГЕРБ се регистрираха първи, след като по традиция активисти на младежката организация спаха на стъпалата пред ЦИК, по които някога вождовете им са влизали на тържествените мероприятия на БКП, чиито членове са били. Присъстващият Цветанов бе с приповдигнатото настроение на шеф на предизборен щаб, който още не е губил избори.
А отсъстващият Борисов демонстрира във „Фейсбук“ поувехналите от показване морков и тояга – зеленчука като обещание, че ако спечели мнозинство ще ни оправи както само той си може, а тоягата – под формата на заплаха, че ако не спечели, ще има избори до дупка и постната пица на Дянков ще ни се стори като първо, второ и трето в сравнение с глада, дето ни чакал, ако не изберем Борисов.
Да не забравим третото от менюто с морков и тояга – турската баклава. Обещанието, дадено от Борисов в Кърджали, че ако има мнозинство в парламента и оглави правителство, ще назначи поне 10 зам.-министри-мюсюлмани, може да се тълкува както като оферта към ДПС, така и като примамка за електората на Местан и Доган. Но на фона на нововъзникналата война между Борисов и „Реформаторския блок“ мнозина анализатори си позволяват да перифразират един стар предизборен каламбур: „Гласуваш за Борисов – получаваш Местан”.
При все това на този етап социалистическите проучвания, както и някои врачувания с претенции за научност, отреждат на ГЕРБ почти сигурно първо място на предстоящите избори. Очаква се то да бъде материализирано с 90-100-110 депутатски места, като най-многолюдна е прогнозата на дългогодишния член на ЦИК Михаил Константинов.
В последния месец той коригира нагоре предвижданията си и тя набъбна от 95 на 105 депутати.
Остана обаче категоричното твърдение на опитния анализатор, че Борисов няма да успее да постигне само с ГЕРБ нужното му парламентарно мнозинство от 121 народни представители и ще трябва да търси коалиционна подкрепа. Според Миков и Бареков коалицията ГЕРБ-ДПС вече е уговорена, което не значи, че е сигурна. Съществува и вече познатият на Борисов вариант „Сърдитко Бойко – празна му торбичка”.
Между другото – Борисов получи подкрепата на един политически фантом, превърнал се с времето от марионетка в уморен шут – Яне Янев. Човекът, който някога разнасяше папки с компромати като ходеща пощенска кутия, обяви, че политическият съвет на РЗС е решил партията да не се регистрира за самостоятелно участие в изборите и „потвърждава ангажимента си за политическо партньорство с ГЕРБ".
Янев демонстрира странно чувство за хумор с декларацията, че ръководството на РЗС „ще работи на изборите съвместно с ГЕРБ с цел консолидация на десните гласове за постигане на изборна победа и на конституционно мнозинство в 43-то Народно събрание”.
Прочее, Борисов несъмнено все още е политическа акула. Така че няма нищо странно в коленопреклонните движения на поредното прилепало около корема на акулата.
Махмурлукът на предизвестения победен
БСП – под вънкашност стара и със име ново – се регистрира в последния възможен ден. При това новият им вожд Михаил Миков демонстрира криво до махмурлук настроение и отказа да съобщи дори броя на събраните подписи. Всъщност, независимо че бившият шеф на парламента е стара червена политическа лисица, в момента има всички основания да е крив преди първата, предизвестена и практически гарантирана изборна загуба на БСП с него начело. И затова не се поколеба да обясни още сега защо БСП ще загуби на 5 октомври: „В момента има опити за вътрешнопартийни борби, които се отразяват зле на крайния резултат на левицата”.
Миков припомни апела си от последните пленуми на „Позитано” 20 вътрешнопартийното състезание да не се превръща в другарска битка за разпределяне на места, защото не това е смисълът да членуваш в БСП.
Наследникът на Станишев не скри, че напрежение има не само в Благоевград, където бламираха Кристиан Вигенин като водач на листата, а и на много други места.
На този етап продължаващата криза в БСП радва най-много довчерашните другари от АБВ, които продължават да се самонавиват с традиционната за всеки ренегат злоба към предишната партия.
Най-неподправен в сарказма и критиките си е Румен Петков, който е председател на предизборния щаб на АБВ. В сряда той заяви, че очаква протестен наказателен вот към ръководството на БСП. По думите му, начинът на определяне на водачите на листи в БСП е стремеж за самосъхранение на един провалил се елит и това буди допълнително напрежение в червените редици.
Всички без изключение прогнози отреждат второ място на коалиция „БСП лява България” на предстоящия вот. Все пак ще е изненада, ако левицата стане трета политическа сила.
За кого играе ДПС?
Това е въпрос, на който е елементарно да се отговори – ДПС винаги играе за себе си. И това ще е така, дори ако най-сетне останалите политически сили успеят да смалят партията на Доган-Местан и от незаобиколим фактор в българската политика я превърнат в незабележим не-фактор.
Местан регистрира ДПС в ЦИК също в последния ден. В търсене на символика би могло да се каже, че Движението обича да е гръб, както и да е в гръб. Това особено ясно пролича в края на неформалния коалиционен танц с БСП по време на кабинета Орешарски.
Лютви Местан коментира, че от ДПС предпочитат формулата на широкото политическо съгласие, защото характерът на реформите, които предстоят на страната, предполагали консолидирани усилия. Това звучи достатъчно витиевато, още повече, че бе гарнирано с послание за мир: „Всички се уморихме от самоцелната конфронтация, от честата смяна на правителства, време е за спокойствие и отговорно управление".
Случайно или не, но в същия този ден ВАС потвърди реверанса на ЦИК към ДПС и остави за шеф на РИК-Кърджали скандалния Беркант Барзат, прочул се с недотам легитимна намеса в работата на предишната комисия.
Корабът на ДПС обаче тръгва към трето Народно събрание с бомба в трюма си – освен ако не предпочитате да сравнявате Делян Пеевски с портокал с часовников механизъм. Скандалният медиен магнат загуби повече от войната си с банкера Цветан Василев, отколкото при мимолетния опит да вземе на концесия ДАНС. Бидейки неразделна част от елита на ДПС, Делян Пеевски все повече се превръща и в опасен товар – в прекия и в преносния смисъл на думата.
Патриоти, полупатриоти и мними патриоти
Коалицията между „Национален фронт за спасение на България“ и ВМРО – „Патриотичен фронт", би влязла в следващия парламент, ако изборите бяха днес, коментира неотдавна директорът на „Галъп интернешънъл" Първан Симеонов. По думите му, „Патриотичен фронт" бележи добри стартови позиции, като в известна степен заради новосформираната коалиция между НФСБ и ВМРО е застрашена подкрепата за партия „Атака".
Проучването на „Галъп” отрежда на „Атака” едва 2% електорална подкрепа, което не е странно при сегашното латентно състояние на формацията, чийто лидер изгуби дори умението си да стои в светлината на прожекторите чрез непрекъснати скандали и провокации.
Мнозина обясняват залеза на „Атака” именно с потъналите гемии на Волен Сидеров. Той първо структурира партията като семейна фирма с деспотично управление, а после я разклати с извънбрачни връзки в политическия и семейния хоризонт, което, както е известно, роди и нова партия. И най-накрая Сидеров е напът да се превърне във вечен подсъдим – било за клевети (заради което Бойко Борисов го осъди на близо 400 000 лева), било заради хулиганско поведение във въздуха и на земята.
Всъщност „Атака” отдавна вече не изповядва и не проповядва онзи здравословен национализъм, който преди години я изстреля на гребена на политиката. И ако за електората на партията има съвсем нов и модерен пристан в конструкцията на „Патриотичен фронт”, то за Сидеров и обкръжението му вероятно предстои период на депресивни състояния.
Наместването на пластовете около НФСБ пряко засегна и ББЦ на Бареков. Закономерно ВМРО прие предложението на НФСБ, най-вече защото в случая има съвпадение на идейни платформи, политически нагласи и програмни намерения.
При ББЦ е тъкмо обратното – формацията придобива аморфния вид на всеядно политическо ГМО, което отблъсна НДСВ например, но не бе пречка за коалиране с „Лидер” на Христо Ковачки.
Така Бареков започна поредния си браншови флирт – този път с миньорите, и отново стигна до обещания за нещо като работническо-селска власт, по която богатите му приятели ще плачат и страдат за бедните хорица и всички ще са с чисти ръце и постоянно ще участват в едноименната полицейско-прокурорска операция.
Десни, десни, десни
България има въпиюща нужда от здрава десница, а хората с десни убеждения – от парламентарно представителство, различно от ГЕРБ.
Формално погледнато, на предстоящите избори дясната половина на „щанда” ще е едва ли не препълнена. Най-вече от маститото тяло на предизвестените победители от ГЕРБ.
Както и от довчерашните им потенциални коалиционни партньори в бъдещото управление от „Реформаторския блок”, които Борисов разлюби заради разкритието на Радан Кънев, че лидерът на ГЕРБ държи на ръчно управление политици от формациите, членуващи в коалицията. Така или иначе РБ, който ще се яви на изборите заедно със СДС, продължава да има своите шансове за присъствие в следващото 43-то Народно събрание.
Регистрация в ЦИК направи и Коалиция от партии „Десните" (КПД), в която участват партиите „Синьо единство", „Български демократически форум" и „Единна народна партия".
Истината е обаче, че лидерските борби в дясното пространство, както и задкулисното влияние на ГЕРБ, оставят десницата в онова безпомощно състояние, познато ни от времето на многото БЗНС-та.
Буквално на първото си заседание служебното правителство прие план-сметката за разходите по подготовката и произвеждането на предсрочните парламентарни избори. Тя е за 25 974 000 лв., които ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет.
Кои са 22-те партии:
1. ГЕРБ
2. „Атака"
3. „Република БГ" с председател Георги Василев
4. Българска социалдемокрация на Александър Томов
5. Общество за нова България с председател Калоян Методиев, бивш лидер на Младежкия съюз на СДС напуснал през 2005 г. заради несъгласие с политиката на ръководството
6. „Движение 21" на Татяна Дончева
7. „Нова алтернатива" на бившия военен министър Николай Цонев
8. НДСВ
9. Българска комунистическа партия с председател Донка Спасова, съпруга на покойния Владимир Спасов
10. ДПС
11. Български национален съюз „Нова демокрация" на Боян Расате
12. Социалдемократическа партия на Тодор Барболов
13. „Глас народен" на Светослав Витков
регистрация
14. „Обединена България" на Илияна Раева
15. Нова България - интернет партията около Радослав (Роро) Кавалджиев
16. Партия на зелените с председател Валентин Симов
17. Нова сила на бившия зам.-председател на "Атака" Антон Сираков
18. Новото време
19. Зелените
20. Българската работническо-селска партия с председател Тодор Жеков
Кои са 7-те коалиции:
1. АБВ - АБВ, „Българска партия либерали", „Обединен блок на труда" и ФАГО)
2. "Патриотичен фронт" (Национален фронт за спасение на България и ВМРО)
3. "Десните" (Български демократичен форум, „Синьо единство" и Единна народна партия на Мария Капон)
4. „България без цензура" (ББЦ, Гергьовден, Земеделски народен съюз и ЛИДЕР)
5. „Реформаторски блок“ (ДСБ, СДС, „Движение България на гражданите", БЗНС и Народна партия „Свобода и достойнство")
6. „БСП - лява България" (БСП, Български социалдемократи на Георги Анастасов, Движение за социален хуманизъм, Европейска сигурност и интеграция на тома Томов, Комунистическа партия на България, Земеделски съюз „Александър Стамболийски", „Нова зора", Политическо движение „Евророма", „Социалдемократи", Партия на българските комунисти, „Екогласност", „Обединена социалдемокрация" и Съюз на комунистите в България)
7. „Левицата и Зелена партия" (Българската левица и Зелената партия на Александър Каракачанов)
