„Уестингхаус” купи БСП

Автор: Велизар Енчев

Ще го кажа в самото начало, за да няма съмнение в чувствата ми към бившия енергиен министър Драгомир Стойнев – ако имахме съдебна система, този човек отдавна щеше да дава показания. Защото кой почтен министър на енергетиката ще сключва договор за 5 млрд. долара в последните часове от мандата на правителството му? Кой министър смее да договаря с чужда компания строеж на атомен блок през главата на партията-мандатоносител?

Апропо, Стойнев е зам.-председател на БСП, което говори, че той или е узурпирал властта
на „Позитано“, или е тръгнал през просото, без да му пука, че съпартийците му са бесни. Освен това договорът с американската компания „Уестингхаус“ се сключва непрозрачно, без публичен търг и в нарушение на евродирективите.
Видимо смаян от Стойнев, председателят на ПГ на „Коалиция за България” Атанас Мерджанов обеща да изготви позиция по въпроса, която ще бъде обявена от Изпълнителното бюро.

За разлика от дипломатичния Мерджанов, Таско Ерменков разкри, че парламентарната група не е давала съгласие за подписване на подобно споразумение, при това за реактор, какъвто до момента никъде по света не съществува.
„Това е нещо, което излиза от рамките на нормално поведение на правителство в оставка – каза Ерменков.- Има много смущаващи неща в проекта, но най-неприятното е, че ако подпишем договора, резервираме площадката само за "Уестингхаус” и нямаме възможност да водим преговори. Да не забравяме, че и французите имат реактори, не само Русия…“

Най-рязък бе Румен Овчаров. В серия от медийни изяви той предупреди, че ако БСП не се разграничи от договора, поема отговорността за следващия провал на България, защото цената на реактора е над 5 милиарда, което е повече от двата реактора за Белене.
Медийната война между Овчаров и Стойнев бе прелюдия към жестокия партиен сблъсък на пленума на БСП, на който двамата бивши енергийни министри се хванаха за гушите.

Овчаров обвини Стойнев, че със споразумение, сключено в последните дни на кабинета, е повторил престъпната политика на Иван Костов в края на управлението си, продавайки на американците два от комплексите на ТЕЦ „Марица-изток“. Овчаров изброил пет неизгодни клаузи от договора с "Уестингхаус", от които държавата не може да се откаже.

1. Договорът е подписан; 2. Подписаният договор теоретично може да бъде отменен, но няма кой да го направи; 3. В договора има клауза за изключителност, заради която държавата не може да контролира "Уестингхаус"; 4. Американската компания не дава нито лев за проекта, а апортната й вноска в смесеното дружество са само нейните инженерни проекти; 5. Отговорността на „Уестингхаус” към българската страна (ако не си свърши работата или забави изпълнението) е само 300 млн. долара. В Китай същата компания строи централа, която се бави две години. Но китайците са сложили подписите си под перфектен договор и до момента американците са платили 1 милиард долара неустойки.

Стойнев отвърнал, че е наложил клауза проектът да се одобрява от следващо правителство и то да може да го спре, ако не му харесва. Реакцията на Овчаров била светкавична: „Какво очакваме - служебното правителство или следващото да спре проект, прокаран по времето на БСП? Как си представяте, че ГЕРБ и Реформаторите ще спрат американски проект, дори да не го харесват…“

В опит да защити Стойнев, друг икономически министър - Петър Димитров, направил шокиращо разкритие с това признание: „Ако сега някой попита кой е наложил "Уестингхаус", трябва да си признаем, че това беше нашият бивш коалиционен партньор“. След което станал Янаки Стоилов и запитал: “Това означава ли, че Драгомир Стойнев е концесионер на ДПС?“

И без разкритията на бесепарския пленум, ясно е като бял ден: договорът е неизгоден за България и противоречи на европейските правила. Първо, защото се прави огромен разход на публични средства, без да се обяви необходимата процедура, второ – защото се предопределя  изпълнителят.
Още по-скандално е, че изпълнителят „Уестингхаус“ ще прави предварителния анализ. Докато европейските директиви изискват да се обяви конкурс за технология и едва след това да стартира конкурс за изпълнител на проекта.

Директорът на АЕЦ „Козлодуй“ повдигна завесата над сделката и узнахме, че в създадената смесена компания българската страна влиза със 70 процента, залагайки Пети и Шести блок на централата. Коя банка ще ни даде милиардния заем, при какви лихви и за какъв срок, това изобщо не е изяснено.

Както не е ясно къде ще се съхранява отработеното ядрено гориво. Очевидно янките няма да го отнасят с кораби, за да го закопаят в пустинни бункери в Невада. Досега ядреният отпадък от „Козлодуй” бе грижа на руснаците, но скоро споразумението ни с тях изтича.
Преди година и половина БСП проведе референдум за ядрената енергетика, обещавайки да строи АЕЦ „Белене“. Сега нейният зам.-председател не само се отрича от Белене, но и се обвързва с американска компания с нелепото оправдание, че финализирането на договора щяло да се направи от следващото правителство.

Стойнев няма сериозни аргументи за тази сделка, държи се гузно и нервно повтаря, че договорът може да бъде развален във всеки момент. Но не уточнява какви са финансовите санкции за България при евентуален отказ от наша страна.
На новинарски въпрос защо американският реактор е толкова скъп, той отговори, че „това е възможно най-ниската цена за България“. В същото време Великобритания, Унгария, Турция, Финландия и Чехия отказаха офертата на „Уестингхаус“ и до момента нито една европейска държава не проявява интерес към тази технология. Излиза, че българите са най-смелите и най-богатите европейци, готови да платят 5 милиарда за още недоказал се реактор.

Нямам никакви колебания за комисионните мотиви на Стойнев в тази афера за милиарди. И вярвам, че европейските посланици в София са информирали своите правителства. Ако в Брюксел са толкова принципни и решителни, колкото бяха при спирането на „Южен поток“, новата Европейска комисия ще анулира договора с „Уестингхаус“, тъй като е сключен на тъмно, без парламентарна санкция и без обществена поръчка. 
Ще сгрешим обаче, повярваме ли на наивната притча за алчния Стойнев и непорочната столетница. Защото постигнатият консенсус на атомния пленум на „Позитано“ разкри тази срамна тайна:  „Уестингхаус“ купи не Стойнев, а БСП!

Тези дни Драгомир Стойнев триумфално шества по медиите, доволен и предоволен от оцеляването си на партийния пленум. Той се държи като победител и има защо – не само се сдоби с банкова сметка в зелена валута, но запази поста си на зам.-председател и вече е водач на листа за парламентарните избори на 5 октомври.

Енергетикът без енергийно образование няма притеснението, че превръща страната ни в опитна площадка за строителство на експериментален блок. Него нищо не го притеснява – нито високата цена на Седми блок, нито липсата на прозрачност, нито погазването на българското и европейското законодателство.
Защото Стойнев откри златната формула за пожизнена кариера в БСП: победителите не ги съдят, а червеният електорат никога не съди собствените крадци.

Анализирай това
Великобритания, Унгария, Турция, Финландия и Чехия отказаха офертата на „Уестингхаус“ и до момента нито една европейска държава не проявява интерес към тази технология. Излиза, че българите са най-смелите и най-богатите европейци, готови да платят 5 милиарда за още недоказал се реактор.

В категории: Анализи , Горещи новини