Кого обслужва служебният външен министър?

Автор: Велизар Енчев

Колко бързо се сбъдват негативните прогнози. Когато Даниел Митов стана служебен външен министър, написах това: „Назначението му е доказателство, че служебното правителство е редено в щатското посолство, като при номинирането на министри се е наблягало на американската подготовка, а не на рутинните стандарти за професионализъм…“

Тогава припомних, че през 2002 г. Митов започва работа в Политическата академия на Международния републикански институт на САЩ, а осем години по-късно е в мисията на Националния демократически институт в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. Като представител на НДИ обучава новите демократи в Либия, Конго, Украйна, Йемен и Тунис.
След като цивилизова туземните демокрации, през 2012 г. е назначен за постоянен представител на американските демократи в Брюксел с една мисия – да налага щатските интереси в Европейския съюз. В което няма нищо лошо, ако бе американски гражданин.

Тъй като мисията му в туземна България е ограничена във времето, още на десетия ден от престоя си в МВнР Митов разкри картите си. На среща с американската посланичка Марси Рийс той подкрепи Трансатлантическото търговско споразумение между ЕС и САЩ.
Споразумението е едно от най-спорните в отношенията между Брюксел и Вашингтон, защото в Евросъюза не само няма консенсус за него, но повечето страни го отхвърлят като неизгодно и противоречащо на европейското законодателство.

Излизайки от срещата с щатската посланичка, Митов заяви: „България активно подкрепя конструктивните преговори между съюза и САЩ за подписването на Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство. То е важно не само заради увеличаването на работните места и растежа, но и от геостратегическа гледна точка“.
Според адвокатите на министъра, Митов не е подкрепил споразумението, а само преговорите, които се водят по него, пък и на този етап  няма подписано споразумение между САЩ и ЕС, още повече, че преговорите са твърде далеч от приключване. На пръв поглед те са прави, но второто изречение от изявлението говори за точно обратното.

Консервативните мозъчни тръстове от двете страни на Атлантическия океан представят въпросното споразумение като партньорство, което ще премахне търговските бариери, ще либерализира глобалната търговия и ще създаде работни места. Само пропускат да споменат, че той ще срине националните регулации и ще даде неограничена власт в ръцете на световния елит.

Като ориентир какво да очакваме от него, Дийн Бейкър от американския Център за икономически изследвания признава пред в. „Гардиън“, че пактът ще премахне европейските бариери пред добива на шистов газ, генномодифицираните организми (ГМО) и финансите.
Споразумението предвижда въвеждане на унифицирани изисквания за всички стоки, произведени в САЩ и Евросъюза. Така ще се свалят гаранциите за произхода и качеството на храните, ще се заобиколи европейското ембарго върху продукти с недоказана безопасност, включително включващи ГМО.

Сред целите на Трансатлантическото търговско споразумение е не само отпадане на митата в САЩ и ЕС (което ще генерира загуби за националните бюджети и бюджета на Евросъюза), но и предоставяне на изключителни привилегии за транснационалните компании.
То ще реши проблемите на компании като „Шеврон“, искаща да търси шистов газ в Румъния и България, както и на могъщата компания „Монсанто“ – сред водещите световни производители на ГМО.

Наскоро „Монд дипломатик“ помести анализа на Игнасио Рамоне, озаглавен „Опасност! Трансатлантическо споразумение!“ Според автора Вашингтон и Брюксел искат да приключат преговорите за Трансатлантическото споразумение за две години, преди да завърши мандатът на Барак Обама.
Защо е това бързане? Защото за Вашингтон споразумението има геостратегически характер. То представлява силно оръжие срещу неудържимото нарастване на мощта на Китай и на другите държави от групата БРИКС: Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка. В периода 2000-2008 г. китайската международна търговия се увеличи четири пъти, износът–с 474%, а вносът–с 403%.

Какви са последствията? САЩ загубиха мястото на първа икономическа сила в света, което държаха един век. Преди финансовата криза от 2008 г. САЩ бяха най-важният търговски партньор за 127 държави в света, а Китай – за 70 страни. Сега този баланс се обърна – Китай е най-важният партньор за 124 страни, а САЩ – за 76.
Това означава, че след десетина години Китай ще направи от юана другата голяма валута в международния обмен и ще заплаши върховенството на долара. Също така е все по-ясно, че китайските стоки вече няма да са долнокачествени и на достъпни цени.

Целта на Пекин е да повиши технологичното ниво на продукцията си, за да стане водещ в информатиката, финансите, аеронавтиката, телефонията, екологията, които САЩ и други западни страни мислеха, че ще успеят да запазят.
По тези причини и най-вече, за да попречи на Китай да се превърне в първа световна сила, Вашингтон желае да бетонира широки зони на свободна търговия, където китайските стоки ще влизат трудно.

Екологични сдружения и асоциации на потребителите изказаха своето несъгласие със споразумението. Пиа Еберхард, член на неправителстваната организация Corporate, Europe Observatory разкри, че преговорите са водени без демократична прозрачност.
Еберхард твърди и това: „Съществуват документи за вътрешно ползване на Европейската комисия, които показват, че в най-важната фаза тя е заседавала само с предприемачи и лобита. Не е имало нито една среща с потребителите, еколозите и профсъюзите“.

Според синдикални организации Трансатлантическото споразумение ще задълбочи ограниченията в социалния сектор, ще ореже заплатите и ще закрие работни места в ред индустриални и селскостопански сектори - електроника, комуникации, транспорт, металургия, производство на хартия, животновъдство, производство на захар и горива от растителен вид.

Но една от основните опасности от споразумението идва от главата „Защита на инвестициите“. Тя може да отвори вратите за искове от милиони евро, представяни от частни компании пред международни арбитражни съдилища срещу страните, предприемащи мерки в полза на обществения интерес и намаляващи печалбите на чуждите инвеститори.

В случая това засяга суверенитета на държавите и правото им да упражняват политика в полза на своите граждани. Впрочем в това споразумение гражданите не съществуват, има само потребители и те принадлежат на частните компании, които контролират пазарите.
След изнесеното дотук имам едно предложение и два въпроса: в името на обществения интерес американският служител в Брюксел Даниел Митов (временно външен министър в служебното правителство на България) публично да декларира, че не е американски гражданин.

Също трябва да знаем дали в момента Митов получава и доларовата си заплата в брюкселската централа на Националния демократически институт на САЩ? И колко е тази заплата? 
Докато чакаме отговорите, полезно е да си спомним четиригодишното министерстване на българските юпита от Лондонското сити в кабинета на Сакскобургготски.
Нали не сте забравили аферата с брейди облигациите на финансовия министър Милен Велчев, загубите от които са над половин милиард?
Колко ли ще ни струва министерстването на Даниел Митов?

Анализирай това
Тъй като мисията му в туземна България е ограничена във времето, още на десетия ден от престоя си в МВнР Митов разкри картите си. На среща с американската посланичка Марси Рийс той подкрепи Трансатлантическото търговско споразумение между ЕС и САЩ. Споразумението е едно от най-спорните в отношенията между Брюксел и Вашингтон, защото в Евросъюза не само няма консенсус за него, но повечето страни го отхвърлят като неизгодно и противоречащо на европейското законодателство.

В категории: Анализи , Горещи новини